Четвърта приказка

Увлечен в безсмислени битки,
на финала пак закъснях.
Наградите - вече раздадени,
по подиума стеле се прах.

От никой нечакан минавам
през портала с номер последен,
във въздуха още се носи
миризмата от пира победен.

Уморено конят потраква
на паважа, от копита изтъркан,
по очите му мога да видя -
радостта от играта помръква.

Със меча разравям остатъка,
но знам, че няма ценно тука.
Пред мене всичките преминали
единствено оставиха боклука.

Отдавна трябваше да спра
да търся царството десето.
От лутане по пътища сега
останах и без къща под небето.

И вече нямам щит, ни шлем,
а знамето е само спомен.
Завършва приказката в мен,
остава ми да спя спокоен.

08.2007