За този вид поезия

Исках първо да ви оставя впечетленията, а после да ви покажа нещо ;)

Понякога, когато ме навести музата, се получава така,че повече от два - три реда не става. Някак си тази ограничена бройка на стихове съдържа в себе си всичко,което съм искала да кажа, не са ми нужни поеми, 3-4 строфи...Мислех ги за недовършени стихотворения и ги оставях...На бели, хвърчащи листове, с надеждата да ги продължа...За съжаление, вече са безвъзвратно изгубени...Сега обаче виждам,че те също могат да бъдат вид поезия, че не е нужно да бъдат довършвани, а са си съвършени в своята лаконичност...

Благодаря за вдъхновението!