Истинските деца не отскачат

Много ти е страшно клипчето.... Странно, не знам какво бих направила в такава ситуация: едно е човек да си представя нещо си, а друго е да става наистина.

Това е много, много страшна действителност!
Не зная на какво се дължи - на изнервените родители, които си изкарват напрежението върху децата, на желанието им да подчинят на всяка цена "самоволието" на детето си, на липса на култура.... или .... не знам, но е страшно!
Свива ми се сърцето, когато се изправям пред тази действителност. Какво бих направила ли? На два пъти съм била свидетел на грубо отношение на майка към детето си. Веднъж подадох ръка на едно момиченце да се изправи в метрото, защото падна (а бе с недъг), но майката ме сгълча "Тя може сама. Къде гледа, а не се държи!" Не можах повече да реагирам.
Вторият път майката си изкарваше напрежението над сина си, като му крещеше защо се е изцапал, кой ще го пере, защо не стои мирно, дори го шамароса. Гледах възмутено, но не се обадих. Това бе страх, не безразличие.
Трудно е да се каже дали човек би успял да реагира адекватно на такива ситуации. Още повече, когато става у дома, а това е лична територия и винаги могат да ти кажат, "гледай си работата, не се меси в нашата". Но, все пак ми се струва, че не бих останала безучастна към насилие или побой, особено над дете.

Коментари казвате.. и много...колкото и да се пишат, едва ли ще е достатъчно и едва ли особено наистина полезно за тези деца, щото хора честно ви казвам, това да млатиш дете ми се струва ужасно. И честно да ви кажа и аз не знам какво мога да направя в случай като този, просто защото първо хората нямат достатъчно информация за разните там служби, които се занимават с това, а още по-малко доверие в тях. Освен това вместо помощ, детето може да си го отнесе повече, а също и този, който се опита да помогне. Майка ми работи в дом за деца и не мога да ви опиша на какви гледки съм ставалва свидетел. Имаше едно 2 годишно, което го беше страх от всички и постоянно се пазеше с ръчички... що ли? История като на много други деца, които сме чували, или не и които остават скрити от ушите и очите ни... имаше едно друго, на три... баща му заколва майка му пред очите му... и какво като е невръстно и какво като не разбира?! Ма много добре си разбират ще кажа аз... то  ние - уж порасналите, сме неразбраните... иди му обясни на това дете, което всяка нощ плаче, че всичко е наред... ами кой ще обясни на тези, за които адът продължава?!
Глас в пустиня... думи нямам.