Разговор със себе си

Разговор със себе си.

 

Вечер. Чаша вино. Времето...

 

Времето, което така искам да ме пренесе няколко дни по-натам... Когато последните студентски изпити, разбъркващи спокойствието ще са минало. Само няколко дни след които няма повече да се сещам за това. Ако се постарая...

 

Дали?

 

Дали ще се постарая? Вероятно. Възнамерявам

 

Дали?

 

Дали ще впервам поглед обратно в тези дни, месеци, години, които неусетно ми се усмихнаха и сега казват сбогом? Може би. Чакам да минат, но знам, че ще мисля за тях. Защото бяха пълни с емоция. Неспирен вихър, ураган който ме носеше и ме изхвърли тук, на края на пътуването. Самотен бряг, вещаещ ново начало. Поредното. С неизбежното любопитство. Въпроса: “Сега какво следва?” Ентусиазъм? Ммммм... Едва ли... Всъщност да. Със сигурност. Въпреки умората.

 

Но нека изчакаме тези няколко дни, след тях всичко ще продължи да се случва. Да. Няма да спра да играя главната роля. И не ще пропусна нищо от моя сценарий. А в него има...

 

Любов...

 

И както винаги каша от чувства. Умея да бъркам омлет с тях. Но не всички съставки са вкусни. Някои са пикантни, други солени, трети горчиви. А аз обичам от всичко по много... И да ги смесвам...

 

Ефектът е сходен с пиянство. Боли глава, а мислите ходят където си искат...

 

Детски спомени. Увлечение, чисто, невинно, скрито с годините... Дошло сякаш от нищото, прегърнало настоящето, внесло мъглив смут... А животът бе подреден. Преди ти да дойдеш, извадил пакета с подправки... Готов да поръсиш омлета. Хайде, давай! Обичам индийско орехче, карамфил, кимион, пипер...

 

Още няколко дни и после съм твоя, свободна, ще ти дам цялото време, само поискай. А след това кой ще изчезне? Ти или аз? И кой ще се върне?... Ще се върне ли някой изобщо?

 

Ще бъдем ли заедно, въпреки Всичкото?...

 

Предразсъдъците, хората, времето, мястото.

 

Написах романа. Напечатах го в мислите. Героя си ти. Има и други, но ти си основен... Там си още от детството... Там ще останеш. Не, няма да тръгнеш, не и без мен, не този път, не те пускам.

 

Илюзия?

 

Реалност?

 

Чакам да видя...

 

Развръзката...

 

???