Пълен и непълен член в заглавия

26 февруари 2008, 18:54 Публикувано в Образование | 10 коментара , 15260 прочита
Категории: Правопис и правоговор, Български език
Ключови думи: пълен член, членуване, непълен член, ът, ят

Често виждам заглавия на книги и сайтове, в които съществителното от мъжки род е членувано с непълен член -А, -Я.

Моят собсвен сайт е СайтА на Павел Лазаров и една от книгите в библиотеката ми е КръстникА и силните.

Този непълен член ме тормози, но пък и пълният не ми звучи много на място. Бихте ли ме осветлили? Да не би за заглавията да е различно от тялото на текста?

Ето какво ми пише една търсеща читателка:

___________________________________

СайтА / ЪТ на Павел Лазаров
КварталА / ЪТ на богатите.
ЦветА / ЪТ на молива ми харесва.

Мисля, че и в трите случая е членът трябва да е пълен, ориентирайки се по правилото кой --> пълен, него --> кратък.

Но най-вероятно греша, или не ?

Задавам си въпроса - КОЙ ми харесва? --> цветЪТ на молива . И по същия начин за другите изречения.

Някой ми каза, че когато става дума за множествено чисто (в случая - богатите), е пълен; съответно ед.ч. - кратък (Павел Лазаров - ед.ч. ). Честно казано, това го чух за сефте ...

___________________________________________

Благодаря ви!

RSS за коментари Коментари

# | от Antonia_55 на 26 февруари 2008, 19:57

Здравей, Павел. Драго ми е, че мога да ти отговоря.
В заглавия, където няма сказуемо, трябва да е с пълен член, защото се явява подлог: "Повелителят на мухите", "Спасителят в ръжта". Изключение се получава в случаите с прякори и прозвища. Според правилата, те не се членуват, а по-точно е да се каже - не се менят . Например - Апостола, Дякона (за Левски), Щастливеца (за Алеко), Моканина (от "По жицата"). Тези имена като прозвища никога не се употребяват с пълен член(и в заглавия) . Въпросът е дали едно име се е утвърдило в публичното говорене като прозвище (или в конкретен текст, например - в роман). Такъв е случаят с Кръстника. Достатъчно е утвърдено като прозвище и затова не се членува с пълен член - и в заглавие, и в изречението, когато е подлог. Случаят със "Сайта на ..." е интересен за разглеждане. Доколкото официалният речник не го е приел като прозвище, би трябвало да е "Сайтът на Павел". Но, от друга страна, ти имаш право да го утвърдиш в своя контекст (на самия сайт) като прозвище и да го наложиш като име. Т.е. когато се ползва в кавички - а те пък са друг проблем на напрежение между нормата и бързо променящата се езикова реалност. Поздрави!

# | от Pavel_Lazarov на 26 февруари 2008, 20:35

Благодаря ти, Antonia_55!

Обяснението ти изчерпва всичките ми двоумения.

Ще се разсърдиш ли, ако изкопирам твоите думи в Запетайката в "Пробуждане"? (Тази моя страничка може и да не е перфектна, но служи ежедневно на 30-ина човека да се ориентират в дебрите на родната пунктуация.)

# | от MariaD на 26 февруари 2008, 21:28

само за повече смях - не вярвай на всичко което чуваш. една приятелка, много добра учителка по БЕЛ, така научи изумително правило от сина си (има три деца), който пък го беше научил от госпожата по БЕЛ в неговото училище - преподадено като норма в часа. "Пълен член на подлог се слага само ако изречението започва с подлога". Чудно е нали - ако горкият подлог е втората или коя да е друга дума в изречението - край, губи си отличителния белег пълен член.

ПП. Това беше преди доста години, по времето когато учителите избягваха за записват собствените си деца, в училищата в които работят (въпреки, че имаха право на това, независимо от тогавашното райониране), защото без да има "нормативни разпоредби за конфликта на интереси" имаше някакво споделено понятие за такъв и нито за децата нито за родителите им учители беше особено привлекателно да са в едно и също училище. Тогава и госпожите бяха "другарки". Но моите учители лично са ми оставили спомен като да са си били господа и госпожи. С онези много малко изключения, които само потвърждават правилото. ;-)

# | от Antonia_55 на 26 февруари 2008, 23:35

Разбира се, сложи го. И...винаги бих помогнала за изясняване на проблеми, свързани с българския език. Ще разгледам страничката.

# | от fifi k на 10 март 2008, 19:52

Когато думата е подлог или съгласевано определение на подлога, независимо от мястото и в изречението, както и сказуемно определение, се членува с пълен определителен член. В заглавия трябва да е с пълен член, защото се явява подлог. Най- лесният начин за прилагане на това правило е, че ако съответното съществително име може да се замени с ТОЙ се пише с пълен определителен член:
ЦветЪТ на молива ми харесва. ТОЙ ми харесва.
Ако съответното съществително име може да се замени с НЕГО се пише с кратък определителен член:
Цветът на моливА ми харесва. Цветът на НЕГО ми харесва.

# | от Pavel_Lazarov на 25 юни 2008, 15:50

Благодаря, макар и със закъснение, на Антония, Мария и Фифи!

# | от Valentina Dimitrova на 08 декември 2009, 22:13
Отговор на коментар от Pavel_Lazarov

Pavel_Lazarov wrote :
Благодаря ти, Antonia_55!

Обяснението ти изчерпва всичките ми двоумения.

Ще се разсърдиш ли, ако изкопирам твоите думи в Запетайката в "Пробуждане"? (Тази моя страничка може и да не е перфектна, но служи ежедневно на 30-ина човека да се ориентират в дебрите на родната пунктуация.)

# | от Katerina Damova на 19 януари 2010, 15:11

Моля Ви да ми отговорите дали така е правилно да се напише следното изречение.Предварително благодаря.

Успехът на ученика е радост за учителя.

# | от Antonia_55 на 20 януари 2010, 02:13

Да, правилно е. Успехът е подлог в изречението; отговаря на въпроса кой/що е радост за учителя; означава кой извършва действието (е радост в изречението е съставно именно сказуемо). Освен това може да се направи проверка, като се замени с местоимение:

Той е радост за учителя. (успехът)

Щом се заменя с той, трябва да се членува с пълен член.

ученика се заменя с него:

Успехът ( на кого ?) на него...(ученика)

учителя се заменя с него:

...е радост за него.(за учителя)

Следователно учителя и ученика се членуват с непълен член. Освен това и двете са второстепенни части в изречението, а и пред тях има предлог (на, за)– още една причина да се членуват с непълен член.

Ако имате въпроси, ще ви отговоря с удоволствие.

# | от vallinna на 11 февруари 2011, 11:55

Виждам, че темичката е доста стара, обаче ме вълнува и реших да се включа. По въпросите за подлога. Може някой пък да надникне и да ми отговори? Често в книгите чета: "Тук има някого." Някого или някой? Също се чудя как звучи това изречение, ако е отрицателно - "Няма никой" или "Няма никого". Защото отрицанието изисква родителен падеж в руския език. Как е в българския? Освен това иска ми се да вмъкна, че неотдавна чух в телевизионно предаване, че пълният член ще бъде обект на обсъждане и евентуално бъдещо отпадане. Когато бях ученичка, често го бърках, затова се изненадах на реакцията на дъщеря ми - 11 клас, тя беше възмутена. Искаше си пълния член, детето.

P.S. Не съм педагог. Може би коментарите ми са твърде далеч от професионални, предварително извинете.

Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Пълен и непълен член в заглавия

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели