Студент ... и да го мисля, вече е реалност!

Мдааа, така .... сега като после и обратното! Какво да ви кажа .... мислех си, че имам възможности поне 3 , а се оказа че са две - едната в София, едната в Търново. Няма да изпадам много в подробности, просто ще изложа фактите. В София ме приеха Библиотечно - информационни технологии (задочно) .... амнайсто желание, в Търново - Английска филология (редовно) ... 1-во желание. Няма да ви казвам кое избрах - ясно е! Така, че на всички мои софийски и не само софийски приятели ще кажа, че много ви обичам и няма да ви забравя дори в града на болярите. Мислех си днес, докато се прибирах към София, че на всеки 3 години в живота ми започва нова епопея .... 3 години във Варна, 3 години в Силистра, 3 години в манастира и София (двете ги смятам за едно, защото са неразривно свързани) и ... сега е време за епопеята Търново, само се моля да не продължава 3 години, а малко повече  .... и така .... чувствам се превъзбуден, защото сега ще има "търчаньие" и "ваканьие" и всичката онази суматоха покрай смяната на един град ... ще местя книги, много книги .... само над 30 са в манастира (може би това трябваше да го напиша в "Пътешествия") .... бях забравил какво е напрежението да се просмука в кръвта ти .... но това не е всичко .... най-хубавото, черешката на тортата е, че Мария (Ниенор) - моята владетелка, е от Търново ... а какво по-хубаво да усещаш Любовта под носа си, да ти мирише на Любов навсякъде и всичко да е шарено в Любов .... на моменти се стряскам, защото  .... знам ли? може ли на човек да му се случат толкова хубави неща наведнъж .... за лошите знам, че може .... но това!?!???? А вярвам .... може би ми е изпратена благодат ... ако е така - Слава Богу!, ако не - приемам го, каквото и да е ...... На тези години, когато човек е в разцвета на силите си и физически, и умствени (брей, че скромен .... ), когато може да осъзнае в почти пълна сила какво му се случва, има ли нещо по-хубаво от това да поемеш риск, който те кара да подскачаш на всяка стъпка от адреналин ... да усещаш приток, който те кара да си жив, дори и да си умрял ..... на ръба на физическите възможности, но все пак с един резервен акумулатор . И всичко това си има черешка ... споменах каква е ... една мъничка, хубавичка, усмихнатичка, когато съм покрай нея .... и аз така естествено ... понякога ухилен като ряпа (ряпите дали могат да се хилят?!?) Обичам те, Слънчо! И Вас Блогерчета .... всичките! Радвам се, че мога да споделя един от редките моменти на чиста светлина, които виждам пред си с БГлог ... обикновенно знаете как е .... превес взимат грижите, но не и този път! И надявам се, не за последно! Цунки на всем.