Защо надничаш в очите, Луна,
тъга ли търсиш пак да видиш?
Скрих я в брястова сърцевина,
далече от лунните ти приливи.

Защо завиваш ме с воал, Луна,
или искаш да ми дадеш крила?
Отдавна ги вързах със стенания
изплакани в твоя лунен воал.

Защо примамваш ме, Луна -
отдавна всяко твое кътче зная.
Под твойта лунна повърхнина
са скрити всички мои желания.

И пак през очите ти ще блика
щастливия ми и звънък смях.
Когато при звездите отлитам
и се връщам със букет...