Скуката като индикатор за пустотa

 

Каквишибанинедорасляцисмевсичкисамо!!!. Гледайкинасветапрезопушениочила, смегооклюмалидо «абедасепроваля..», нениедонегосега. Животътсеизхлузвакатозмийскакожаивъобщенениежал. Мислитенисаиликатомътнарека, чиетотечениеносимногомръсеннанос.. илиспиратотведнъж, катоскованиотлед... Нещовнасувисватака, чесмеспособниднинареддапрекарамивъввцепенение. Скукаталисезагнездвавнасилиниевнея.. Куфееминеможемдаразберемпокаквапричина. КактоказваФернандоПесоа: «Страдамебезстрадание, желаембезжелание, мислимбезмисли». 

Скукатастанаединотважнитефеноменивобществото, асамодопрединякаквисистотинагодинисенаричашедоривъзвишено «меланхолия». По-раноотнея «страдаха» благороднитеидуховноразвитите, избранитеималочислените. Днесскукатаимеланхилиятасесляхаведнопонятие – «депресия». 

Интересно, ческукатастана «достояние» намаситеименносразвитиенаобществото, къдетоужимавсичкозаданескучаем. Нозатези, коитотърсятпрепитаниезасемействотосинеимедоскука. Теиматцелвживота, малка, неосъзнатацел: даработят, задапреживеят, заданеумратотглад. Инямакакдаскучаят. 
Скукатаможедастанеизточникнамногозло. Честопрестъплениятасеизвършватименнонатазиоснова. Отскукачовексеобръщакъмнаркоманията, алкохола, цигарите. Провокирасистемналакомия, влечениекъмхазартнитеигри, вандализъм, агресия, вражда, насилие, рискованиавантюриит.н. 
Скукатаеболестнанещастните. Щастливитеникоганескучаят... докатонесепреситят. Вскучаещитепъплиусещането, чевсичковечесаизпробвалииименужнонещоекстремно. Къмкаквилинефантастичнииотчаяниспособизаразвлечениенесмеприбягвали, задапредадемсмисълнаживотаси! 

Ааковземем, чесепочувствамедоволнизанякакъвпериодотвреме, токатоправилоследтованастъпваусещанезаощепо-голямоупостошение. 
Ниеказваме: «времетосевлачи». Толковаболезненосеусещаеднообразиетоитогаваживотътекатовръв, коятотисеискадапрережеш... Всъстояниесмедапонесемвсичко, нонеибесмислиетонасвоетосъществуванеиаконямамевътрешнаопораданикрепи, тосудоволствиеипоспешностсеопираменавъншникукили. Влизамевнякаквипартииилисъюз, следвамеразличниповеденческипримерисамоисамодасеизбавимотскуката, отгнетящотоусещанезапустота, хлад, неудовлетвореност, когатосмеомръзналидорисаминасебеси. 

Всичкинашидействиясеобезсмислят, всичкоомръзваакосегрижимсамоиединственозасебеси. Ниеживеемпотопенивсобствениясиегоизъм. Инениестрахоттова! Защотопростонямаскакводасесравним! Неискамедасеизбавимотегоизмаси, налисмесисвикналиснего.. Какдасеизбавяотнегоискакводагозаменя? Изащо? Акощеезанякаквапо-висшацел – виж, тогаваможе... Ноаконевиждамтазицел, аконеенаоколо – жалнамимайка... 

Скуката – товаеиндикаторнадушевнатапразнота. Тянипоглъщаинисеструва, чеживотътенещомногоскучноиниенесмевсъстояниедасеориентираме. Тазисамотностнадушата, липсатанавръзкасъссебеподобнитеи!!!! Мъчимсевнеизвестност – оттамеискуката.. Дайтеицел – иживотътзабълбуква!!!! 

Знаниетозанашетосъществуване – етотиицел! Безтовазнаниесмеобреченинаскука! Какданескучая?! - Когатонидокопаскуката, когатоусетимчепроваляживотани, лишаваниотпокой, когатонипокажеколкобезсмисленноживеем... Товаетакъвудар, когатовсичкиостаналицелипреставатдабъдатнякаксиважни. Ноименноусещането, чевнасняманещозарадикоетосиструвадаживеемставатрамплинзаскок. 

Затованай-добротолекарствопротивскукатаекатосезаемемвтърсененасмисълнаживот, катопоправимсвоетоотношениекъмдругите, катопридобиемправилнавръзкасхората. Такавависокацелпредизвиквамисли, стремежкъмнея, давасилидаживеем, дасенадяваме. Хм, излиза, ческукатаиусещанетозапразнотанитласкаткъмтърсененадействия, чрезкоитодасеиздигнемнадбезсмислието, къмтърсененависокицели. Тогавазапочвамедасеборимидатърсим... Именноотскука..Иначекакъвесмисъланаскуката...