иска ми се да напиша нещо смислено и положително

този казус седи пред много от нас.. обикновено хората избират първото защото е по-практично.. но знаеш ли -- един ден при теб идва човек и ти казва че иска да работиш това което винаги си мечтал и ще ти плаща.. или поне така се случи при мен :)

Чакам някой да плаща на мъжа ми, за да мога аз да си работя мечтаната работа, демек да не работя и да се занимавам с благотворителност.
Всъщност и сега не работя, ама и на него не му плащат още и става малко гладна ситуация.
Абе кофти е да си мъж и да разчитат на теб, хаха ;)
Работила съм много неща, които не ме кефят. Резултатът е, че не искам да работя повече нито едно от тях, а за съжаление май само за тях става образованието ми. Мечтана работа не знам дали имам...Имах, оказах се неподходяща...

Спечели пари, спестявай и после поживей и прави каквото ти се прави поне за кратко, или вложи средствата по посока да можеш да правиш това  за което цял живот си мечтал... :-)

Поставил си въпроса доста неясно - има много степени на неприятно, и съвсем без пари трудно можеш да оцелееш в обществото. :-)

Има ли перспектива това за което цял живот си мечтал да започне да ти носи пари? А неприятното много неприятно ли е?...

Най-лесно постижимото за мен, е най-неприятно ... по-скоро най-болезнено и травмиращо.
Но ве4е имам шанс да се преборя за това, което оби4ам, а не просто да ме4тая ...

Много яка дилема.... Задавам си я постоянно и всяка вечер преди да заспя.... Реалността е, че бачкам гадна за мен работа. Реномирана за някой. Хем физическа, хем психичеси, скапваща ме! Вадя доход, колкото 2- 3 ма софиянци,но парите които взимам са "кървави". Вече имам разширени вени на краката, а предната ми колежка беше със жълтта книжка. След 5- 10 години ще имам и остепороза на китките. Гаранция! Артритът на пръсттите ми вече се обажда, ранно сутрин.... Работя с адските хора и вечер като се прибирам . Минавам по "тъмните " улички на София. Живея в реалността. За разлика от повечето творци.... Не пискам, че акварелните бой са ми много скъпи. Да псувам и обсъждам, "гадният" живот за творците в България. И как чалгата заляла, пазара. И как по радиото не пускат старите български шлагери. А само 3- акордни песни.... На чашчица джин в някой градинка. Ами бачкам яко за платната си,боите и четката с която рисувам.... Определено вече не виждам толкова голям проблем в това, че не работя това което обичам. Но с течение на времето, омразната ми работа започна да ми харесва. Защото ме прави финансово независим. Мога да творя, да композирам. Мога да си позволя даже да ми въртят клипа,по реномирана музикална телевизия. Реалността е такава! Днеска вадиш 5 лева- надник. Това е! Прави се на Ван Гог,след работа ако искаш. Повечето велики композитори(Моцарт, Бетовен, Бах) са си плащали наема с разни прелудии, мезонети и суити посветени на разни придворни....

"....Че без пари не пускат в ресторант. Дори и най- добрият музикант...." Жоро Минчев/R.I.P./

   П.С. Изклучвам хората които, в стремежа си да мързелуват и на не работят нищо. Си измислят най-различни, причини и доводи. Нелогично, да му намериш работа и да му помогнеш. А той да продължава да си стои гладен. И да пуска постове с тематика.... Животът е гаден и т.н.... Веднага се сещам за поне 5- ма блогъра!