Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Слушам я за кой ли път,една и съща тъжна.
Камбанен звън за край и пак, и пак, и пак.
Снежинките валят в съцето ми,
натрупват се, стопяват се и пак валят.
Едва ли имам спомен друг освен следснежниковата кал.
Стопени спомени, кишавица от мисли,
страх от лед, пронизващ звук,
и студ,
отпускащ смъртоносен студ.