Пълен и непълен член в заглавия
Често виждам заглавия на книги и сайтове, в които съществителното от мъжки род е членувано с непълен член -А, -Я.
Моят собсвен сайт е СайтА на Павел Лазаров и една от книгите в библиотеката ми е КръстникА и силните.
Този непълен член ме тормози, но пък и пълният не ми звучи много на място. Бихте ли ме осветлили? Да не би за заглавията да е различно от тялото на текста?
Ето какво ми пише една търсеща читателка:
___________________________________
СайтА / ЪТ на Павел Лазаров
КварталА / ЪТ на богатите.
ЦветА / ЪТ на молива ми харесва.
Мисля, че и в трите случая е членът трябва да е пълен, ориентирайки се по правилото кой --> пълен, него --> кратък.Но най-вероятно греша, или не ?
Задавам си въпроса - КОЙ ми харесва? --> цветЪТ на молива . И по същия начин за другите изречения.
Някой ми каза, че когато става дума за множествено чисто (в случая - богатите), е пълен; съответно ед.ч. - кратък (Павел Лазаров - ед.ч. ). Честно казано, това го чух за сефте ...
___________________________________________
Благодаря ви! 
В заглавия, където няма сказуемо, трябва да е с пълен член, защото се явява подлог: "Повелителят на мухите", "Спасителят в ръжта". Изключение се получава в случаите с прякори и прозвища. Според правилата, те не се членуват, а по-точно е да се каже - не се менят . Например - Апостола, Дякона (за Левски), Щастливеца (за Алеко), Моканина (от "По жицата"). Тези имена като прозвища никога не се употребяват с пълен член(и в заглавия) . Въпросът е дали едно име се е утвърдило в публичното говорене като прозвище (или в конкретен текст, например - в роман). Такъв е случаят с Кръстника. Достатъчно е утвърдено като прозвище и затова не се членува с пълен член - и в заглавие, и в изречението, когато е подлог. Случаят със "Сайта на ..." е интересен за разглеждане. Доколкото официалният речник не го е приел като прозвище, би трябвало да е "Сайтът на Павел". Но, от друга страна, ти имаш право да го утвърдиш в своя контекст (на самия сайт) като прозвище и да го наложиш като име. Т.е. когато се ползва в кавички - а те пък са друг проблем на напрежение между нормата и бързо променящата се езикова реалност. Поздрави!
ПП. Това беше преди доста години, по времето когато учителите избягваха за записват собствените си деца, в училищата в които работят (въпреки, че имаха право на това, независимо от тогавашното райониране), защото без да има "нормативни разпоредби за конфликта на интереси" имаше някакво споделено понятие за такъв и нито за децата нито за родителите им учители беше особено привлекателно да са в едно и също училище. Тогава и госпожите бяха "другарки". Но моите учители лично са ми оставили спомен като да са си били господа и госпожи. С онези много малко изключения, които само потвърждават правилото. ;-)
ЦветЪТ на молива ми харесва. ТОЙ ми харесва.
Ако съответното съществително име може да се замени с НЕГО се пише с кратък определителен член:
Цветът на моливА ми харесва. Цветът на НЕГО ми харесва.
Моля Ви да ми отговорите дали така е правилно да се напише следното изречение.Предварително благодаря.
Успехът на ученика е радост за учителя.
Той е радост за учителя. (успехът)
Щом се заменя с той, трябва да се членува с пълен член.
ученика се заменя с него:Успехът ( на кого ?) на него...(ученика)
учителя се заменя с него:
...е радост за него.(за учителя)
Следователно учителя и ученика се членуват с непълен член. Освен това и двете са второстепенни части в изречението, а и пред тях има предлог (на, за)– още една причина да се членуват с непълен член.
Ако имате въпроси, ще ви отговоря с удоволствие.
Виждам, че темичката е доста стара, обаче ме вълнува и реших да се включа. По въпросите за подлога. Може някой пък да надникне и да ми отговори? Често в книгите чета: "Тук има някого." Някого или някой? Също се чудя как звучи това изречение, ако е отрицателно - "Няма никой" или "Няма никого". Защото отрицанието изисква родителен падеж в руския език. Как е в българския? Освен това иска ми се да вмъкна, че неотдавна чух в телевизионно предаване, че пълният член ще бъде обект на обсъждане и евентуално бъдещо отпадане. Когато бях ученичка, често го бърках, затова се изненадах на реакцията на дъщеря ми - 11 клас, тя беше възмутена. Искаше си пълния член, детето.
P.S. Не съм педагог. Може би коментарите ми са твърде далеч от професионални, предварително извинете.