Скуката като индикатор за пустотa

Какви шибани недорасляци сме всички само!!!. Гледайки на света през опушени очила, сме го оклюмали до «абе да се проваля..», не ни е до него сега. Животът се изхлузва като змийска кожа и въобще не ни е жал. Мислите ни са или като мътна река, чието течение носи много мръсен нанос.. или спират отведнъж, като сковани от лед... Нещо в нас увисва така, че сме способни дни наред да прекарами във вцепенение. Скуката ли се загнездва в нас или ние в нея.. Куфеем и не можем да разберем по каква причина. Както казва Фернандо Песоа: «Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли». 

Скуката стана един от важните феномени в обществото, а само до преди някакви си стотина години се наричаше дори възвишено «меланхолия». По-рано от нея «страдаха» благородните и духовно развитите, избраните и малочислените. Днес скуката и меланхилията се сляха в едно понятие – «депресия». 

Интересно, че скуката стана «достояние» на масите именно с развитие на обществото, където уж има всичко за да не скучаем. Но за тези, които търсят препитание за семейството си не им е до скука. Те имат цел в живота, малка, неосъзната цел: да работят, за да преживеят, за да не умрат от глад. И няма как да скучаят. 
Скуката може да стане източник на много зло. Често престъпленията се извършват именно на тази основа. От скука човек се обръща към наркоманията, алкохола, цигарите. Провокира системна лакомия, влечение към хазартните игри, вандализъм, агресия, вражда, насилие, рисковани авантюри и т.н. 
Скуката е болест на нещастните. Щастливите никога не скучаят... докато не се преситят. В скучаещите пъпли усещането, че всичко вече са изпробвали и им е нужно нещо екстремно. Към какви ли не фантастични и отчаяни способи за развлечение не сме прибягвали, за да предадем смисъл на живота си! 

А ако вземем, че се почувстваме доволни за някакъв период от време, то като правило след това настъпва усещане за още по-голямо упостошение. 
Ние казваме: «времето се влачи». Толкова болезнено се усеща еднообразието и тогава животът е като връв, която ти се иска да прережеш... В състояние сме да понесем всичко, но не и бесмислието на своето съществуване и ако нямаме вътрешна опора да ни крепи, то с удоволствие и по спешност се опираме на външни кукили. Влизаме в някакви партии или съюз, следваме различни поведенчески примери само и само да се избавим от скуката, от гнетящото усещане за пустота, хлад, неудовлетвореност, когато сме омръзнали дори сами на себе си. 

Всички наши действия се обезсмислят, всичко омръзва ако се грижим само и единствено за себе си. Ние живеем потопени в собствения си егоизъм. И не ни е страх от това! Защото просто няма с какво да се сравним! Не искаме да се избавим от егоизма си, нали сме си свикнали с него.. Как да се избавя от него и с какво да го заменя? И защо? Ако ще е за някаква по-висша цел – виж, тогава може... Но ако не виждам тази цел, ако не е наоколо – жална ми майка... 

Скуката – това е индикатор на душевната празнота. Тя ни поглъща и ни се струва, че животът е нещо много скучно и ние не сме в състояние да се ориентираме. Тази самотност на душата, липсата на връзка със себеподобните и!!!! Мъчим се в неизвестност – от там е и скуката.. Дайте и цел – и животът забълбуква!!!! 

Знанието за нашето съществуване – ето ти и цел! Без това знание сме обречени на скука! Как да не скучая?! - Когато ни докопа скуката, когато усетим че проваля живота ни, лишава ни от покой, когато ни покаже колко безсмисленно живеем... Това е такъв удар, когато всички останали цели престават да бъдат някак си важни. Но именно усещането, че в нас няма нещо заради което си струва да живеем става трамплин за скок. 

Затова най-доброто лекарство против скуката е като се заемем в търсене на смисъл на живот, като поправим своето отношение към другите, като придобием правилна връзка с хората. Такава висока цел предизвиква мисли, стремеж към нея, дава сили да живеем, да се надяваме. Хм, излиза, че скуката и усещането за празнота ни тласкат към търсене на действия, чрез които да се издигнем над безсмислието, към търсене на високи цели. Тогава започваме да се борим и да търсим... Именно от скука..Иначе какъв е смисъла на скуката...