21 век... някъде в България... някъде в Родопите...

Мери, като гледах репортажа се сетих за разказ на майка ми как в края на 30-те години на миналия век са вървели през еднометрови пъртини, за да отидат в другата селска махала на училище. Предполагам обаче, че тези деца са далеч по-любознателни и амбицирани, отколкото осигурените с всичко ученици от градовете на нашата бедна татковина. Колкото до колегата - ако трябва да се напише само една дума - БУДИТЕЛ. А за институциите - мисля, че и подобни репортажи не биха ги събудили....

Наистина може би не е нужен коментар.Плаках от срам и от неудобство - при какви условия работим ние и при какви колегата.И от мен ДЪЛБОК ПОКЛОН И УВАЖЕНИЕ ПРЕД ТРУДА НА УЧИТЕЛЯ С ОГРОМНО СЪРЦЕ !

УЧИТЕЛ, връщащ ни към духа на старото даскало с един чист заряд и спокойствие, въпреки мрачната скучна стая. Той има оная простичка методика и прагматизъм, който отдавна го няма. ТОЙ говори със сърцето си, за своята мисия, не го вълнуват кариерното развите, бумащината и някакви излишни напъни да се хареса на тоя и оня- удивлявам се на чистота , всеотдайността към учениците и стоицизма му. Такива колеги заслужават медали, награди и титли- има какво да научим и от тях, и от децата им - нямат екстри,  нямат техника, борят се с трудностите и искат да учат. Грозна действителност-къде е равният старт?  Има много въпроси, но и мъдрост, умиление и място за възхищение.

Поклон и от мен. Стана ми много болно и същевременно много топло и хубаво от "уюта" на тази класна стая, запазила чистотата, любовта и всеотдайността на българския учител.

Много точно го казва gyga "ТОЙ говори със сърцето си, за своята мисия, не го вълнуват кариерното развите, бумащината и някакви излишни напъни да се хареса на тоя и оня- удивлявам се на чистота , всеотдайността към учениците и стоицизма му. Такива колеги заслужават медали, награди и титли- има какво да научим и от тях, и от децата им - нямат екстри,  нямат техника, борят се с трудностите и искат да учат."

И нека се замислим какво имаме ние, какво искаме още и колко безочливи сме понякога..

А колко малко му трябва на човек..

Може би точно в тези затънтени места, малки селца и градчета ще съхранят българското, защото се губим като нация, култура и бит.

Българинът вече не е така добросърдечен, отзивчив, гостоприемен и т.н.

Това е истински учител!

Предполагала съм, че в малките селца на България нямат всичко, с което ние разполагаме, но не съм допускала за толкова отчайващо положение.

"Будител " има повече професионално съдържание като степен на професионализъм от тия притурки , които ни закичиха и ни натикват с някакви задължения, които по-скоро ще ни отдалечават от тънкостите в истинското майсторство да успяваме да решаваме проблемите на обучението. Виждам,че колегата е просто- учител , но по-главен от стотиците, изписали куп излишни планчета и отчети.  Мисля си , че колежката е права. Често преиграваме излишни театри и от инициативи забравяме за какво сме в училище. Понякога се въвличаме в такива щуротии, които си харесваме възторжено, с чувството ,че сме направили гениални открития, но те нямат никаква дългосрочна стойност като образователно и възпитателно въздействие. .А в тези селца  простичко , мъдро и прозорливо си вършат пряката работа. Не ги идеализирам тези учители, но те са обикновено скромни и безимени радетели, които са далеч от нашите условия . И  май работят много по-спокойно.

Трябва да ви кажа, че публикувайки подобни статии и истории, е редно да си сменя снимката на профила, за да не изглеждам толкова щастлива, защото на фона на " съвременното" образование в това забравено от Бога училище да изглеждам така, си е направо цинично...

Нека да не забравяме, че някои от най-великите българи са завършили килийни училища. Второ, строителите на Съвременна България в периода 1879-1944 г. завършват училища в предимно малки селца, след което завършват Сорбоната и други престижни европейски университети , връщат се и изграждат България след Освобождението. Относно ходенето на километри до училище. Плакох, когато четох дневника на една китайска ученичка, изнесен тайно от французи - става дума за днешен Китай, където в селата прогресът е спрял отпреди нашето килийно училище - момичетата в днешен селски Китай най-често приключват с учението на 12-14 г. възраст за да работят на полето. Това момиче нямаше пари за моливи за писане и пътуваше всеки ден 20 км. пеш на отиване и още толкова навръщане за да ходи на училище. В ютубе съм гледал клип, в който е показано как колумбийски деца пътуват километри през джунглата - през висящи мостове тип трамвай, покрай водопади и пропасти за да отидат на училище. Така, че ако има искрицата в едно дете, то ще пребори света за да учи и да успее. Мисля, че не толкова съвременни учебни средства липсват в този тип училища, а искрицата.

Колегата ме върна 10 години назад,когато и аз работех в такова училище и преподавах в слети паралелки.Стана ми мило за училището , в което започнах работа на 19 години и което затвориха след честване на 150 -годишнината му!А после се оплакваме,че нацията ни е неграмотна!Докато се затварят училища създадени по време на турското робство (с личните средства на жителите на населените места) ,разрухата ще продължава!Дано училището от репортажа да оцелее.