28.1.2008 00:43:28
Петя Дубарова беше участвала в един български филм от комунистическо време. Там тя цитираше едно свое стихотворение, което започваше така (не цитирам точно): Лятото свърши...отрязаха косите ми, вече няма какво да краси гърба ми...лятната ми рокля е захвърлена на леглото...Търсих го много, но не мога да го намеря. Има ли някой, който да го има или да е чувал за него?
Лятото изтече като пееща вода...
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
Или:
В момента се сещам само за това, но довечера ще имам
повече време:)
Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси.
Червената ми рокля в гардероба
посърнала,измачкана лежи.
Проскърцва закачалката със злоба,
че черната престилка и тежи.
Изсъхналия бански аз прибирам
с дъха на сол, на пясък и скали,
морето е горчиво като бира,
че трябва с него да се разделим.
Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по-сива и от вихърния прах.
Довиждане, красиво мое лято,
аз вярвам,че ще бъда с тебе пак.
Днес бързам да се слея с мойто ято,
щастлива пред училищния праг.
Петя Дубарова "Най-синьото вълшебство "