avatar

Колко е простичко да си прост

Tъжно ми е днес. Защо ли? За всяко нещо си има причина.
Денят ми започна добре, беше ми весело...
Но после...
От 10:20 бях на шведски 1-во гимназално ниво - най-лесното.
По-едно време учителят пита: "Знаете ли какво е логопед?" Всички седят и немеят. Аз естествено занм и казвам. Учителя го повтаря с малко по-различни думи и един от учениците казва: "Ами значи на всички чужденци им трябва логопед" А на мен ми стана едно такова криво, исках да му кажа: "Ти всъшност колко езика знаеш и колко от тях говориш без акцент?"
Но нищо не казах. Мозъкът ми работеше на бързи обороти, измисляше какви ли не словосъчетания от думи... искаше да каже нещо. А устните и езикът не помръдваха... сякъш бяха залепени с лепило. Мозъкът подаваше сигнали към нервната система и казваше " задвижи я тази уста", а устните се правеха, че не чуват.
Тъжна история.


Аз обикновено в такива случаи, се опитвам да провокирам харата, за да се замислят малко и да се поставят на мое място, но този път не успях.

Частът продължи, а този същитят младеж по едно време пита, какво е цитат, защото учителят обясняваше , че цитат се слага в кавички, а аз се чудя да плача ли или да се смея. Момчето все пак е 17-18 годишно...