Сенките на есента търсят по стените ми спомена за лято

Арабеските на огъня,
сега, когато навън вали,
по стените....
Привечер.
Въздишащата камина,
съхранила спомени 
от много премръзнали дни,
протегнали пръсти
през времето
да се стоплят.
Глътка червено вино.
Чашата е непременно
от най-фин кристал,
за да не забравим
каноните на Красотата.
Усмивка в поглед.
Тръпчиво мехурче жал
в гъста течност,
опиваща сетивата.
Казват, че червеното
било цвета на Страстта.
По дланта ми разлято
рисува знаците на Живота.
Линията на Съдбата 
пресича линията на Любовта.
С целувка вземаш
на себе си за това вината,
да бъдеш моята нежност
и най-див копнеж,
да пренапишеш
орисаното, преди да сме родени.
Чувствам с кожата си, 
че не можеш да се спреш...
Още миг ...
и ще се слееш... с мене.