***

Остави целувките за после,
далече вятърът ще ги отвее.
И без да търсим изкупление
ще плащаме за греховете си солени.

Обвий раменете ми със тъмнина,
нали и без това не виждаме,
не чувстваме тъгата на деня,
заети сме със себе си обезумели.

Насилвай ме сега, и после пак,
завинаги да бъде болката гореща.
Животът ни покрит е с мрак,
като плъховете сме в подземия.

В тъмното не виждам белезите,
раздрали гърдите ми със стари рани,
не виждам теб, лицето ти,
слепотата черна благославям.