Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Tъжно ми е днес. Защо ли? За всяко нещо си има причина. Денят ми започна добре, беше ми весело...Но после...От 10:20 бях на шведски 1-во гимназално ниво - най-лесното. По-едно време учителят пита: "Знаете ли какво е логопед?" Всички седят и немеят. Аз естествено занм и казвам. Учителя го повтаря с малко по-различни думи и един от учениците казва: "Ами значи на всички чужденци им трябва логопед" А на мен ми стана едно такова криво, исках да му кажа: "Ти всъшност колко езика знаеш и колко от тях говориш без акцент?"Но нищо не казах. Мозъкът ми работеше на бързи обороти, измисляше какви ли не словосъчетания от думи... искаше да каже нещо. А устните и езикът не помръдваха... сякъш бяха залепени с лепило. Мозъкът подаваше сигнали към нервната система и казваше " задвижи я тази уста", а устните се правеха, че не чуват.Тъжна история.
Аз обикновено в такива случаи, се опитвам да провокирам харата, за да се замислят малко и да се поставят на мое място, но този път не успях.
Частът продължи, а този същитят младеж по едно време пита, какво е цитат, защото учителят обясняваше , че цитат се слага в кавички, а аз се чудя да плача ли или да се смея. Момчето все пак е 17-18 годишно...
Не знам защо изобщо си е струвало да ти става криво от думите на човек, който определено е под твоето ниво. Иначе те разбирам как се чувстваш, защото понякога и на мен ми се случва някой да каже нещо, с което по някакъв начин да ме нарани и аз да умирам от желание да го поставя на мястото му, особено ако не е прав, но да не намирам правилните думи и да си мълча. В главата ми, точно както си го описала, трескаво се сменят възможни реплики, но проължавам да си мълча и с времето сякаш шансовете ми да не прозвуча тъпо така бързо се смаляват, че в крайна сметка си замълчавам и това е. Едно незадоволено чувство на гняв. Но това бързо отшумява. Надявам се и при теб да е тъй. Усмивки!
Ех, как ми вдигнахте настоението! Мого сте мили! Какво му трябва на човекът? Малко разбиране му стига. Започва да се усмихва и му става леко...
А, Веско ,твоята случка е показателна, за отношението към чужденците. Тя, тази касиерка, никого нямаше да се държи така с един германец, който е направил същото. Просто щеше да му обясни най-културно и да му се усмихва лицемерно.
Хайде стига! Ти сега ще я затапиш и още как.Пък и си писал, че мензата е място, което ти харесва.
Но така е винаги силните мачкат тези, който са в по-слабата позиция.
Това, Силве, беше когато още не готвех много много .Но сега, след като съм станал супер добър кулинар и мога да си правя каквото си пожелая, и да се получава изключително апетитно, на менза не ми се ходи :))))))) Колко скромно изказване направих... Ама това си е самата истина:)
Чак ми се дояде нещо вкусно, че от както съм се разучила, вечер го карам само на сандвичи и плодове. Сега ще вземеш да ме накараш и аз да ходя да готвя.
Пък с твоето скромно изказване, туко виж блогерите решили да направят следващата среща у вас :-)))
Веско, направо ме разби!
Esy, за да можеш да отговориш подобаващо на такъв тиквеник, трябва да запазиш спокойствие. Гневът е голяма пречка да изразиш мислите си точно и на място. Това умение обаче се учи и се овладява с годините.
Съветвам те да се опитваш в такива ситуации да говориш, без да ти пука много от резултата, за да свикнеш постепенно да посрещаш подобни ситуации с вдигната глава.
Също така не се разстройвай и не страдай заради разни глупаци, с които светът е пълен. :)))
Да знам, че е така. Тогава ми стана, мъчно, но след толкова мили отзиви някак си вече не ми пука. Просто вашата подкрепа ми дава някаква сила и гордост. Следвацият път, когато направи подобно изказване, ще успея да кажа нещо, коeто ще го накара да се замисли. Просто знам, че трябва да сложа някаква граница.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!