Чета разни работи за графичното изобразявана на бизнес процеси, с цел оптимизирането, подобряването им, демек. После едни други работи за образованието. Разхождам из редовните издания из интернет, чета статиите и коментарите им и, където ми се стори удачно, пускам свой за „зарибяване“ на читателите с идеите за „Малкото е хубаво“, за нуждата България да стане Федерация България. Федерация от 6 държави и федерални органи с ограничени до минимум, предимно представителни и координационни, правомощия. Не ме разбират. Мислят ме за луд. (Ако беше обратното, щеше да е странно.)
Малкото е хубаво. Малкото е хубаво! Това е лайт мотивът, припевът, който се опитвам да вкарам в главите на хората, под статии за естонското образование, за бъдещия референдум в Латвия, за българските конституционни капани (откъдето произтичали проблемите в съдебната ни система и оттам навсякъде другаде) и на още 100 места. Засега са го харесали 2-3-ма. (А, преди седмица разбрах, че името ми, Павел, означавало малък. И това ако не е знак?!).
Междувременно (и винаги всъщност) разсъждавам по Новото си образование. Получавам поздравления за „Визията“ и за приключването на превода ми на албертския закон (който ще стане основата на моя/нашия закон - алтернатива на министерския!), гарнирани с някой друг коментар; текстове на ятаци, писани по поръчка на разни институции, обаче отхвърлени заради „изместването на темата“, но в действителност заради несъответствието им с тяхната „тема”; съобщение за излизането на книга по тези въпроси; подсказвания от Харвард Бизнес Ривю за как да... преборя скептицизма, ръководя по-възрасни подчинени, изманипулирам шефа и още 10-15 хитринки. Викам си „Като тези от Харвард са толкова печени, и като сумати неща са вече изписани по всяка възможна тема, защо светът върви към очевидна катастрофа и явна гибел. Защо?“ Защо, за Бога, хората продължават да се ядат един друг и да унищожават така безмилостно Майката Земя? Аз ли съм феноменален, та виждам фаталната тенденция, или съм откачен, та фантазирам повече отколкото трябва? Но питанките ми се оказват краткотрайни: „Абе, к'во се занимавам с другите, бе?! Я, да си гледам работата!“
Ммммммм да, "да си гледам работата", моята си работа и моя път. Обаче там има и други хора, как да отсека така категорично, че другите не ме интересуват? Не мога. Трябва все пак с някой да общувам, някой да ми помага и критикува, иначе...
Та мислите ми за Новото образование сега са на плоскостта "преборване със скептицизма". Визията си вече я съобщих (и всеки ден някой нов човек си я смъква, за да види какви ги мисля; голяма радост!), обаче хората си викат „Тоя е откачен“. Не всички де... повечето. Ето, аз ще работя с тези, за които не съм откачен, макар за тях да съм голям фантазьор. Как да им обясня, че освен фантазьор съм и този, който ще реализира всичко това? А нужно ли е изобщо да се обяснявам? Какви да са следващите ми конкретни стъпки, който да контрират масовия скептицизъм?
Мислех си да организирам обсъждания на всяка една от по-големите теми, като започна с „Доколко е приложим в България чуждият опит“ и после „Възможно ли е добро образование сред зли хора“ - за влиянието на местната общност в училищните и образователните дела. Дали не е вярно, че като я има и като е сплотена местна общност, има и добро местно училище. Като няма, или по-добре да я няма, всеки се спасява поединично и се раждат само някакви тъжни острови на „благополучието“, потопени в отровните води на завистта. Това са те, изначалните теми.
После ще последват разговори за Смисъла на живота и образованието (... обаче така, както съм я подкарал отдалече...??!) и постепенно за всеки елемент на Системата образование и отражението му в нашия закон. Примерно „Фигурата на училищния директор в Новото образование: подчинение, права и функции“ или „Решаването на конфликтите в Новото образование“, "Субсидиране на училището на Новото образование“. А, ето... Мислех си за една табелка, емблема, нещо като сертификат „Училище на Новото образование“ за училищата, които прилагат Новото на практика, които се движат по два коловоза – сегашния и този на Новото. Които са вписани в местни общности, които са заангажирани с темата, които са се разбрали, че ще формират обща каса за средствата, отпускани им от Министерството, и че ще решават конфликтите си според нашия закон, т.е. с арбитража на училищен борд и (нещо като) „Асоциация на учителите“. Това да е атестат за „излезлите от схемата“.
Трябва ни университет, или поне училище, за добри учители - според мерките на Новото. Събираме се, учим заедно, каквото ни се учи, разискваме, стигаме до важни изводи и ги прилагаме в практиката. Без изпити, но с атестати. И скоро ще дойде време, когато човек с такъв атестат ще започне да се цени като злато... от хората пробудили се и прогледнали, разбрали важността на собствената си роля в образованието на децата си, и включили се дейно в организацията на Училище.
"...нуждата България да стане Федерация България. Федерация от 6 държави и федерални органи с ограничени до минимум, предимно представителни и координационни, правомощия."-Павка, оправи грешката:) 6 държавни
Предполагам, че знаеш, но и сега България е разделена на 6 райони на планиране:), а през следващия програмен период ще станат 3
И аз, Павка, се моткам по разни сайтове и чета, че през 2007 ISO публикува актуализирани насоки, за да се улесни прилагането на системи за управление на качеството на образователните организации:)
Да, зная, Нинка, че и сега България се дели на 6 района, заради изискванията на Европейския съюз. Не знаех, че е с цел само планиране. Но аз говоря за друго: 1 Федерация България, съставена от 6 отделни и независими на 98% федерални държави + 1 Федерален център.
Ще рече 6 парламента, 6 правителства, 6 съдебни системи, обслужващи и изразяващи волята на 1-1,2 млн.граждани (от които избиратели са 700-800 000 ). Така властта ще бъде близо - сред хората, чрез хората, от хората, за хората, без продажни властови или информационни посредници. 1 Федерален парламент от максимум 30 човека, изпратени там с мандат на 6-те държавни парламента, и заседаващ 2 пъти годишно. Федерален съд и обслужващи го органи, и 4-5 федерални министри с координационни, само координационни функции. Без никакъв федерален Министър на образованието! 6-имката държавни министри на образованието, ако имат желание, да се събират, за да координират политиките си, ако ли не - всяка коза за свой крак. Днес българинът е в общия европейския дом, така че не е нужно да се идентифицира зорлем с единна България.
Chopar написа : Павка (надявам се, че не е проблем това по-фамилиярно обръщение; а ако е няма проблем да се коригирам...
Естествено, че нямам нищо против, Чопар. Даже предпочитам. Виждаш, че повечето хора тук ме наричат така.
---
Като намериш време да погледнеш онези неща, ще станеш малко по-малко песимист. Със сигурност.
Останалата част, за сегашните феодали, ще коментирам утре, че сега трябва да бягам. За идеята ти за училище според критериите за добро на Новото, за нас не е нова, но изисква много щателна подготовка на "терена" (Министър-председателят би казал "матряла" ). Ние правим именно това в момента.
Ще пиша и по това повече... утре.
Няма да ни стигнат образовани люде за толкова администрация, Павка. :)))Защото нали знаеш как е в България (и по света) - администрацията има свойството да се разраства като тумор.А в България - като злокачествен тумор: бързо и убийствено.
И аз мисля с тревога защо така се случва, че все мошеници, търгаши и некадърници ни яхват, убеждавайки ни, че ни управляват. Книгата на Юрген Рот "Новите български демони" още повече ме обезсърчи.....
Въпреки това не губя надежда. И мисля, че е важно да има хора позитивни, интелигентни и сърцати, като теб, които да фантазират. Мисля, че човечеството върви напред, защото използва акумулираната от тези хора миловна, емоционална и социална енергия. Бъди сигурен, че някое семенце, посято от теб е намерило благодатна почва и поне мъничко е подтикнало в правилна посока поне един човек. И този човек е важен, не масата неграмотници. Добрите хора имат мисия и не могат да я изоставят по средата. Те са атлантите, които крепят развитието на земята. Почти една година боледувах, защото един добър, интелигентен и чувствителен млад човек изостави този път и "кривна" към другите, изгубил търпение, че ще види желания резултат. Да, сред тях той успя, но все се питам има ли усещането за действителен успех, след като знае цената, която е платил.
Мор не построи своята "Утопия", но тя стана еталона, към който се стремят хората толкова време!
Не спирай да фантазираш, Павка, твоите фантазии са важни за нас!
И не е вярно, че хората не "усещат" добрите, професионалните хора. Но тези, "добрите", най-често са твърде заети да вършат своята работа и нямат интерес към политика и управление. Защото представяш ли си какъв титаничен, денонощен труд е необходим, за да се променят сега съществуващите порочни бюрократични практики. А съпротивителните сили на Злото за гигантски, особено когато някой се захване да го унищожава.... И всеки "добър" си казва: "Има ли смисъл? Заслужава ли си да изоставя това, в което съм наистина добър и реализиран, за да се захвана с нещо със съмнителен резултат?! Ще постигна ли желания резултат, поставяйки на карта честта, достойнството, дори живота си (защото ти знаеш колко жестока, убийствена е политическата борба)? На какво ще приличам аз в края на тази борба и на какво ще прилича света?!" Доста обезкуражаващи отговори.....
Разполагам с изключително малко време, затова ще ми простите, ако отговарям/коментирам откъслечно. Ще разширявам написаното, като намеря време. Бъдете сигурни. _____________________________
Галина написа: "Няма да ни стигнат образовани люде за толкова администрация,..."
Там е работата, Галя, че администрацията, централната(!) администрация, "държавната" администрация, има своиството да се разраства като тумор. (Другата - по места, не е речено.) Просто гражданите на България са загубили контрола си над държавната администрация, и са го загубили, защото повечето са твърде отдалечени пространствено от нея. (Не е ли безкрайно банално? ) Когато обслужваните са по-малко и са близо до обслужващите, когато обслужвани и обслужващи са се смесили в една работеща местна общност, е съвсем друго, вярвай ми! Тогава обслужващите нямат нужда от феноменални качества, неподкупност и жертвоготовност, за да вършат нормално работата си! Те обслужват по-малко хора в по-малко сложни обстоятелства. Дори днес в по-малките български градове чиновниците са по-съвестни, по-добронамерени и по-малко арогантни спрямо гражданите. (Или бъркам?) Защо ли?
(С това прескачам на писаното от Чопар.)
Чопар написа: "...Относно федерална България, тя и сега е такава - във всяка област си има местни феодали, държава в държавата, така, че ние федерацията на сурогатно ниво сме я постигнали. Пък не ми се мисли ако тези местни феодали получат нещо, като почти автономия. Просто стой, та гледай. Не, на БГ и трябва силна централизирана власт. Това е."
Бъркаш, Чопар. На 3 места:
I. като твърдиш, че местните феодали са някакъв еквивалент на фигурите, избрани в демократични избори на малка територия,
II. като като си мислиш, че с даването на пълна автономия на една територия, хората й ще се продължават да се подчиняват както сега на криминалния си феодал,
III. като твърдиш, че е възможно да има някаква силна централна власт, която да пребори криминалните феодали със силови мерки.
По I. Престъпниците по места днес управляват без да носят никаква отговорност. Утре, когато са (малко ми е трудно да си го представя) облечени официално с дрехата на властта, ще им се наложи да се отчитат на множеството, на избирателите, на народа си. Алтернативата е да продължават репресиите, но докога си мислиш, че може да продължава така, без подкрепата на криминалния център (настоящия, имам предвид)?
По II. Не съм чувал някъде някоя тирания да е продължавала вечно. Особено по нашите земи. Кое те кара да мислиш, че хората в... Бургаския край, примерно, ще понасят вечно познатата шепа мръсници? Това, сегашното примирение, за мен е някакъв остатък от развития социализъм. Младите, децата ни са вече съвсем други - "Неграмотни", казвате, но и по-буйни, по-свободолюбиви. Те не ще търпят още дълго ставащото!
По III. Понастоящем е именно централната, централизиранатa криминална структура онази, която поддържа (най-малко с бездействието си!) криминалната периферия!? Не мислиш ли? ... Мой познат, доста навътре "в нещата", ми разправяше как изпращали една софийска бригада "момчета" в едно далечно градче "да изяснят нещата", т.е. кой командва. Командва центърът - София, а по морето Варна. Точка.
Сега си представи как с провъзгласяването на Федерация България някой в София ще има властта (или авторитета!) да вдигне телефона и да каже на някой в... Ямбол: "Абе, чух, че моят човек имал някакви проблеми там при вас. Я направете нещо!"*. Просто няма как да стане.
-------
*Всякаква прилика с телефонни разговори или изразни средства на Министър-председателя са съвсем случайни.
1. Вижте данните от преброяването (ей тук) преди начертаете картата, моля. На една държава (пък била тя и федерална област) енергията й идва от хората. Няма хора (по възможност в активна възраст и с някакъв багаж от компететности) - няма държава.
2. Таз картника с 6-те РП е част от приет през 2004 г. закон за местното самуправление, която НЕ СЕ ПРИЛАГА. Няма да разказвам как става така, защото не мога кратко. Ще кажа само защо: няма сегашна и предходна местна власт - с 3 изключения (не е трудно да се сетите кои), която да е съгласна текстовете за 6 региона вместо 28 да влязат в сила.
Поука: ако има прието законодателство, което цели 7 години не се прилага от централна власт, защото местната власт смята, че с него неправомерно й се отнема "авторитет" и "възможности" за развитие = нито централната нито местните власти са готови да променят статуквото. Независимо какви мокри сънища сънува министър Дончев.
БТВ: Унгария вече се връща обратно от там накъдето е тръгнал еврофондовия ни министър, а братята румънци - които почнаха направо с децентрализиран модел (при тях Областните управи се избират с пряк вот, както във Франция) - задминаха и унгарците в обратния спринт - те направо създадоха министерство на еврофондовете и събират в него всичкото проект вкл. и вече преполовените (току що подписах напълно абсурдни документи в 5 екземпляра, за вече течащ проект изискани от новосъздаденото министерство, та по този повод научих докъде са я докарали от собствен опит както се казва) .
Ето ме отново на линия
MariaD написа: [...] Няма хора (по възможност в активна възраст и с някакъв багаж от компететности) - няма държава.
[...] Няма хора (по възможност в активна възраст и с някакъв багаж от компететности) - няма държава.
Значи според теб днес имаме държава, Мария? За какво си напъваме невроните, пък и хабим клавиатурите, тогава?!??...? Въпросът е, че, структурирана така, Република България не работи в защита на общия интерес. Тя обслужва интересите на шепа мръсници, защото властта е закономерно и трайно узурпирана от техния слугинаж на централно, а от там и на местно ниво. Има механизми - някои естествени (поради неуправляемостта на толкова голяма маса хора с "хуманни" мерки), други изкуствени (чисто криминални), всеки по-свеж управленски елемент, едно "свестно" управление (кой както иска да си го представя), да бъде парирано и вкарано под ножа на системата. Свежият управленски елемент може да оцелее само на някакво местно ниво, защото е подкрепян от достатъчно много местни хора. Което, повтарям се, не означава, че всички местни днешни герои са "добри герои", не. (Някои от тях са истински разбойници, подкрепяни или търпяни (което е същото) от София. Но за това вече писах по-горе, в "По т.III" в постинга си от 29 юли 2011 г.)
С риск да изглеждам невменяем ще повторя това, което съм казвал вече 100 пъти: никъде хората не са пълни идиоти. Ако днес те не са в състояние да се организират, за да взимат адекватно решение по конкретните си проблеми, то е защото в последните 65 години, с особена интензивност между 1944 и 1989 г., им е било налагано със сила да не го правят. Оставени на свобода, те след време (в най-лошия случай със съзряването на новото поколение) се окопитват и разбират, че не се ли вземат в ръце, оставят ли някой далечен господин да ги управлява, нищо добро не ги чака. И тогава ще направят и училища, и университети, и научноизследователски центрове. Но трябва да са свободни, а не дирижирани от бездарници или от... свестни, но не и имунизирани от грешки, хора. (Кой е суперменът, който би могъл да управлява 7 млн. човеци без да бърка никъде?! Аз със сигурност не бих бил такъв герой, а ти? )
После, неприлагането на един закон е практика, която може да просъществува само там, където властта се е отдалечила тотално от масите. Това именно е причината Закон за местното самуправление от 2004 г. да не се прилага.
MariaD написа: [...] Няма сегашна и предходна местна власт - с 3 изключения, която да е съгласна текстовете за 6 региона вместо 28 да влязат в сила.
Това е мнението на сегашната и предходните местни власти. То е съвсем логично предвид това, което писах по-горе, че днешната местна власт не е изразител на предпочитанията/доверието на местните хора, ами е васал на София, защото нищо не става без благословията на София! София държи и ножа, и хляба. София държи парите! Каква независимост, какви локални интереси искаш да защитават местните власти без пари и с последната истанция винаги в София?! Прощавай, но на мен схемата за държане в подчинение ми изглежда банална...! Последно. Опитът на Унгария и Румъния е ценен и показателен: само с децентрализация на прихващането/усвояването на европейските фондове нищо не може да стане. Трябва да са децентрализирани всички властови структури - парламент, съд, изпълнителна власт, централна банка (или поне някакви местни каси за управлението на локалните "паралелни" валути). Всичко трябва да е автономно! Запази ли се дори само върховенството на касационния съд, със седалище София, всичко отива по дяволите. Това е.
Властта за хората, от хората, сред хората! във
Федерация България!
Половината от проблемите на България са предпоставени от нейната малкост в твърде голям и твърде либерален пазар (на стоки, услуги и капитали). Другата половина е в закърнелия капацитет на българите да функционират като общност (от микро-до макро нива се наблюдава; умиляваме се като намерим жива общност от българи, брояща над 20 души, които имат нероднински връзки и общ интерес за който полагат усилия - именно защото се МНОГО редки изключения). Не знам коя от двете половини е първа в причинно-следствената верига и дали и двете са част от една и съща призчинно следствена верига. Но и двете са факт.
На фона на този факт предложението ти да направим федерация от 6 части във вероятно на най-дисбаласирано развитите 111 х км2 на евроепейския контенент ми се струва , че няма много общо с "властта за хората, от хоата сред хората". Ако ти убягва по обективни причини резултатът от последните 20 години еволюция на унитарната българска държава и прилежащото й общество, пробвай да си проектираш модела върху по познатата ти Италия. Защо по дяволите Сицилия и Калабрия не съм ги видяла да настояват за федеративна Италия, а Падания е проект от поне 10 години? Италианците имат по-малко развитие регионални общности, по-незрели са от българите, не са чували, че "малкото е красиво".....?
В немалката по население и територия Великобритания - основните училища са със средно 160 деца, а средните със средно 260.
В малката по население и територия Белгия - числата са основно - до 200, средно - до 600 (понеже имат смислена система за участие на държавата в инвестиционните разходи за строеж на сгради за училища е известно за сгради с какъв капацитет става дума).
Малкото училище не е задължително следствие от малкостта на държавата. Азиатските "тигри" са малки, икономически успешни, образователно успешни и в ЮТюб ще намериш клипове за основни училища там с по 1200-1500 деца.
На Боян статията му е много хубава. Като оставим обче настрана факта, че ИОО до миналата година безусловно подкрепяше "оптимизацията", "парите следват ученика" и други подобни, без да споменава рисковете от пълната липса на капацитет "формулите" и "единните стандарти" да бъдат прилгани от общините и самия МОМН (той ги прилага към 450 държавни училища по същия критикуван от Боян начин), като каквото са - средства - за постигане на някакви образователни цели, различни от комай единствената финансова цел на неолибералните правителства "да намалим разходите".
И до ден днешен (къмто 12 години от началото на прилагането на образователната реформа) още не сме се договорили - ние българите - коя ни е целта на училищното и предучилищното образование: да не остане нито едно неграмотно българче, всестранно да развием всяко дете, да придружаваме всяко дете в продължение на 10 или 12 години докато намери своята си област на таланти и интереси да имаме наградени по 5-6 олимпийски отбора в 8-10 научни дисциплини годишно, да компенсираме в училище щетите върху децата от разпадането на устойчивата семейна общност и от задълбочаването на различията между хората,друго .... или всичко това едновременно? Ако всичко - има ли ред на важност между тези цели (за българското общество, не за конкретния индивид, който размишлава по въпроса), ако ги преследваме всичките? Ако няма как ще разберем, когато не достигат ресурси коя ще сложим "на трупчета" и коя - никога, дори да падат камъни от небето?
Аз не схващам, как създаването на 6 федерални облсти в България ще помогне на решаването на тези въпроси.
В допълнение - не схващам как ще се отличава федералното правителство от сегашното национално правителство в преразпределянето на ресурсите за образование, здраве и социална закрила. Щото ако 85% от БВП се произвежда в 2 от бъдещите федерални области, очевидно е че другите 4 или нямат никаква друга перспектива освен да станат форми на бананови републики или трябва да се намери причина за преразпределение на произведените ресурси между 6-те. И каква е логичната причина за преразпределение? Ами: всички сме българи, живеем в традициионната българска територия. И за какво се разделихме на федерални провинции тогава?
Схващам патоса на Павката да се овластяват институции - възможно най-близко до гражданите, които представляват. Но мисля, че той не схваща, че българите не чувстват отчуждение от институциите си просто защото седалищата им са далече. В България нищо не е физически далечно. А мнозинството от депутатите влагат най-много от времето и усилията си в лобиране от всякакъв вид за местни каузи от региона на който са представители. Не съм чула например за 20 години никой от СЗ регион да се оплаква, че има намерения, които не може да осъществи защото националната власт му пречи. За сметка на това - без особени затруднения виждам щетите, които поради липсата на минимален национален протекционизъм, нанася на българското производство гигантския европейски пазар. В този случай малкото се оказва тъжно и безпомощно, а не красиво. Така че - в политиката малкото е най-различно според това в какъв баланс са целта и възможностите на хората в него. Не може да е цел: да направим малко, защото е красиво. Като и когато хората в СЗ регион са в състояние да кажат на всички ни какво те смятат да направят за бъдещато си, което е различно от онова което смятат да правят хората в ЮЦ регион, и за което им е нужно сами да си вземат решенията, да си събират ресурсите и да си ги влагат според техните си приоритети, и по тази причина не могат да влагат ресурси и в националното пътуване към бъдещето - тогава ще имаме реални условия да мислим за федерация.
Ключовите думи са: хора и бъдеще. Никой институционален проект няма шанс за живот без да знае на какъв проект за бъдеше създаден от кои хора служи.
Пример: Според НСИ в изключително природно красивия и комуникационно сравнително уреден Габровски регион, за капак - и пълен със столетни производствени традиции и пр. са останали млади хора (15-25 г.) - т.е. онези за които бъдещето им е сериозен двигател да действат - около 12 000. Според Галъп - от тях на 7000 представата им за бъдещето е "в чужбина" (дали ще я осъществят е друг въпрос, но това им е представата). Според ПИЗА около 2000 са функционално неграмотни в онази степен, която не позволява дори проси абстрактни представи като "в чужбина". Останаха едни 3000, от които за 2000 бъдешето е да се преместят във Варна, Русе или София, защото там очакват да имат по-интересни опции за работа и личен живот. Равносметка - Габровският регион разполага с около 1000 човека способни да си представят бъдещето на региона като някакво развитие в следващите 10-25 г. с тяхно участие Ами те даже нямат нужда от институции и администрация да ги представляват и обслужват - могат два пъти в година да си правят общо събрание за да се разберат по политическите въпроси на региона Габрово. А през останалото време да се трудят неуморно да си осъществят проекта, ако имат такъв.
Изобщо не сме готови за федерация. За сметка на това ни е крайно време да премахнем областните управи и да си окрупним 264-те общини до единици на пряко местно самоуправление с поне по 50 000 души население, за да има енергия за истинско местно развитие, пълноценност на живота на мsстото и да може да се очертае нащоq което да се доближава поне малко до местен обществен интерес проектиран в бъдещето на мястото. Другото са теоретични упражнения за ученици и студенти в помощ на процеса на учене. Минали сме този етап, мисля.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи