Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
_________________________________________
Мария написа (тук): ...Половината от проблемите на България са предпоставени от нейната малкост в твърде голям и твърде либерален пазар (на стоки, услуги и капитали). Другата половина е в закърнелия капацитет на българите да функционират като общност (от микро-до макро нива)...
Не съм съгласен. Малките размери на една общност или държава днес не са проблем там, където членовете/населенията им реагират адекватно на икономическите и социалните им... "дразнители" (Лихтенщайн и Словения са много по-малки от от България!). И още: на мен ми се струва, че втората от твоите "половини" от проблеми е косвено следствие от първата. Казано с други думи, "закърнелия капацитет на българите да функционират като общност", според мен, се дължи на неадекватните (но този път в смисъл на прекалено големи) размери на управляваната територия. Значи на изземването на управленските функции, на възможността да взема решение и да действа по изпълнението му, от местната общност и концентрирането им в 1 единствен деспотичен властови център*. В годините от 1944 до 1989 (повтарям се) на нас, българите, ни е било забранено да функционираме като общности от разумни човеци. Всички важни решения, независимо от това каква територия или сектор на икономиката са засягали, са се взимали единствено и само на централно ниво - от Партията с наставничеството и благословията на КГБ. От 1989 до днес са в действие други - "пазарни" и криминални, механизми за очуждение и допълнително разкъсване на социалната ни тъкан, т.е. за принуждаването ни да търсим спасение поединично. За щастие последната система (ти я наричаш "неолиберална") има много пробойни, които вещаят скорошния й крах.
___________
*За мен най-чудовищният пример за репресирането на всякакв вид местна самостоятелност е инструкцията на КГБ към полската му централа, която без съмнение е била прилагана и у нас, за унищожаване на локалните водни източници на територията на градовете с цел по-лесно потушаване на всеки евентуален бунт. (Виж 15, 16 и 17-та инструкции в този текст. Дори да не можем да сме 100% сигурни в автентичността му, действията на Партията изглежда следват и изпълняват дословно написаното.)
Остава обаче фактът, че независимо какви са причините, ако страдаме от общностна анемия - няма с какво да се изградят местни институции. Т.е. предстои ни дълъг, търпелив и без големи скокове процес на възстановяване на представите за общност и обществен интерес, на добродетелите, които вървят с тях, на знанието какви роли играят човеците в общността и т.н. Може да не доживеем да го видим завършен този процес. Може и общностната ни анемия да е необратима (историята помни много изчезнали народи) и да не успеем дори да го започнем. Но няма как да го постигнем с разпадането на федерални провинции.
България вече е малка. Като недоносено бебе под 1 кг е в момента. ЕС се оказа доста зле калибриран кувьоз. Остава да се видим колко народ сме дето можем да си изкараме хляба за по-малко време от 10 часа на ден и сме съгласни да посветим в следващите 1-2 десетилетия по 2 часа на ден да го грижим това бебе, докато стане поне 4 кила и се усмихне за първи път. Според мен, това като процес няма да прилича по нищо на революция, както на теб ти се иска да стане. Табула раза като отправна точка е по силите на здрави енергични организми искащи промяна. Болните успяват с тъпрение и постоянство. И в двата случая обаче, трябва поглед напред в бъдещето и непоколебима вяра, че токаво има. Който нещо упорито не ще да се появи по българските земи.
Като твърдя, че хората по места не са пълни идиоти и рано или късно се усещат и започват да действат, имах предвид ето това (Публикация в Mediapool.bg с вградено филмче за гражданската инициатива за спасяване на Сливен... от кмета му). Там ще видите как централната изпълнителна и съдебна власти покриват поразиите на кмета, които са очевидни и очевадни. Днес под давление на Европейската комисия, в следствие на работата на активните сливенци, нещо се случва. Нещо се случва!
Поканата ми е да си представите какво би било положението, ако:
1. Лечков нямаше протекциите на София и за делата му трябваше да съдят и да се грижат единствено и само сливенци.
2. Нямаше инжекции с европейски пари, които лечковото обкръжение да прибира по изложените във филма схеми.
Една друга публикация във в."Сега" описва една диаметрално противоположна на сливенската реалност :
"... Община Летница се състои само от 4 селища - град Летница и селата Крушуна, Горско Сливово и Кърпачево. В града живеят около 4000 души, а в селата към 1200, което прави около 3500 избиратели. Както на много места в дълбоката провинция на България, поминъкът тук е земеделие и животновъдство. Все пак на територията на общината има и две предприятия...."
и
"... За годините на управлението си [кметът] Джонев е успял да ремонтира всички главни улици и междуселищната инфраструктура в общината, възползвайки се от европейски пари. Училището, в което учат 400 деца, е обновено, ремонтирана е и детската градина, в която се грижат за 120 малчугани. Приветливият вид на Летница контрастира с изгледа на много български градове, включително далеч по-големи. Това е основното обяснение на факта, че местните ..." -- цялото тук --
"... За годините на управлението си [кметът] Джонев е успял да ремонтира всички главни улици и междуселищната инфраструктура в общината, възползвайки се от европейски пари. Училището, в което учат 400 деца, е обновено, ремонтирана е и детската градина, в която се грижат за 120 малчугани.
Приветливият вид на Летница контрастира с изгледа на много български градове, включително далеч по-големи. Това е основното обяснение на факта, че местните ..." -- цялото тук --
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...