Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Камбанен звън за край и пак, и пак, и пак.
Снежинките валят в съцето ми,
натрупват се, стопяват се и пак валят.
Едва ли имам спомен друг освен следснежниковата кал.
Стопени спомени, кишавица от мисли,
страх от лед, пронизващ звук,
и студ,
отпускащ смъртоносен студ.
Разбити пътища ни свързват,
разбити са сърцата ни
и в дупки целите,
и мисля си, че ще ни липсват полети
в продупченото ни небе от самолети.
Отвързани, със скъсани въжета,
летим като балони пълни с хелии
по порива на вятъра изгубени.
Мечтаехме да сме ракети, защото
стремежът на балоните не е небето,
те искат само да се чувстват празни,
високо и далече над нещата.
Откъснати от тежестите,
обвързващи ги със земята....