За да остане наука в България

ИНФОРМАЦИЯ за МИТИНГА на 17 юли
В митинга в подкрепа на Науката и Образованието в България, организиран от
ГРАЖДАНСКОTO ДВИЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО
участваха около 600 души. Митингът беше воден от Проф. В. Добрев от ИЯИЯЕ на БАН.
Програма на митинга:
Акад. Борислав Боянов - ФМИ - Софийски университет
Доц. Георги Вайсилов - ХФ - Софийски университет
Доц. Цецо Душкин - ХФ - Софийски университет
Гл. ас. Антон Зиновиев - ФМИ - Софийски университет
Поднасяне на венец и цветя на паметника на Васил Левски по случай 170 години от рождението му.


Текст на изказването на доц. Вайсилов

Здравейте колеги и приятели,
Както знаете, днешният митинг се организира от Гражданското движение за защита на науката и образованието, което беше основано на събрание в Химическия факултет на СУ на 28 юни т.г. Движението беше учредено за да работи за превръщане на България в държава на знанието, в която науката и образованието са основен национален приоритет и грижа на цялото общество. В движението досега са се включили около 400 учени, преподаватели, докторанти, студенти и други граждани от цялата страна и колеги, работещи в чужбина. С организирането на това движение преодоляваме разделението на БАН и университети, на фундаментални и приложни изследвания, на природни и хуманитарни науки и други разделения, наследени от преди или възникнали през последните години. В движението участват колеги от 41 института и централни лаборатории на БАН, от СУ и всички държавни университети в София, университетите в Пловдив, Стара Загора, Русе, Шумен и Велико Търново, институти и лаборатории към НЦАН и др.

Защо се наложи да основем такова движение?
Защото държавното управление не вижда постоянното задълбочаване на проблемите в областта на научните изследвания и висшето образование и не предприема нищо за тяхното решаване, и най-вече не разбира (или не иска да осъзнае) трагичните последици от тези проблеми върху настоящето и бъдещето на страната. Какво е състоянието сега:
- държавното финансиране на научните изследвания и висшето образование е по-ниско от минимално необходимото дори само за функционирането и за възпроизводство на кадрите в университетите и научните институции;
- липсват условия за нормална научна и преподавателска работа поради остаряла научна апаратура, лошо състояние на сградите и лабораториите, липса на съвременна научна и учебна литература;
- заплащането на учените и преподавателите е ниско и не съответства на високия им обществен статус в Европейките страни. Особено ниски са стипендиите на докторантите, които не са променяни от 7 години и са само малко по-високи от минималната работна заплата;
- сериозен проблем е и, че държавата няма ясна политика за научни изследвания и за стимулиране интереса на бизнеса към науката и иновациите.
Последиците от това продължително пренебрегване на проблемите на науката и висшето образование вече са много тревожни. Главната от тях е масово емигриране на квалифицирани учени, докторанти и талантливи студенти в чужбина или насочването им към по-доходна работа, която не съответства на високата им квалификация. Това не е уникално явление за България, но за разлика от другите страни, все по-малко специалисти се връщат обратно у нас. Значително намалява и броят на кандидатите за докторантури у нас, с 30% за последните 2 години. Това е изключително тревожно, тъй като във всички водещи страни именно докторантите осъществяват основната част от научните изследвания и от тях израстват бъдещите учени и преподаватели. Така ние рискуваме да останем без квалифицирани специалисти в различни области на науката и съответно на висшето образование в близко бъдеще.
Дори и сега процентът на работещите в областта на науката у нас е над 4 пъти по-нисък от средния за Европейския съюз. Така, за да може България да е в крак с насоките за развитие на Европейския съюз, трябва да се стреми да увеличава броя на учените, а не да го намалява, както елегантно предлагат правителствените специалисти по икономии. Целият съюз, в който от няколко месеца участваме, си е поставил амбициозната цел за развитие на Европа като икономика и общество на знанието, дефинирана в т.нар. Лисабонска стратегия. В този политически документ е залегнала идеята, че конкурентното развитие на ЕС може да се осъществи преди всичко чрез стимулиране на научните изследвания и иновациите. В тази насока е поставена общата за съюза цел през 2010 г. средствата за финансиране на научните изследвания на всяка страна да достигнат до 3% от брутния вътрешен продукт, от които 1% да идват от държавния бюджет, а 2% от бизнеса. Текущата стойност за България е само 0.4 % от БВП. За разлика от другите страни от съюза, които имат конкретни програми за реализиране на Лисабонската стратегия с точни числа, България продължава да се стои безцелно на дъното, без да се съобразява с политическите си ангажименти като член на ЕС. Държавното ръководство трябва да осъзнае, че съвременните научни изследвания и висше образование са единствената стабилна основа за развитие на страната; за изграждането на високотехнологична икономика, осигуряваща благото и просперитета на нейните граждани и утвърждаването на националните традиции и духовни ценности. Има редица примери за страни от Европа и други континенти, които след сериозни инвестиции в научните изследвания и образованието, вече успешно развиват високо-технологична индустрия. Пътят, по който вървим досега, обаче, ни води назад, към страна на занаятите, към превръщане на България в източник на евтина работна ръка и обслужващ персонал или към превръщането ни в предпочитан приют за бедни европейци.
Така, ако перифразираме старата поговорка: икономията в науката и образованието днес, е майка на мизерията на цялата страна утре.
Какво предприе и планира да предприеме нашето движение за да промени тази политика (на задълбочаваща се мизерия) и да накара държавното ръководство да изпълнява политическите си ангажименти и да работи в интерес на бъдещето на страната:
- Приехме декларация и конкретните искания на движението за бързи и неотложни законодателни и административни действия в подкрепа на научните изследвания и висшето образование. Тези документи бяха предадени в правителството, парламента, президентството, в министерствата на финансите и образованието и науката, и изпратени до медиите.
- Организирахме и този митинг, за да обявим основаването на движението, нашата цел и искания, и да кажем на обществото, че за страната няма бъдеще без наука и образование.

За напред предвиждаме:
- Да настояваме за изпълнение на нашите искания с активни действия;
- Да информираме широко обществеността и Европейските институции за сегашното тежко състояние на българската наука и образование, и за пренебрегването на общоевропейските изисквания в областта на науката и висшето образование от страна на българското правителство;
- Да подкрепяме други инициативи, насочени към развитие на науката и образованието, и да обсъдим бъдещи съвместни действия. Специално искам да подчертая подкрепата на движението за намерението на ректорите на държавните университети за затваряне на университетите през есента, ако исканото увеличение на средствата не бъде включено в държавния бюджет за 2008 г.

Реализирането на нашите цели ще помогне за ускорено развитие на научните изследвания и висшето образование в България като стабилна основа за дългосрочния просперитет на страната. Затова искам да поканя всички, които подкрепят нашите идеи, да се включат в движението и да участват в следващите наши прояви, които ще бъдат обявени на интернет страницата на движението. Регистрацията може да стане чрез интернет страницата, тук на митинга, или при координатора на движението за съответната организация.
Благодаря на всички вас и на всички, които ще ни подкрепят в цялата страна.
Георги Вайсилов
доцент по органична химия
e-mail: gnv@chem.uni-sofia.bg; vayssilov@nauka2007.org



Текст на изказването на доц. Душкин

Драги Колеги и Граждани,

Напоследък зачестиха материалите в публичното пространство за ревизия на дейността на Българската Академия на науките и като следствие от това за нейното закриване. Под-текстът от тези действия е да се вземели парите от бюджета за Академията и да се дадели на Университетите. Какво “благородство” от страна на управляващите! Да се зачеркне столетната дейност на Академията и нейните приноси за индустриализацията на страната, за духовната култура на нацията – само мисълта за това е кощунствена, а камо ли да се стигне до конкретни действия. А такива са напълно реални в светлината на унищожаването на нашата предишна индустрия, разграбването на националните богатства и съсипването на българската природа.
В България лесно се унищожава, но много трудно се гради.
Но да речем, че Университетите се съгласят на тази братоубийствена сделка. Тогава трябва да си зададем два въпроса:
Първо, дали освободените от БАН бюджетни средства, които не са чак толкова големи, ще стигнат наистина до образованието? Или ще потънат в неизвестността, където заминаха през годините спестяванията на гражданите, пенсиите, парите за наука и образование и пр.
Второ, дали след закриването на Академията, няма да дойде ред и на Университетите или поне на някои от тях, най-будните? Политиката “разделяй и владей” е много подходяща, когато се иска смазване и на малките остатъци от научно-творческа интелигенция, която е останала все още у нас, за да бъде ликвидирана и последната преграда пред превръщането на страната ни в “банановата република” на Европа. С всички произтичащи от това криминални последствия, които ерозират и сега нашето общество.
Очевидно противопоставянето на БАН срещу Университетите е и ще бъде пагубно за нашата наука и образование.
Затова всички ние трябва решително да се изправим срещу тази политика и да работим неуморно за създаването и разширяването на връзките и градивното сътрудничество между БАН и Университетите. Примери за това са формирането на национална стратегия за наука и образование, съвместните научно-изследователски проекти по наши и международни програми, създаването на нова индустрия на базата на съвместни научни открития, участието в решаването на значими национални проблеми от най-различно естество и пр.
Вярно е, че и БАН, и Университетите имат свои вътрешни язви, които трябва да бъдат излекувани. Но нима тези “болести” не бяха създадени точно през застойните години на “прехода” чрез оскъдното финансиране?
Не може да има застой единствено там, където текат пари и то много пари, както е в развитите държави.
БАН и Университетите са братя по оръжие – оръжието на словото. И нека го насочим заедно за превръщането на България в държава на знанието, в която усилията на цялото общество целят на първо място развитието, укрепването и насърчаването на образованието, науката и културата, за изграждането на високотехнологична икономика, осигуряваща благото и просперитета на нейните граждани, за съхраняването на културно-историческото наследство и утвърждаването на националните духовни ценности, съставящи основата на българската национална идентичност в рамките на обединена Европа.
Завършвам с призива:
“БАН и Университетите: винаги заедно!”


Гражданско движение за защита на науката и образованието в България
Учредително събрание

На 28 юни в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” беше учередено Гражданско движение за защита на науката и образованието в България. В учередителното събрание участваха 183 учени, преподаватели, докторанти, студенти и специалисти от университети, институти на БАН и НЦАН, както и гости от синдикални организации. Инициативата беше подкрепена и от около 200 колеги от цялата страна и от чужбина. Целта на движението е превръщането на науката и образованието в основен приоритет на Българската държава като основа за изграждането на високотехнологична икономика за благото и просперитета на нейните граждани и утвърждаването на националните духовни ценности. Събранието прие декларация, която ще бъде разпространена през следващата седмица. Новото гражданско движение ще разчита на активната подкрепа на средствата за информация и преди всичко на българското общество.





ДЕКЛАРАЦИЯ
В ПОДКРЕПА НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
на Гражданското движение за защита на науката и образованието,
приета на учредителното събрание на 28 юни 2007 г.


Ние, учени, преподаватели, докторанти и студенти,
граждани на Република България,

изразяваме категоричното си несъгласие с недалновидната и пагубна политика на управляващите, които водят българската нация към духовна нищетa, технологична изостаналост и социална дезинтеграция.

Тази политика допринесе за разрушаването на съществуващата индустрия, за съсипването на българските училища, университети и научни институти. Tя прокуди в чужбина изтъкнати учени и предизвика масовата емиграция на студенти и млади изследователи.

И докато тази антинационална политика бе търпяна стоически от нашия народ години наред, сега тя влиза в драстичен разрез с основни задължения на страната, произтичащи от нейното членство в Европейския съюз. Според тях България трябва да увеличи до 2010 г. средствата за финансиране на научните изследвания до 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно и се създадат условия част от тези средства да идват от частния сектор. Текущото число за 2007 г. е едва 0,42 %, като съществен дял от тях съставят приходи на учените от международни договори. В момента няма никакви индикации от страна на Правителството, че разходите за наука ще нарастват с необходимия годишен процент, за да изпълним задълженията си. Тази държавна линия е в контраст с политиката на другите новоприети страни, напоследък включително и Румъния, които всячески покровителстват своята наука и образование чрез приоритетно финансиране на научните изследвания и високи заплати на учените и преподавателите, правейки по този начин още по-очебийно изоставането на България в дъното на Европейския съюз. В същото време относителният дял на разходите за администрация в България, спрямо тези за наука и образование, драстично e нараснал (8-10 пъти) за последните 18 години, отново в пълен контраст със съотношението на тези разходи в страните от Европейския съюз.

Години наред опитите на различни колективи и отделни творци да алармират институциите за създаденото ненормално положение в държавата срещат от страна на управляващите пълно неразбиране, отрицание и нежелание за коренна промяна. Ето защо ние обединяваме отделните инициативи в единно Гражданско движение за защита на българската наука и висше образование и заявяваме нашата твърда воля за радикална промяна в развитието на страната.

Движението ще работи за превръщане на България в държава на знанието, в която усилията на цялото общество са насочени на първо място към развитието, укрепването и насърчаването на образованието, науката и културата, за изграждането на високотехнологична икономика, осигуряваща благото и просперитета на нейните граждани, за съхраняването на културно-историческото наследство и природни богатства, и утвърждаването на националните духовни ценности, съставящи основата на българската национална идентичност в рамките на обединена Европа.

Ние ще работим за това, с участието на широк кръг учени, активно ангажирани в изследователския и преподавателски процес, да се създаде стратегическа програма за развитие с ясно очертани цели и задачи. Ние настояваме образованието и науката да бъдат издигнати като първостепенен приоритет на Българската държава. Това включва и коренна промяна в оценяването на труда на учения, университетския преподавател, учителя.





Инициатива за обществена и политическа подкрепа на научните изследвания и висшето образование в България
Целта на инициативата Наука’2007 е да привлече обществена и политическа подкрепа за научните изследвания и висшето образование в България чрез обединени действия на учени, преподаватели, докторанти и студенти.

Целия текст: html pdf

С тази инициатива искаме да постигнем:
- спазване на задълженията на държавата във връзка с Лисабонската стратегия за увеличаване на средствата за финансиране на научните изследвания от държавата още през 2007 година;
- създаването на условия и благоприятна среда за финансирането на научните изследвания от индустрията;
- разработване на перспективна и реалистична национална научна политика и нейното ефективно управление с активно участие както на учените, така и на индустрията;
- организиране на обществен съвет от уважавани, активно работещи учени, които да съветват държавните органи при разработването на стратегията и националните приоритети за научни изследвания, разпределението и контрола върху средствата за научни изследвания, и оценката на научната дейност;
- изграждане на система за общо обсъждане на стратегическите и текущите проблеми с участие на всички заинтересовани учени и преподаватели.

Ако управлението на държавата не осигури своевременно финансовите средства за научни изследвания в размера, предвиден в Лисабонската стратегия, и адекватно нарастване на средствата за висше образование, ние, учените и преподавателите, все още работещи в България, сме задължени да информираме коректно световната научна общност за неизпълнението на тези международни ангажименти и за нашето неудовлетворение от отношението на държавата към научните изследвания, учените и университетските преподаватели у нас.

Инициативата е отворена за всички:
- Ако искате да се включите в инициативата, може да се регистрирате на страницата регистрация на участници (с име, организация и e-mail) или с e-mail до registration@nauka2007.org;
- Ако искате да участвате в дискусиите, посетете нашия форум и изпращайте информация за материали по темата в средставата за информация или в интернет;
- Ако искате да се включите в разговорите за реализирането на инициативата, заповядайте на нашата среща, която ще организираме на 14 юни от 17.00 ч.в 130 аудитория на Химическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", бул. Дж. Баучер 1;
- Ако искате да подкрепите инициативата, изпратете информация за нея до ваши колеги и пишете за подкрепата си до средствата за информация или държавните институции.

Надявам се, че подкрепата на обществото, на научните организации и университетите, и най-вече участието на всички учени, работещи в България, в тази инициатива ще ни позволи да работим в близко бъдеще на Европейско ниво, да участваме като конкурентноспособни партньори в Европейски проекти и да подпомагаме и инициираме българска индустрия, насочена към приложение и дори разработване на нови и авангардни технологии.

Георги Вайсилов
доцент в Химическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”