Колко е простичко да си прост
Tъжно ми е днес. Защо ли? За всяко нещо си има причина.
Денят ми започна добре, беше ми весело...
Но после...
От 10:20 бях на шведски 1-во гимназално ниво - най-лесното.
По-едно време учителят пита: "Знаете ли какво е логопед?" Всички седят и немеят. Аз естествено занм и казвам. Учителя го повтаря с малко по-различни думи и един от учениците казва: "Ами значи на всички чужденци им трябва логопед" А на мен ми стана едно такова криво, исках да му кажа: "Ти всъшност колко езика знаеш и колко от тях говориш без акцент?"
Но нищо не казах. Мозъкът ми работеше на бързи обороти, измисляше какви ли не словосъчетания от думи... искаше да каже нещо. А устните и езикът не помръдваха... сякъш бяха залепени с лепило. Мозъкът подаваше сигнали към нервната система и казваше " задвижи я тази уста", а устните се правеха, че не чуват.
Тъжна история.
Аз обикновено в такива случаи, се опитвам да провокирам харата, за да се замислят малко и да се поставят на мое място, но този път не успях.
Частът продължи, а този същитят младеж по едно време пита, какво е цитат, защото учителят обясняваше , че цитат се слага в кавички, а аз се чудя да плача ли или да се смея. Момчето все пак е 17-18 годишно...
Не знам защо изобщо си е струвало да ти става криво от думите на човек, който определено е под твоето ниво. Иначе те разбирам как се чувстваш, защото понякога и на мен ми се случва някой да каже нещо, с което по някакъв начин да ме нарани и аз да умирам от желание да го поставя на мястото му, особено ако не е прав, но да не намирам правилните думи и да си мълча. В главата ми, точно както си го описала, трескаво се сменят възможни реплики, но проължавам да си мълча и с времето сякаш шансовете ми да не прозвуча тъпо така бързо се смаляват, че в крайна сметка си замълчавам и това е. Едно незадоволено чувство на гняв. Но това бързо отшумява. Надявам се и при теб да е тъй.
Усмивки!
Ех, как ми вдигнахте настоението! Мого сте мили!
Какво му трябва на човекът? Малко разбиране му стига. Започва да се усмихва и му става леко...
А, Веско ,твоята случка е показателна, за отношението към чужденците. Тя, тази касиерка, никого нямаше да се държи така с един германец, който е направил същото. Просто щеше да му обясни най-културно и да му се усмихва лицемерно.
Хайде стига! Ти сега ще я затапиш и още как.Пък и си писал, че мензата е място, което ти харесва.
Но така е винаги силните мачкат тези, който са в по-слабата позиция.
Това, Силве, беше когато още не готвех много много .Но сега, след като съм станал супер добър кулинар и мога да си правя каквото си пожелая, и да се получава изключително апетитно, на менза не ми се ходи :))))))) Колко скромно изказване направих... Ама това си е самата истина:)
Чак ми се дояде нещо вкусно, че от както съм се разучила, вечер го карам само на сандвичи и плодове. Сега ще вземеш да ме накараш и аз да ходя да готвя.
Пък с твоето скромно изказване, туко виж блогерите решили да направят следващата среща у вас :-)))
Аз обикновено им казвам, каквото трябва, но този път не успях да се защитя. За ударите щеше да ми е малко трудно, защото седеше далеч от мен:-)
Веско, направо ме разби!
Esy, за да можеш да отговориш подобаващо на такъв тиквеник, трябва да запазиш спокойствие. Гневът е голяма пречка да изразиш мислите си точно и на място. Това умение обаче се учи и се овладява с годините.
Съветвам те да се опитваш в такива ситуации да говориш, без да ти пука много от резултата, за да свикнеш постепенно да посрещаш подобни ситуации с вдигната глава.
Също така не се разстройвай и не страдай заради разни глупаци, с които светът е пълен. :)))
Да знам, че е така. Тогава ми стана, мъчно, но след толкова мили отзиви някак си вече не ми пука. Просто вашата подкрепа ми дава някаква сила и гордост. Следвацият път, когато направи подобно изказване, ще успея да кажа нещо, коeто ще го накара да се замисли. Просто знам, че трябва да сложа някаква граница.