В края на всяка учебна година давам на учениците си такава самооценъчна карта. После им ги събирам. Така в продължение на 4 години мога да проследявам как се променя начинът им на разсъждение. Не им ги връщам в края на 4-ти клас, а чак когато станат 7-8 клас. Тогава пада голям смях и емоциите също са големи. Четат си детинщините и се смеят на правописните си грешки, защото не им ги поправям, а ги оставям абсолютно автентични.

Втори клас зад нас...