0 0 гласа

А кокичетата още спят

 
Искам дъждът да разкъса
тази дрипава риза-мъгла
и по голото тяло на ясен
да се стича - сълза по сълза.
Листата са ладийки- длани
пълни с шепот и тиха тъга.
Отплуват към Рая. Пияни
бели гълъби ронят пера...
И е зима - безснежна и луда.
Кралица - капризна жена.
С клепачи от скреж - пеперуди,
над черни зеници - дула.
Ще застреля свенливия трепет,
с който моля се за пролетта
и перата - снежинки студени
ще се стелят на гъсти ята.