И тази нощ при мене кацна ангел. Седна тихо, опря бузка с ръка и ме загледа. Помълча. "Ти си тъжна.", рече. Пророни две сълзи, а след това заспа.

Каква ирония- та той е ангел. Най-красивото същество, нали така?
А спеше в моето легло, обронил глава, напълно тъжен и толкова самотен. А аз се усмихвах. Нищо де-дошъл, дошъл, ще се опитам да не го събудя.
При мене ангелите спят така кротко и дълбоко, толкова са крехки, че не мръдвам по цяла нощ. Знам, че...