За Флоренция като за Флоренция

24 март 2006, 16:47 Публикувано в Туризъм | 12 коментара , 13787 прочита
Категории: Купон
http://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Firenze/accademia.jpg.html?g2_GALLERYSID=baf383e6a4202dfdc14bbc632f392fechttp://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Firenze/accademia.jpg.html?g2_GALLERYSID=baf383e6a4202dfdc14bbc632f392fechttp://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Firenze/accademia.jpg.html?g2_GALLERYSID=baf383e6a4202dfdc14bbc632f392fechttp://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Firenze/?g2_GALLERYSID=ca326188240893f17d6551c2944e3f29

Ще се опитам да предам усещанията си от Флоренция / Firenze/, но не ме съдете строго, защото не мога да се меря с безспорните таланти на блога-АРАГОРН и BasiDi.
 Бях в този невероятен италиански град миналата пролет. Първото, което си представям от тогава е много слънце и нацъфтели дървета. Казват, че през лятото там е непоносимо горещо. Флоренция е люлката на Ренесанса /така смятат в Италия, понеже никой не е чувал за българския Ренесанс/, и понастаящем главен град на областта Тоскана. Там са родени колоси като Данте, Микеланджело, Макиавели и Медичите. Медичите са били владетели на Флоренция. Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция. Екскурзоводката ни се казва Здрава. Тя самата също си е една атракция- дребничка на ръст, около 50-годишна усмихната бургазлийка, която от години живее във Флоренция , и говори български с италиански акцент. “Привет, българи! Аз се казвам Здрава, когато не съм болна!” – с тези думи ни посреща, и започва да говори за красотата на изкуството, литературата . ..
Най-напред ни води в църквата “Санта Кроче”/ 13 в/- превежда се като “Светият кръст”. Вътре има монтирани скелета, защото продължават с няколкогодишната реставрация.Това е една от най-старите църкви в града, тук са погребани повече от 200 от най-известните флорентинци– между тях Галилей, Росини, Макиавели, Данте и Микеланджело. Разглеждаме фреските на Джото, мозайките и склупторите на Донатело. Над саркофазите на по-известните личности има статуи. Специално в “Санта Кроче” се чувствах като в пантеон, и потръпвах от това,че под краката ми се намират костите на толкова известни личности. Самата църква е пищна отвън, и семпла вътре. На външната фасада на няколко места се вижда герба на Медичите с прословутите шест топки и кралска лилия . Този герб се среща на още доста места из Флоренция- стига човек да е наблюдателен ще види водната лилия . На площада пред църквата наблюдавах с интерес мраморна фигура на загърнатия в дълъг плащ увенчан с лавров венец, Данте .
Вървейки след знаменцето, което носи Здрава, стигаме до катедралата “Санта Мария дел Фиоре” . Това е третата по големина катедрала в света – след “Свети Петър” в Рим, и “Св. Павел “ в Лондон. Куполът е дело на архитекта Брунелески. Първото впечатление за катедралата мога да опиша с една дума- огромна. Човекът наистина е малък в сравнение с тази красота, и тези размери. . Това, което прави зрителя основно, гледайки катедралата е да цъка и да се диви на размерите- купола е висок 106 метра, ако не ме лъже паметта. Отвън цялата величествено извисена в небето сграда е покрита с изящни мраморни гирлянди и филигранни каменни украси в три цвята - бяло, розово и зелено; главната порта и страничните крила са в респектиращ готически стил с дълги колонади и островърхи арки, и нищо не ни подготвя за простора и пустотата на огромното празно пространство под високия купол на главната зала. Всичко е решено в бяло-зелен мрамор вътре, сякаш за да подчертае зеленината и красотата на областта Тоскана. Щом вдигнеш поглед към свода ще видиш прочутата сцена на Страшния съд, изобразяваща избрани моменти от адските мъчения сред много огън, дим и кръв, противопоставени на божествения блясък и неземни наслади в Рая. Камбанарията на катедралата е по планове на Джото. В крайна сметка, Джото успява да види построен само първия етаж.
 До “Санта Мария дел Фиоре” е и осмоъгълната Баптисерия /мястото, където са кръщавали младенците/ - една от най-старите сгради във Флоренция, с изумителни мозайки и великански бронзови врати, за чието изработване е бил проведен много оспорван конкурс. Една от вратите е наречена “Вратата на Рая”. На нея са изобразени избрани сцени от Библията. Лъчезарната екскурзоводка Здрава се шегува: “Това е вратата на Рая, и забележете на нея са изобразени само жени, защото само жените ще влязат в Рая. Там няма място за мъже!”
Това, което на мен ми направи най-голямо впечатление е, че лилията неизменно присъствува като символ , както в “Санта Кроче”, така и в “Санта Мария дел Фиоре”, пък и на доста места из красивата Флоренция. Красотата трудно може да се опише, трябва да се види и усети, а тук е наистина красиво. А тази красота е създадена от човешки ръце. Флорентинците вярвали, че хората ще имат красиви души, само ако от съвсем малки наблюдават прелестни неща около себе си. Затова и създавали толкова изящни неща. Църкавата , в която се е венчал Данте е съвсем скромна и малка. Отвън има плоча, указваща кога е минал под венчило автора на “ Божествена комедия”.
Пред кметството е т. нар. “Площад на Синьорията” . Наричат го музей на открито, защото е обграден от множество статуи на известни склуптори. Тук е и точното копие на “Давид” на Микеланджело. Оригиналът се намира в “Галерията на Академията", пак във Флоренция. Застояваме се край фонтана на Нептун/ който се намира от ляво на кметството/ с десетките му бронзови фигурки на русалки, морски нимфи и разни други морски създания, толкова реалистични, че сме готови да повярваме на суеверието, че оживяват при пълнолуние. Флорентинците, когато видели колко огромен и мускулест е Нептун в композицията, се възмутили: “Та това е чувал с мускули!”
 В дясно от кметството е галерия Уфици, където най-много исках да вляза , но... се оказа, че опашката е целодневна. Съвсем наблизо е моста
“Понте Векио”. Той минава, както множеството други мостове над р. Арно, пресичаща цяла Флоренция. Понастоящем този единствен спасен мост от нацистите, е мост на златарите. По цялото му протежение има бижутерийни магазинчета. Красиво изработени бижута се виждат по витрините, но на какви цени- не са за нашия джоб. Някъде по средата на “Понте Векио” има бюст на Челини, ограден с малка оградка. Интересното е, че там влюбените слагат по една катинарче, а ключето хвърлят в р. Арно- за да е вечна любовта им. Самата река се пени красиво на фона на градините “Боболи” които се виждат в далечината. Моста “Понте Векио” свързва галерия Уфици с двореца “Пити”. За да влезеш в двореца “Пити” си плащаш чинно , май бяха 10 евра . Вътре си е като в дворец-високи тавани, стените облицовани в червено и златисто. Разкош и натруфеност-стил барок. Хубавото е, че по стените има много картини, дори и на Тициан и Рафаел. Това донякъде спестява пропуска ни да влезем в мечтаната галерия “Уфици”. Дворецът е проект на Брунелески, и впоследстие става собственост на Медичите.
След толкова много изкуство, решаваме, че сме гладни , и ще опитаме и флорентинския сладолед. Връщаме се по “Понте Векио” до площада на Сеньорията, и на едно ъгълче откриване магазинче за сладолед. След пиците и невероятното капучино правим поредното велико откритие - италианските сладоледи. Просто не сме в състояние да опитаме всички разновидности, но все пак си избираме по три вида на човек, значи стават общо 6 вида. Понеже сме много гладни си поръчваме по три топки сладолед в най-голям грамаж.  Сядаме на една близка пейка, и докато хапваме и се наслаждаваме на вълшебния вкус, наблюдаваме гълъбите. Слънцето е огряло “Санта Мария дел Фиоре”, вижда се Кулата на Джото , гълъбите пеят любовни песни. В сърцето ми нахлува толкова много любов, че обичам целия свят, и най-много човека до мен. Хващаме се за ръце и отново отиваме до галерия “Уфици”, опашката още не е намаляла. Ако трябваше да чакаме, за да влезем, то нямаше да видим нищо друго тук, в люлката на Ренесанса. Снимам се за утеха под статуята на Леонардо. Наблизо е една от онези “живи статуи”- - млади момчета или момичета с боядисани лица и ръце, наметнати с богато надиплени чаршафи, застинали в типични статуйни пози, така неподвижни, че ги издава само живия блясък на очите и лекото полюшване на диплите от вятъра. Гледам една такава статуя , а тя заговорнически ми намига. Избухвам в смях, защото статуята си мърда и мустака. И тук, като в почти цяла Италия мотоциклетите са едва ли не най-популярното превозно средство и бръмчат като разярени оси из стръмните каменни улици, появявайки се внезапно иззад всеки ъгъл на ята или поединично .
Мисля да спра до тук, и да не ви разказвам за красивите малки магазинчета по страничните улички, за пазарчето в центъра със статуята на едно прасенце . Пускайки центове с устата на свинчето, можете да си осигурите богатство според флорентинците. Няма как да ви предам шума на река Арно, и бялата й пяна, на фона на зелените градини в далечината. Не мога да предам и топлината на пролетното слънце. Мога само да кажа, че ще се върна в красивата Флоренция, защото този град ме завладя. Все пак не успях да разгледам галерия “Уфици”, платната на Ботичели, Тициян, Леонардо, Рафаело. Не успях да видя “Раждането на Венера” на Ботичели, “Пролет”-та на Тициан.... За Флоренция е нужна поне една седмица. Но като се замисля, всеки ден си ходя в офиса, пък думата “офис” произлиза от наименованието “Уфици”. Дали пък не съм била в “Уфици”?!




                                                                               Венеция-мит или реалност?