Искам кафе
И голяма
лъжица надежда
че дъждът който
чука отвън
е от облак
Ще спре
Но небето се дуе
и по всичко
по всичко изглежда
че ще счупи прозорците
туй проклето
жестоко небе
А водата е бледа
и в ръцете ми чезне
умира
Сънувах трева
до колене
висока трева
Тя ми пя и
люля ме
люля ме
тъй нежно
Безспирно
като пумпал
въртя се
щастливата моя душа ...

  В запустялата градина на дядо Коферчук, стар и мърляв дявол, растяха най-дългите и сочни репееви листа, толкова високи, че под тях спокойно можеха да се скрият пет дяволчета и никой да не ги забележи.
Това беше любимото място за игра и на оранжевата жаба Тита и нейното приятелче Хънт-дебел и флегматичен градински охлюв.
Днес денят беше особен, защото Тита имаше рожден ден. Жабите празнуват своите рождени дни всеки месец. Днес Тита ставаше ...

Пак захлажда, 
ненагледен мой.
Гълъбите сгушени
треперят
и по паяжинки-струнки
звънва тон -
капчица дъждовна.
Първа...
Втора.
Есенее в
топлата ни кръв
и тревога
мислите бродира.
В груба риза,
вързана със връв
скита се тъгата...
Как намира
винаги отворена врата,
през която вмъква
тънко тяло
и оставя
вехнещи цветя
върху кухненската маса?!
Тръпка в бяло.
Прегърни ме,
ненагледен мой!
Минах по тревите
мокри боса.
...

Слепи са ръцете ми ... 
Постой за малко така, 
да нарисуват пръстите 
лицето ти в моята душа. 
Листчета маргаритени - 
допир хладен и мек. 
Ухание в тъма антрацитена. 
Жена и мъж. Тайнство - човек. 
Тръгват нашите пътища 
от една тънка нишка копнеж. 
Когато се спъна в нищото, 
можеш ли кръвта ми да спреш? 
Болка и рана, тревога, 
толкова много неща, 
които да кажа не мога, 
затова често просто мълча. 
Искам да светя във мрака, 
когато се загубиш и спреш, 
да знае...

Арабеските на огъня,
сега, когато навън вали,
по стените....
Привечер.
Въздишащата камина,
съхранила спомени 
от много премръзнали дни,