Невдъхновено

Меката вечер се превърна в предизвикателна и дръзка когато групата засвири. Попадайки в този бар тя се почувства така, като че ли е навлязла от хладка вода в пламтяща клада. Тълпата в бара, съставена от тежко пристъпващи мъже с татуировки и жени, чиито изящни тела се поклащаха в ритъма на музиката предизвикваше уплаха и желание да избяга. Но седеше като срастнала със стола.

Заслуша се в нежната балада, остави се да бъде унесена от дълбокия глас на вокала. Беше наистина невероятно усещане да се отпусне отново, да затвори очи и да се пренесе в онзи свят. След миг се сепна. Спокойствието и оставянето по течението не бяха и донесли нищо добро навремето.  

 Усети нежна и топла ръка, която се плъзна по нейната. На какво и напомняше???

Когато се обърна се сепна – не, не можеше да бъде. Бяха отново онези тъмни очи, които я приканваха да извърши глупост. Нима?- каза онова глупаво гласче в главата й – Какво се преструваш, за поредна вечер чакаш именно това.

„Здравей, не очаквах да те видя тук”, каза познатият глас. Последните думи, изречени от него – „Съжалявам, не мога да бъда само с една...” я бяха държали будна толкова нощи. Нощи тъмни, наситено черни, през които бе преминала с реки от сълзи. Като името на една от песните на групата...

„Здравей”, каза, „Как си?”. Гласът и прозвуча твърде странно в нейните очи – спокоен и ведър. „Изглеждаш, страхотно, някак си...различна”, каза той. Така е. Вече се усмихваше повече, ходеше изправена, и гледаше на живота си оптимистично – имаше нови приятели. Но усмивката й беше иронична, коеото я отличаваше от тях. „Защо, преди не изглеждах ли добре?” – засмя се. Усети изненадата му – способността за себеирония беше наскоро придобито качество, което той не познаваше. Някога бе твърде неуверена в себе си, за да го развие. Сега беше различно и той го забеляза.

Когато той я покани да излязат да пийнат нещо другаде, тя разбра, че е омагьосан от нея. Тя го познаваше твърде добре – афтърпартито „на друго място” щеше да завърши в леглото му. Обля я топлина – откога мечтаеше за този момент. Мъчително преглътна – беше си обещала да не губи контрол над живота си – никога повече. Но сега усещаше, че той се приближава към нея бавно и безмилостно, знаейки точно как да я подлуди. След малко усети, че е опасно близо до границата, стана от стола и изтича навън. Не, днес не беше най-подходящият ден да го срещне. „Няма такова време” – обади се отново дразнещото глупаво гласче.

Хладният вятър я отрезви. Време беше да си върви. Обърна се и той беше там. Впи устните си в нейните както едно време. Дъхът й спря и тя зачака да почувства отново течния огън по тялото си. Но напразно – усещаше само студения вятър и хладните му устни. Разбра, че той вече не можеше да запали тези пламъци. Помисли си, че това, което някога й се струваше магия, е било евтин трик.

Някога той я дразнеше, че е дървен философ. Е, сега отново се отключи философското у нея: „Неговото сърце е твърде празно и малко за мен. Моето прелива от любов и радост от живота. То побира безброй приятели, природата, музиката. Побира дори него, но той вече е в периферията, не в центъра. Нима неговата вселена, в която съществува само той, може да се мери с моята, която е необятна? Надали.”

„Съжалявам, но ние с теб сме устроени различно.”, каза тя, погали го по бузата и рече: „Сбогом!” След това влезе да вземе нещата си..

 Вътре  и се стори просто задушно, но студено. Вече нямаше място тук. Всъщност никога не беше имала. Това беше просто една станция по пътя към откриването на истинското и аз.

Той я търси цяла вечер, но безуспешно

Обувките и за танци все още бяха в чантата и и чакаха сигнал. А на партито недалеч оттук чакаше момчето, чиято усмивка се изписваше на цялото лице и чиито думи винаги бяха истина. Тя не знаеше това, но това момче бе запленено от свежото й лице, в което се прокрадваше лека ирония.

Цялата нощ беше гореща, защото нейното тяло не спря да се движи в ритъма на танца. Вечерта наистина завърши за нея в нечие легло, но то беше не с черни сатенени чаршафи, а памучни, с весели картинки. И за първи път от много време сънищата й бяха в светли и ярки цветове.

 18.04.2010 г.