Лов ?!?

Аз пък още първия път, като го видях, го взех насериозно. Не знам, не съм се съмнявала, че е вярно, макар че ми се искаше да е обратното! И жалко, че една от първите мерки, които са започнали да се налагат, е била точно борба за намаляване на вноса на продукти от тюлени - тоест в нашето общество е нужна икономическа санкция, за да спрем да правим нещо, което трябва да не предприемаме дори само от съвест! Трябва да се осъзнаем какви сме и какви искаме да бъдем, за да измисляме по-адекватни решения на световните си проблеми. ( *нарочно използвам "световни" и "си", защото според мен, имайки предвид, че сме свързани в общ свят, това,което е проблем на света, е и наш личен проблем!)

Абсолютно съм съгласен с теб - докато проблемите не се приемат като лични - няма да се решат.

Още повече след като прочетох и действията на японците по модернизирането на флота за лов на китове.

Просто невероятно ...

Не е страшно,че не виждаш такъв вариант в момента. Нормално е - хората в момента сме на етапа "една птичка пролет не прави" и се чувстваме постоянно по този начин. Проблемът според мен е, че разни екологични и защитни организации нямат такава тежест в обществото(както управляващите) и в съзнанието на хората присъстват само като ентусиасти, развяващи лозунги, които от време на време успяват да изкрънкат от правителствата някой закон, който не се спазва много съвестно. Затова и по-често протестираме пред правителствата си, отколкото участваме в разни инициативи в полза на нещо. Но това, което е хубаво в нашето време, е, че един световен проблем може бързо да направи съпричастни куп хора, които се намират в различни краища на Земята. Представете си, ако нямаше интернет и такива неща, се преписваха и разпространяваха с писма? Как да действаме заедно по този начин? Поне сега подобни проблеми достигат до хиляди хора;привличат вниманието им и те започват да се интересуват и да следят проблема; на един може нищо да не му хрумне; на друг може да му хрумне и след като го сподели, първият и той да се подсети нещо...знам, че звучи като много бавен процес, но не е така. Винаги първо има настройка на съзнанието и после действие. И революциите са така - първо разни идеолози въздействат на съзнанието на хората и ги убеждават, че революцията е необходима. Без този етап една революция е немислима според мен. И в този случай тук е същото, само че хората не се убеждават да повярват в нещо, което не е това, което изглежда, тоест не става въпрос за пропаганда, а за информиране с цел съпричастност. Може да си мислим, че при хубавите инициативи не става така лесно, както при лошите,но при многото екологични проблеми, които глобално трябва да се решат и изискват единни действия, нямаме много време да се съмняваме:) Според мен ентусиазмът е половината действие - като за начало е добре:) Само да не си останем в началото:)