Професионална деформация

Написаното тук е на основата на личните ми наблюдения. Моля, не търсете подтекст и някакви внушения, само разсъждавам.

Вече имам солиден стаж като коректор и езиков редактор. Спомням си, че в началото, когато учех занаята, и няколко години след това не можех да чета какъвто и да било текст, без да търся в него грешки. Настъпи момент, в който се ужасих: четях всичко така, все едно беше работа за мен. С течение на времето успях някак да разгранича нещата и отново да изпитвам удоволствие от четенето. Не твърдя, че съвсем не забелязвам грешките, просто остават някъде на заден план, в миманса на съзнанието ми.

Веднъж, забързана към службата, прочетох в движение кратка обява и след като отминах няколко метра, си казах: “Имаше буквена грешка”. Поколебах се, но се върнах, за да проверя дали съм права. Действително имаше буквена грешка.

Съпругът ми е строителен инженер и е специалист в областта на противоземетръсното строителство. Явна професионална деформация у него не съм забелязала ;), но се случва, като минем покрай някоя строяща се сграда, да каже: “Тази къща вече е паднала”.

Та си мисля дали някой от пишещите и четящите тук си е правил самоанализ в тази посока. И доколко професионалната деформация може да повлияе на отношението ни към света и себеподобните. Може би един от начините да се избегне е да се смени професията. Обаче ако тя ни носи удовлетворение, изобщо не си струва, нали?