Една моя идея стана реална кампания :-)

02 март 2007 точно година и 1 месец от тогава :-)

Инициативата е добра! Дърветата са белите дробове на планетата, а и на нашият град. Аз досега през живота си съм засадил само 3 дървета, като едно от тях още го гледам през балкона си и му се радвам. Другите две строежи ги отсякоха :(
В крайна сметка тогава засадихте ли дърво? :)

Браво, Ванка!!! Гордеем се с теб :)))

Много се радвам за популярността на инициативата ти, Иване!  Аз смътно си спомням, но кажи все пак, какво става с твоето посадено дърво... :-)  Аз все още не съм. :-((

Понеже съм скрана със земеделието и всякаквъв друг вид физически усилия, може ли да купя дърво, а друг да го посади. Неуместна шега, нали?
Почти всяка година посаждаме по няколко дръвчета в нашата градина, но на мен не ми се хващат, затова аз ги купувам, а чичо ми ги сади.
Аз обичам ябълките - не защото са символ на изкушението, а защото ми харесват, особено зимните...леко запечени и с много захар.

Чудесно е да видиш как твоята идея се превръща в реалност, нали? Поздравявам те. Хрумва ми нещо. Понеже наближават дните, в които този род инициативи са в най-голямата си сила, искаш ли да започнем инициатива всеки родител със своето дете да посади цвете? Имам пред вид в градинските площи пред блоковете и в детските градини /може и в училищата, ако имат условия за това/. Може би това ще накара хората семейно да се замислят за ценността на красотата около нас и на природата в цялост. А и ще е източник на приятни емоции за децата.

shelly, това е прекрасно, но за себе си съм се отказала да ангажирам който и да е в подобни начинания, като не броя домашните ми, свикнали с градинските ми лудости.Според тях цветята вече не са ми хоби, а диагноза.
Преди 20 години станахме новодомци в блок със северно изложение.Тогава, 5-6 човека, неприлично млади и неопитни се заехме да направим градинка, засадихме тополи, по-късно 8 липички, мъкнахме пръст, пейка, кашпи..Е, тополите ги отрязахме миналата седмица, че почнаха да се чупят, много ми беше мъчно! За тези 20 години ентусиаст останах май само аз.Всяка пролет градинката се копае с мъничка  мотичка, "кося" тревата с шивашка ножица, на север почти нищо не вирее, правя на терасата разсад, садя, поливам с кофа и шишета..Абе,тъп и упорит! Резултатът-деца с колелета сред цветята, а таткото мята фасове от терасата. Има и поощрения от рода на " ах, че е хубаво, защо не дойдеш и пред нашия вход!" Тази пролет се чудя въобще да започвам ли нещо...

Галя, така е, за съжаление и то не само пред твоя блок. И пред блока, в който живея сега и пред този на родителите ми, шепа хора се трудим да поддържаме малкото останали зелени площи, останалите, не само, че не си мърдат пръста да направят нещо, но и рушат. Така е.
Както каза генералът от един мой, много любим филм: "...всички проблеми на съвременното общество, идват от липсата на култура..."

:)

Иване, радвам се, че идеята ти е придобила по-голяма публичност и разбирам удовлетворението ти. :-)))Дано наистина да има повече сърцати и загрижени за изчезващата ни красива природа хора... И тук с риск да ти загрозя постинга с едно неприлично сравнение, което обаче най-добре ( на мен лично) ми характеризира ситуацията : " Ние събираме като пчелички, а ония отгоре с..... като волове"  Перефразирано : ние ще садим дръвче по дръвче, а ония отгоре секат стотици хектари без да им мигне окото...Иначе да..., не трябва да се предаваме...

    Идеята е прекрасна."Ако си засадил поне едно дърво през живота си ,значи не си живял напразно."
    Засадихме в училище едно борче.През лятото изсъхна,после  засадихме еличка на същото място.Дано този път да се хване.Грижим се в училище и за градинката,която направихме сами.Предаваме изписани тетрадки на
Екобулпак е едничката цел "Да спасим поне едно дърво."
    Не се предаваме....

Инициативата е много сладка, добре е да се замисляме как възпитаваме другите и как и ние самите се учим непрекъснато от тези неща, които винаги ни изненадват, а същевременно си казваме - ей, вярно бе, сега му е времето! :) Подемам и запретвам ръкави! Никога не се отказвам да видя един нов живот! Удовлетворението е голямо и винаги си струва усилията!