Книга за "Новото образование"

В главата ми от известно време се върти идеята да напишем заедно книга. Ние, хората от „Новото образование”, да споделим всеки поотделно, в текстове без специална връзка помежду им, как го вижда „Новото” и какво върши. Да нахвърляме идеите си, да споделим какви ги вършим в момента конкретно, та да пуснем от  бутилката духа на промяната, да извикаме, че ни има и че работим.

Да го напишем симпатично и на достъпен за всички език. Да сервираме на хората идеите и опита си в сбит вид; да им дадем библиография, сайтове и автори, така че по–любознателните от тях да могат да задълбочават сами търсенето си. Да създадем широко достъпна основа за бъдещите си общи търсения, за изграждането на общата си визия.

Колко подробности, имена и препратки обаче да дадем? Кажете ми вие. Може би толкова, че да сме възможно най–ясни и разбираеми. Да препечатаме старите си неща или да напишем нови? – Всекиму според вкуса.

Ето и конкретните измерения на книгата:

-         Обем около 200 страници с размери 17 на 24 см. Ако сме 10 човека, това означава по 7–8 стандартни машинописни страници (формат А4) на човек.

-         Всеки описва най–общо идеите си; в какво се изразява настоящият и бъдещият им успех и как вижда развитието им. Ще рече:

a.      по какво работи в момента,

b.      какво е направил и

c.      какво предвижда да направи като следваща стъпка. Внимание! В текста не бива да има и минимална сянка от съмнение в успеха на начинанието!

-         Всеки дава обширна библиография (колко обширна? Дали пък да не внимаваме да не задавим читателите си с прекалено много информация?...) и източниците си на информация, също и собствените си координати, където да бъде открит.

-         Всеки подчертава в едно изречение досегашното му 1 най–значимо дело/резултат.

-          Мои ще са предговорът и последната глава.

-          Текстът ще е с приповдигнат тон и много светлина.

Ето, ще вкарам целия този текст в предговора. Той ще е моят отговор за развитието на идеята ми: оттук нататък събирам екип вдъхновени пионери, с които да избистряме визията си, правейки я „обща визия”, в която е видно как делата на всеки от нас се вписват в цялото и допълват останалото. Същевременно  ще коригираме, допълваме и доизпипваме тази наша обща визия, което ще я прави все по–лесна за разбиране от хората. Така ще привлечем и други „търсещи”, с които да реализираме замисленото. В ход е набирането на критична маса около светлите ни идеи. Време е да се покажем, да заявим, че можем и че заедно можем много, ама много повече!

После

-          Издаваме книгата и вдигаме колкото е възможно повече шум около нея!

-          Прокарва ме я като четиво за всички родители, учители, общественици и за онези, които се чувстват засегнати от образованието.

-          Ще се казва „Новото образование на България според 10 образователни пионери” или нещо такова. Който не желае да огласява името си ще пише под псевдоним.

Отправям специална покана към:

  1. Мариана Банчева

 

Обаче ни липсват ... имена на ученици  ... Предложения?

Приемам предложения за други имена като си запазвам правото да откажа любезно. Не ми се сърдете, ами ме разберете правилно: моментът е деликатен и идеите ни трябва да са светли и кристално ясни, резултатите конкретни, за да можем да приобщим към тях критично мислещите.

 

------------------------------------------------

Предговор

Събраните тук идеи може и да изглеждат доста несвързани, но това е само на пръв поглед. Тези 10 автори са активни работници (вероятно най–активните) за реализирането на радикалните промени в организацията на българското училищно образование. Едни от тях са заети ежедневно в или с училището, други са чисти теоретици (аз самият съм именно „теоретик”), но са свързани от желанието си да променят тази система, претендираща без обаче да е способна, да се грижи за хармоничния растеж на нашите деца.

Житейският ни опит, занаятите и подбудите ни да се занимаваме с образованието са различни, но в основата им е като че ли са все същите неща: едно съвсем искрено недоумение как изобщо е възможно да стигнем до това положение; изостреното чувство за отговорност и може би тънкия философски извод за недостижимостта на свободата и ведрото достойно съществуване поединично.

Опитът на всеки от авторите е уникален, дейността и идеите му различни и  довчера съвсем независими. Еднаква е обаче визията ни за бъдещето. Феноменално еднаква! само че с различен мащаб: някои от гледищата са много общи – отнасящи се до функционирането и структурите на образованието изобщо, дори се занимават с определенията на термините, и се питат как е възможно да си мислим, че това чудо (образованието) се случва само в училище, други развиват тмата за дизайна на училищните помещения, трети, четвърти и пети се фокусират върху сферите на знанието, които училището може или трябва да развива. Общ за всички гледни точки елемент са човешките отношения в училище и ресурсите отделени за образованието. Това са детайли от една и съща картина, гледана отблизо и от далеч. В нея още има някое друго бяло петънца, което ще запълним с твоя помощ, читателю.

Многообразието, с което ти предстои да се срещнеш – прилично все още повече на хаос, е съвсем нормално в този начален етап на нашата Образователна революция, чийто символ верую е (позволявам си да обобщя) свободата – или ведрото достойно съществуване на всички учещи в България.