avatar
+1 1 глас

Венеция - мит или реалност?

http://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Venis/?g2_GALLERYSID=ca326188240893f17d6551c2944e3f29 

    От доста време мечтаех да видя приказната Венеция, бях влюбена задочно в нея. Да пишеш точно за Венеция е трудно - всeки знае, че там вместо улици има канали, всеки  е гледал проспекти и филми за този град на мечтите.
    Венеция е най-великата авантюра в историята на Европа. Град на велики умове, таланти, събития, престъпления и открития, победи и поражения.
Започвайки запознанството с даден град, пътуващия винаги се въоръжава с карта. В "града на водата", картата е излишна. Тук е невъзможно да се загубите, макар че има доста отвличащи  вниманието ви обекти - мостове, дворци, и вода, много вода. На всяка уличка има табелки, указващи къде е моста "Риалто" и площад "Сан Марко". Мостовете тук са много-около 400, и най-знаменитият е "Риалто", най-широката улица е "Канале Гранде". По водните улици венецианците, пък и туристите , се предвижват с катери-таксита, обществени трамваи -вапоретто,  гондоли и лодки. Е, гондолата е доста скъпо удоволствие - половин час ще ви коства между 60 и 120  евра, в зависимост от способността да се пазарите. На мен лично гондолите никак не ми харесаха - лакирани в черно, облицовани в червено и златно отвътре. Честно казано, повече ми приличаха на катафалки. Самите гондолиери са в черни панталони, и черни шапки, като непрекъснато повтарят:"Гондоле". Но да видиш Венеция от водата - това означава, да се убедиш в нейното реално съществуване. Всъщност най-трудното тук е да повярваш в собственото си пребиваване в "Невестата на морето".
Венеция, разбира се, е забележителен град. Уникален град. Това е град, който сам по себе си е празник. На пръв поглед е музей под открито небе. Венеция е застроена на 117 островчета, и на територията й има около 150 канала и над 400 моста.
Преди да посетите главните паметници, църкви и музеи, хванете vaporetto №1 (корабче) по Canale Grande, и после дълго се разхождайте сред sestieri (квартали), за да усетите колко красива и изкусителна е Венеция.  
Площад "Сан Марко" се счита за сърцето на Венеция. Не случайно Наполеон е казал, че Венеция е "най-блестящата гостна на Европа". В продължение на векове, площада се е явявал политически център на Венецианската република, олицетворявайки нейното могъщество и независимост.  На площада се издигат високо знамена с изображението на крилатия лъв - символа на Венеция . Площадът е обкръжен от базиликата "Свети Марко", Часовата кула, зданията на Старата и Новата Прокурация.
  Базиликата "Свети Марко" е създадена първоначално само за дожите,  и едва през 19 век става общественодостъпна.  Надписът на входа на базиликата, говори, че вътре са мощите на Свети Марко. За пренасянето на мощите се разказва  и на мозайката на входа от страната на "Porta di San Alippio". Световноизвестната забележителност на църквата е т. нар. "златен олтар", създаването на който продължава 500 години. Този шедьовър на византийското ювелирно изкуство има ширина 3,4 метра и височина 1,4 метра, и е богато украсен със злато и скъпоценни камъни, пресъздаващи сцени от живота на Дева Мария, Христос и Свети Марко. Ако се качите на терасата на "Сан Марко" , можете да видите почти цяла Венеция, и отсрещните острови Бурано и Мурано. Красиво е. Наслаждавам се на морето, и играта на синьото.
  Едно съвсем малко площадче, наричат вестибюл на "Сан Марко"-съвсем близо е до морето, там са и двете колони - с крилатия лъв, и със Свети Теодор. Казват, че венецианците не минават точно между колоните, понеже там са изгаряли осъдените на клада.
  Когато слезете от корабчето, което ви пренася от Пунта Сабиони до Сан Марко , най-напред ще видите "Моста на въздишките". Наричат го така, не заради въздишките на влюбените, а заради въздишките на затворниците, които са минавали по него. Построен през 1589 г., за да съедини Двореца на дожите и затвора. За обречените на смърт, моста е бил последното място, от което са можели да погледнат към водната шир на  лагуната. Във въпросния затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова-тикнат зад решетките заради множество престъпления , доста от тях сексуални. Той обаче успява да избяга , и се връща в родния си град след 18 години странство из Европа.
 Дворецът на дожите, векове наред е бил" визитната картичка" на Венеция. Дворецът е уникален със съчетанието на важните си правителствени функции и красота. Преминавайки през Двореца, можете да попаднете в Голямата зала на Съвета, и да разгледате колекцията от оръжия. Тук в Голямата зала е и картината на Веронезе "Апотеоз", изобразяваща алегоричната фигура на Венеция. Парадоксалното е, че именно от тази зала, изобразяваща могъществото на "владетелката на морето", Венеция е обявила и самоликвикацията си през 1797 г.
Старата и Новата Прокурация са също на площад "Сан Марко". Старата Прокурация е построена в началото на 16-и век. Множество арки обграждат първия, а и другите два етажа  Тук е и прочутото кафе  Caffe "Quadri". Новата Прокурация е завършена през 17-и век. Наполеон също има принос в строежа на площад "Сан Марко".
  "Канале Гранде" е дълъг около 4 километра и минава през 3 моста: "Риалто", "Скалци"и "Моста на Академията". Благодарение на бароковите и готически дворци покрай Канале Гранде, той се е превърнал в своеобразен художествен салон.
  Моста "Риалто" е построен през 1588 , и е висок 7,5 метра. Простира се на 28 метра над Големия канал. Мост с магазини, подобно на моста "Понте Векио " във Флоренция. Липсата на пространсто във Венеция е показателна.
От 1291 г. във Венеция произвеждат стъкло на остров Мурано. Във самата Венеция е пълно със стъклени произведения на муранските майстори. Множество красиви витрини с известното стъкло, има из цяла Венеция. От същото това стъкло, /за което под секрет се твърди, че е китайско/ и от венецианските маски има и по сергиите във Верона, Флоренция и Пиза.
 Без многото търговци по венецианските улички, градът не би бил същия. Можете да си купите какво ли не - от известните венециански маски до огледало- антикварят. Има и от онези стъклени топки, с падащия сняг. Купуваме си две гипсови венециански маски, от най-малките, а също и шапка със звънчета, и множество рогчета в червено и синьо. Всъщност, може би най-продаваната стока в цяла Венеция са именно типичните карнавални маски, които струват от две евро за миниатюрните маски на Арлекин, до 30-40 и повече евро за украсените с пера екземпляри.  Чува се странна смесица от ангийско-руско-немско говорящата тълпа. Пълно е с хора - по стълбите,  по малките улички. Никак не обичам тълпите.
Къщите във Венеция са олющени в по-голямата си част. Повечето от първите етажи са във водата. Вързваш си лодката пред къщата, и по стълбичките влизаш вътре . Можете да ловите риба, направо от прозореца . Малко венецианци живеят в самата Венеция. Повечето имат домове на сушата. Тук тълпата е разноезична, и многобройна. Гълъбите също са много, осново на площад "Сан Марко". Гълъбите постоянно биват хранени с пакетчета царевица за едно евро. 
  Кафето на самият площат е скъпо- 4 евра, затова можете до го пиете и в някое малко кафе навътре по уличките. Там то коства около 2 евра. Венецианското кафе е силно, и се пие на две глътки. По улиците няма дървета и тревички. По терасите се виждат тук-таме цветя, и пране. За сметка на това туристите са навсякъде, на места дори е трудно да се разминеш от хора. През пролетта и водата не мирише, както се говори. А водата е навсякъде.
  Венеция е град на контрасти - многоезичната разноцветна тълпа,  гълъбите, красивите дворци и църкви, олющените къщи, по които се вижда избилата влага, карнавалните маски и ... Едно голямо И, защото след толкова очакване за красота, "невестата  на морето" ме разочарова леко. В края на деня площад "Сан Марко" е почти пуст , и покрит с остатъци от туристите-целофанчета, картончета и какво ли не още боклуци. Тълпата е минала от там, и е оставила все пак нещо след себе си. Вървя и си мисля колко преходно е всичко, защото поне за мен преходността се усеща силно във Венеция. Слънцето е на залез, водата е огряна в оранжево. Посядаме за малко в градинката отдясно на Пиацетта. Пролетта на 2005-а е . Някои са обути в боти, други в сандали. Гледаме морето, и ни обхваща такава тъга. Тъжно е , защото след около час трябва да напуснем Венеция. Венеция, за която се пеят песни, Венеция, за която са правени толкова много филми, Венеция на влюбените, Венеция на гълъбите, Венеция , за която е чувал всеки. И все пак Венеция винаги си остава загадка. Позната и непозната, Венеция си остава мечтана и охулвана. Бих могла да пиша още много, но вероятно мнозина от вас, които ще четете това вече са били в "града на водата". Очаквам да споделите как вие сте видели Венеция!... Cool

Редактирай  Изтрий

                           За Флоренция като за Флоренция