стих

Разкъсах си ризата, защото...
Събух си обувките...
В слънчеви снопове
се препъвам в пясъка.
Делтапланер и розови охлюви
ми изплуват в съзнанието...
Сега е толкова розово,
че е трудно да различиш
Пинко розовата пантера
от коя да е друга...
А пантерите уж били черни...
Като оникс.
Присвивам зениците и опипвам -
пристъпвам във линия,
начертана от слънце,
незначим като зрънце
потъвам
   потъвам
      потъвам
в плаващи пясъци
и ме теглят въжета от корда, пропити от влага.
                 Възел, който пристяга... 
                       Просто стих, който ми бяга...