стих

21 април 2007, 03:24 Публикувано в Поезия | 4 коментара , 640 прочита
Категории: Поезия
Разкъсах си ризата, защото...
Събух си обувките...
В слънчеви снопове
се препъвам в пясъка.
Делтапланер и розови охлюви
ми изплуват в съзнанието...
Сега е толкова розово,
че е трудно да различиш
Пинко розовата пантера
от коя да е друга...
А пантерите уж били черни...
Като оникс.
Присвивам зениците и опипвам -
пристъпвам във линия,
начертана от слънце,
незначим като зрънце
потъвам
   потъвам
      потъвам
в плаващи пясъци
и ме теглят въжета от корда, пропити от влага.
                 Възел, който пристяга... 
                       Просто стих, който ми бяга...