Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Помествам избрани моменти от последното интервю на известния психолог Иван Игов във вестник" Стандарт", в което констатациите му са абсолютно точни.
"Ние сме на границата на хуманитарна катастрофа по отношение на образованието. Имаме най-ниския бюджет за образование в ЕС и вероятно в света, а най-високия за полицията. Вгледани в икономиката, в кризата, в инвестициите, в магистралите, пропускаме най-важното - бъдещото поколение на България. Семейството е оставено без помощ. В Хартата за правата на децата една от основните тези е, че държавата е длъжна да осигури подкрепа и помощ на семействата, за да могат да отглеждат децата си в нормална, безопасна и развиваща среда. При нас държавата дава някакви пари и след това прехвърля цялата отговорност на семейството. В същото време то не е подготвено за новите предизвикателства. Няма как да отглеждаш децата си, както си бил отгледан от своите родители. Децата живеят в друг свят, различен от нашия - света на мобилните комуникации, на социалните мрежи. Наши изследвания от миналата година сочат, че само 15 на сто от родителите знаят какво точно правят децата им в интернет. В същото време над 87 на сто от децата съществуват в киберпространството. Родителите дори са доволни, че детето си седи вкъщи. А всъщност то се прибира от училище, сяда на компютъра и "изчезва" във виртуалния свят. "
.................................................................................................................................
"- В момента много се говори за реформи в образованието... - Всъщност в образованието не се прави нищо. От години се пишат проектозакони и концепции, които единствено се стремят да запазят статуквото. Защото в образованието има много гилдии и много интереси, които нямат нищо общо с децата. Сега се правят опити за компромисни решения, но това няма как да се случи. Времето за компромиси и реформи отдавна свърши, сега трябват истински мерки и истински политици, такива, които умеят да вземат непопулярни решения. Образованието се нуждае именно от тях. Давам само един пример - тази година в училище ще влязат около 3000 деца повече от миналата. Това ще се случи в големите градове, в които и без това училищата са претъпкани. Училищната среда в тези училища е под всякаква критика, а в същото време се обяснява как децата от първи до четвърти клас ще бъдат на целодневно обучение. Как ще стане това, когато няма място и пространство? Нищо не бе направено и за облекчаване на училищните програми. Какво от това, че децата няма да си носят пълните чанти с учебници, когато глупостите ще продължат да си бъдат в същите тези учебници? - Съществува идея за назначаване на повече училищни психолози - вече на всяко училище с 250 деца. - Това е вървене след събитията. Значи ние първо ще създаваме с безхаберието си една свръхагресивна среда, а след това ще вкараме вътре някакви хора, за да се справят със същата тази агресия. Как точно ще стане това? За да имат успех колегите в училище, първо трябва да се промени самата училищна среда, обемът на учебното съдържание и начинът, по който то се поднася. Давам ви само един пример - най-тежкият стрес за децата в начален курс са така наречените матури в 4 клас. Това иначе се представя като външно оценяване, но направено по абсурден начин. Вместо да се оценява системата (анонимно и със случайни извадки), се оценяват децата. Върху бедните им главици се стоварва цялото безумие на образователната ни система и когато дойде това време, аз и моите колеги на ден получаваме десетки обаждания от родители за деца, които са в много тежък стрес. Когато самата система постоянно нагнетява напрежение, дори на всяко дете да сложиш психолог, той не може да реши проблемите. А вторият проблем е, че в България не са чак толкова много подготвените училищни психолози - няма нито една магистърска програма, която реално да ги готви. И ако трябва сега да назначим 5000 души, ние няма откъде да ги вземем."
Имате право да коментирате, а имате право и да замълчите...
Необятна тема!!!
Другото, което не харесвам на този вид "изкавания", е че не съдържат никакво предложение за решение. Аз от няколко години намирам за губене на време четенето/слушането на информация, която ми казва единствено колко е лошо положението. Даже да ефектно поднесена и по-добросъвестно гарнирана от тази на г-н Игов с факти подкрепящи тезата, тя има винаги един и същи ефект - убива енегрията на хората да създават решения на проблема. И храни предразсъдъка, че човеците са създадени "тъмни по природа," за да провалят нарочно или случайно хубави и полезни неща, които сами са изобретили като училището например.
Една от педагогическите системи от преди 60-70 години, които сега са на мода, все едно са изобретени за съвременните деца, е създадена от Селестен Френе. Начален учител като вас тук. Та представете си си преди 70 години, г-н Френе измайсторява техники (той самият не го начира метод), с които да се направи по-полезна за децата "ригидната, дисциплинираща, уеднаквяваща, ненасърчаваща ученето чрез правене, непрестанно оценяваща и непрестанно съревноваваща децата" френска образователна система (която е и светска републиканска всеобща и безплатна). Повечето му публикации са наистита описания на дидактически техники и системи за организация на учебна и училищна среда. Написал е обаче (към края на живота си - 1964 г.)и една кратичка публикация съдържаща "30 педагогически инварианта" (както той ги нарича - "нова гама от училищни ценности" за споделяне и прилагане в училище в полза на децата)
№ 30 ми е любим: "Има и един инвариант, който оправдава всичките ни опити и прави автентични нашите действия: оптимистичното упование в живота."
(В оригинал на френски изглежда така: Il y a un invariant aussi qui justifie tous nos tâtonnements et authentifie notre action : c'est l'optimiste espoir en la vie.)
ПП г-н Игов е ориентирал и помагал на доста училищни психолози преди време. Но сега, според мен, се е превърнал в един недоволен човек без идея за бъдещето. Изказването от което са откъсите, го слушах за последните 12 месеца - без да търся специално мнението на г-н Игов - три пъти в пълнота на три различни места и в 3 съвършено различни контекста. В два от тирте случая висеше неуместно като случайно забравен парцал за прах в почистена стая.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!