28.1.2008 00:43:28

Дали не е :

Лятото изтече като пееща вода...

Лятото изтече като пееща вода.        
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.        
Бели стъпки, нежни като котешка следа,        
още за червената му песен пеят.        
       
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж        
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.        
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,        
пак дъхът му цветен ще ме парне.

Или:

ЗИМНА ВАКАНЦИЯ

Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.

Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
После учебници грабват очите ми.
Бързат контролни, връхлитат ме пак.

Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!

В момента се сещам само за това, но довечера ще имам
повече време:)

Сбогом, лято

Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси.

Червената ми рокля в гардероба
посърнала,измачкана лежи.
Проскърцва закачалката със злоба,
че черната престилка и тежи.

Изсъхналия бански аз прибирам
с дъха на сол, на пясък и скали,
морето е горчиво като бира,
че трябва с него да се разделим.

Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по-сива и от вихърния прах.

Довиждане, красиво мое лято,
аз вярвам,че ще бъда с тебе пак.
Днес бързам да се слея с мойто ято,
щастлива пред училищния праг.

Петя Дубарова    "Най-синьото вълшебство "