За убиеца-поет Франсоа Вийон и неговата "Балада за конкурса в Блоа"

02 ноември 2008, 07:15 Публикувано в BgLOG | 6 коментара , 3306 прочита
Категории: Поезия, Литература, Култура и изкуство
Етикети: поезия, убийство, париж, присъда, френски символизъм

 Бaлада за конкурса в Блоа

 

Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.



Кой е Франсоа Вийон?

Франсоа Вийон е френски поет (символист). Той остава почти непознат по своето време и е преоткрит едва през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден е през 1431 г . в Париж. Произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон (от когото получава и фамилното си име) Франсоа завършва Сорбоната и добива званието „магистър на изкуствата“. Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство. Току-що завършил университета, убива човек при разпра за жена. Съдът го оправдава, защото Франсоа доказва, че е извършил убийството при самозащита. След около година обаче извършва друго нарушение на обществения ред. За да избегне ареста, бяга от Париж и в продължение на шест години скита из Франция. През 1463 г. извършва ново убийство, заради което е осъден на обесване. В очакване на присъдата той написва знаменитата си „Балада за обесените“. Смъртната присъда обаче бива отменена и заменена с изгнание от Париж и областта.

От този момент нататък следите му се губят, а заедно с това започват измислиците и легендите.

Поетичното наследство на Вийон е малко. Състои се от две поеми: „Малко завещание“ и „Голямо завещание“ и няколко балади... Но пък си струва да им обърнете внимание!