Дай си бележника!

Повечето хора ползват тази функция. Значи, сигурно им харесва. Освен това, оценяването е един от критериите за отсяване на публикации, които обществото е харесало и е сметнало, че са важни да бъдат прочетени от повече хора.
Друг е въпросът, че оценката е субективна. Затова и тя е с много нисък коефициент, по-важни са коментарите и броя прочити.
Но си прав. Изкуството и написаните от човек неща - те не подлежат на оценка.
Затова тя е по-скоро технически и морален стимул. Да кажем на автора - хей, харесваш ми, пишеш добре. Не всички пишат коментари, някои просто гласуват и четат.

Ще ми е интересно да прочета какво мислят по този въпрос повече хора, да добия по-пълна представа за отношението на потребителите към тази функция.

trqbva da byde izbiratelna - t.e. avtora da moje da reshava dali iska statiqta mu da byde dostypna za ocenki ot chitatelite... Izvinqvam se za latinicata.

Е, аз те оцених. Улавям се, че оценяването вече се е превърнало за мен в задължителен ритуал, или по-скоро навик, но признавам, че никак не съм обективна. Много често поставям петици и в изключително редки случаи - други оценки. По-скоро, когато един постинг не ми хареса с нещо, не го оценявам. Освен това на мен ми влияе и мнението, което имам за човека - нещо, което не допускам в работата си, защото би било много погрешно и опасно.

На въпроса дали трябва да се слагат оценки, аз мисля, че оценките изобщо не са нужни при определяне на най-добрите публикации, защото това се вижда от броя прочити и броя коментари. Освен това ниските оценки наистина имат свойството да създават едно неприятно чувство у автора и заради тях той би се отдръпнал и не би пожелал да пише по-нататък.

Ако махнем оценките, ще е за добро.

Оценката, Тери, е цифра.
Мотивират думите.

qeen_blunder, благодаря. Ще покажа бележника на мама :)

Нищо лично, колеги.

.

Кибер, благодаря за линка към статията на Петър.
И си прав, че коментарите са важни.

Ето какво предлагам - да могат да оценяват само онези, които са коментирали текста на автора.
Така ще е справелдиво.
Пък и ще видим на кой колко му стиска.

Нищо лично.

.

Забелязвам, че в БГлог може да се води и културна дискусия.

Браво, колеги.

Нищо лично.

.

Кибер, успокоителните не помагат.
При теб, например, се наблюдава синдромът "автор под обстрел". Често губиш самообладание.
Истината е, че не ти избождат очите. Рисуват ти вежди.
Ако внимателно се взреш във войната, която се води тук, ще видиш, че съм прав.
Избягвай противопоставянето ТИ - ТЕ.
Ще ти е от полза.

Нищо лично.

.

БГлог помни прекрасни мигове с чудесни хора. Само че нещо напоследък се изнерви обстановката и аз като човек, който наблюдава нещата в развитие, без да навлизам в детайли, мога да кажа, че беше поставено началото на един неприятен начин на комуникация, от който като че ли не се опитваме да се отървем.

Ако обаче не се променят нещата, възможно е красивата идея на блога да си остане само блян и никога да не се реализира. И наистина, мисля си, че за да не се стига до това, може би оценките трябва да отпаднат или да бъдат разрешавани от автора, защото този състезателен елемент пречи на спонтанността и, съзнателно или не, влияе на много хора.

Стимулът в нашия случай се явява, само ако оценката е максимална и ако са гласували повече хора. Във всички останали случаи тя действа негативно на нагласата за писане и на желанието за споделяне с останалите блогери.

.

Две отметки и от мен...

Коментари винаги е имало и ще има. И в момента авторът може да реши да ги има или няма. Това е така откакто сме на Блогтроникс системата.

Оценъчната система обаче ще се промени в следващата версия - ще има само положителни или отрицателни вотове - харесва ми, не ми харесва. Искам само да ви кажа, че оценъчната система е много важна и показателна фумкция на всички софтуерни системи за социално общуване и изграждане на онлайн общества (малийй, на БГ никак не звучи правилно, ама ще си го напиша и на ингилизки - social networking and community building software systems)

Ще се взимат предвид броя на гласуванията и ще пише - 7 вота, оценка 1+, което ще рече че е имало 4 положителни и 3 отрицателни вота. Такава е тенденцията от тази страна на голямата вода засега ...

поздрави

  Hell, мислим еднакво по въпроса. Тия дни ми се въртят едни мисли по въпроса за оценките, но все нямам време да го споделя с вас.
   Навремето една мая учителка по литература в края на учебната годинани възлагаше писането на есе. И по този начин оценката за срока задължително се повишаваше. Всички есета, независимо от стила и съдържанието им, се оценяваха с шестица. Според нея никое творчество не бивало да подлежи на оценяване, но тъй като системата го изисква, тя все пак го правеше, но по свой си начин. Веднъж темата бе под формата на въпрос. Не си спомням точно, но например "Хуманни ли са героите на...в произведението...?" Та един мой съученик бе предал работата си,съдържаща една единствена дума : "Да!" . Неговата оценка бе отново шестица. "Но защо така!", негодуваха повечето. Нима е честно едни да влагат труд и време, а други да напишат единствено "Да" , като отговор на тема, а оценките им все същите. Тогава учителката ни разясни, че да оцени дадена мисъл с двойка, било против принципите й. Всяка мисъл или идея заслужава уважение, независимо дали съвпада с нашето виждане по въпроса.
   Все едно да ви попитам кой е любимият ви цвят и да оценя някого с двойка, понеже той смятал, че предпочита бялото, което пък е напълно неправилно, тъй като според мен черният цвят си има повече достойнства.
   Не отричам напълно принципа на оценяването. Все пак понякога той е наложителен. Едно е да сгрешиш дадена физична формула например или да посочиш погрешна дата на събитие в контролно по история. Но да отговориш на въпрос, чийто смисъл се крие именно в индивидуалното му тълкуване, то тогава какъв е смисълът въобще да бъде отправян.
   Често отличниците си извоюват прозвището "зубрачи". Естествено това не важи за всекиго. А така наречените "двойкаджии", смятаме за недостойни. Е, какво се получава, след като напуснем училището. Животът винаги обича да си прави разни шегички. Сега, като се замисля, повечето"двойкаджии" , които познавам, се оказаха доста преуспели - добра кариера или печеливш бизнес, завидно семейно положение. И не знам защо,но онези - "отличниците" (повечето от тях) - поеха кариера на редови работници, с ниски заплати и вечно недоволни от живота. Това,естествено, се отразява и върху личния или семеен живот, понеже недоволният винаги прави така, че заразява с неудовлетворението си целия свят.
   Животът не можеш да изучиш, той не се "назубря" и няма рамки. Защоли се получава така? Предполагам, че повечето "отличници" са станали такива, понеже са се бояли от оценката или от родителите си, от това,как ще ги възприеме светът. А има и такива, които сами поставят оценките си. Не във бележник, естествено. Но те не се боят от своя учител, нито от родителите си, от своите приятели. И как се получаватака, че спомените ми за такива хора никога не са избледнявали. Не си спомням кога и как някой е получил похвала и висока оценка в училище.Но си спомням за онова момче, което веднъж бе имало смелостта да предаде своята контролна с единственото "Да". Да , за това се иска смелост и не на всеки му стиска. Да не мислите, че и той не би могъл да напише нещо по въпроса. Но той провокира всички ни със своята свобода и сега, убедена съм, няма човек от класа, който да не помни постъпката му.
   Познавам едно момче, чиято майка навремето все се оплакваше, че синът й бил много слаб ученик.Никак не се интересувал от учебния материал. Сега е програмист и продава доста успешно компютърна техника.Печели много и пред офиса му винаги чакат хора. Дори и аз често го посещавам като го закъсам с компа. Отивам там и се възхищавам на умението и бързината, с която работи. Гледам го и все си мисля за думите на майка му, която сега се гордее със своя син и чака издръжката си именно от него. Вярно е, навремето не се интересуваше особено от химия,биология или история. Но какво стана с онези, които разбираха от всичко, но по малко. Дали сега помнят хилядите формули и дати или просто попълват разните формуляри, които отдавна са изтрили всичката информация от главите им.
   Та какво е това оценката. За какво точно ни служи? За да покаже на самите нас колко сме знаещи и ценени или да принизи останалия свят -това също е начин да изпъкнем - на гърба и за сметка на другите.

Зефира, много мъдро казано! Браво!

В образователната сфера се прави разлика между оценка и преценка. Оценката се отнася до измерването на знанията и уменията на ученика по определени механизми и с определени критерии, изразено с цифри по шестобалната система, а преценката включва мнението на преподавателя изобщо за представянето на детето в училището, на неговите качества и достойнства, и тя няма цифрово изражение.

Дали тук не говорим все пак за преценка, която може да се даде единствено в ролята й на мнение за дадена публикация, но не като поставяне на цифра?

За вас не знам - на мен и още доста хора това помага. Как ми помага? Лесно, пести ми време, като влезна на Всички публикации и погледна последните 10 поста - гледам заглавията, авторите, датата, броя на коментарите, рейтинга и още едно две неща - аз и без това изкарвам по 14-16 часа пред компа - няма начин да отделя повече от 5 мин да прегледам новите неща, които не съм прегледал в RSS четеца. След това на 2 страница, ако има повече от 10 поста де, отдавна не е ставало.... Теркоооо

Ето пример как ще изглежда рейтинга после ...

...ами то след последните забележки на Тери, смее ли човек да пусне повече от 1 пост седмично ;) :р (шегичка Тери да не се засегнеш :))

Жоро, според мен въпросът е двустранен: от едната страна стоят читателите, а от другата - авторът. За удобство на читателите е добре да има класация, оценяване, подбор, по-лесно да се откриват добрите публикации, но нека да вземем под внимание и усещането, което получава един автор, когато постингът му не се възприема положително от една част от блогерите и как това му влияе на мотивацията за писане.

И още веднъж ще повторя, че това не означава непременно, че публикацията е лошо написана, а такова състояние на нещата се наблюдава най-вече при темите, по които имаме някакви разногласия.

Аз пак да се посея тук с мнение. Да се извинявам ли, че това е защото не ми е безразлично по какъв път ще поеме BGlog?

Продължавам да мисля върху думите на Жоро, че такава е тенденцията от тази страна на голямата вода засега, която тенденция показва, че оценяването е необходимо. Но ние, българите, сме много различни от американците и възприемаме оценяването като форма на изпитване, а не като идея за подобряване на качеството на писане. От моя педагогически опит и знания мога да споделя, че качеството на писане би се подобрило, ако оценките имат по-скоро стимулиращ характер. Затова имам предложение формата да бъде само с положителен вот и това също би могло да ориентира читателите (според броя на гласуванията) коя публикация е харесвана, и в каква степен, и коя - не, а в същото време да не се допуска неодобрение.

-

.

-

Оценяването е присъщо на хората. Когато получат подобна възможност, с охота се възползват от нея, защото така се чувстват значими.
Но оценката сама по себе си е нищо ако не е обоснована.

Айдеее, аз ще пиша на всички 5 като колегите от 9-та ФЕГ, в знак на солидарност с учителския протест, хохо.

Иначе, рядко оценявам. Или 1, или 5. Трябва или много да ми е харесало, или да ме вбесило, средните положения просто не ги дочитам...

Аз повече се дразня от това като се почне в коментарите към публикацията всеки да почне да обяснява колок е писал... Няма ли друг начин да си изразиш мнението?! =)

Предлагам, Лейди Фрост, друг начин.
Дуел.