Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
От опита ми като учител и родител знам, че има разлика между 6 и 7-годишните първокласници, особено при сега действащата система в България.Затова ето признаците, по които един добър по мое мнение американски експерт определя готовността на децата за предучилищна група (припомням, че става въпрос за 5-годишни).Децата, които са готови:--знаят как да се държат сред група от други деца с лидер, който не е техен родител--разбират как да правят преход от едно занимание към друго--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца--знаят как да следват прости указания--са имали възможност да бъдат отделени от родителите си и знаят как да се справят с това чувство --имат основни умения за общуване--могат да пишат името си с главни букви--могат да разпознават доста от буквите от азбуката, както и някои числа(Забелязвате, че тук не се говори толкова за интелектуални, колкото за социални умения.)Освен децата обаче, образователният триъгълник има още две страни - родителите и самото училище.Какво могат да направят родителите, за да помогнат на детето си (тези и още много съвети всеки родител получава във вид на брошура няколко месеца преди детето да тръгне в предучилищната група):--да възпитават любов към четенето у детето си, като му четат редовно --да осигуряват на детето различни преживявания, от които да трупа опит ( посещения на музеи, разходки сред природата...)--при всяко пазаруване да говорят с детето и да му обясняват как и защо се купува даден продукт--да учат детето да подрежда играчките си на определени за целта места--да окуражават детското любопитсво, позволявайки на детето да работи с различни материали --да възпитават непрекъснато добро отношение към другите ....От какво се нуждаят детските градини и учителите, за да са готови да посрещнат децата:--от разбирането, че децата идват в училище с различно ниво на умения --от учебна програма, която да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различни нива и различни способности на всяко дете (бел. моя - създаването на такава програма е истинското изкуство)--от използването на различни подходи за обучение, включващи музика, фзически упражнения и т.н.--от съвместна работа с родителите и вслушване в тяхното мнение, когато става въпрос за избиране на метод на преподаване, който би бил най-подходящ за децата на тази възраст.Това са само част от нещата, които научих на този семинар. Има ли нещо, което би могло да послужи на учителите в България, за да направят прехода към предучилищната група и първи клас по-лесен за всички - и за децата, и за родителите, и за учителите? Преди да продължа по-нататък, бих искала да чуя вашето мнение.
Преди малко написах коментар, за да обоснова положителния си вот, но той се изпари някъде. Ще опитам отново.
Изчетох внимателно както статията, така и коментарите. Засягате много и ралични теми. Аз бих искала да коментирам само една от моя гледна точка. Ще се спра на два от критериите за готовност на детето за детска градина, които с пълна сила важат и за първи клас:
* "--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца". Повече от половината деца в първи клас не са способни на такова геройство. Няма значение колко е работено в детската градина в тази насока. Няма значение, че от първия учебен ден се опитваме да покажем колко е важно да се изслушваме един друг. Всяко дете бърза да изяви собственото си АЗ без оглед на правилата за общуване. И тук стигам до втория критерий:
* "--имат основни умения за общуване". Проблемът е ,че точно когато детето се нуждае от някой, който да отговори на безкрайните му въпроси и да му покаже как се общува, мама казва: "Стига си ме занимавал! Знаеш ли какаво ми е на главата?" И изпраща любопитното дете да се ограмоти от телевизора или за да си почине от него, го командирова на село при баба. Другият вариант е по-страшен. Точно когато юнакът ще тръгва в първи клас, на мама и татко се открива доходна работа в чужбина. Те тръгват на гурбет и оставят баба и класната да се опитват да вкарат в пътя едно самотно, обидено и наранено дете, което воюва с целия свят. Разбирам ги, но не мога да им простя, че в ситуация, когато на едната страна на везните е поставено финансовото благополучие на семейството, а на другата емоционалното здраве и психическата устойчивост на детето им, те избират първото. Засипват детето с пари, купуват си чиста съвест и дори не подозират какво ще се случи с това дете по-късно. Ние, за съжаление, знаем...
Да нуждаем се от училище за родители. Но тези които са тук, и без това постоянно контактуват с нас и заедно решаваме проблемите на децата им. А какво става с другите? Как да се преборим с тези вятърни мелници?
Такова обобщение би било чудесно! Интернет днес е единственото пространство на истински свободното слово. Вярвам, че публикациите тук в следващата половин година ще очертаят най-важните параметри на промяната, която ни е нужна. Време е вече да започнем да се учим от своите и чуждите грешки, време е да осъзнаем, че българските деца не са опитни зайчета и не би трябвало да плащат повече за недодяланите експерименти на възрастните.
Предлагам още нещо - нека да измислим слоган, рекламна фраза на тая кампания, нещо кратко и ясно (и да може да се скандира лесно! Напр. "Добро образование - добър живот!"). Нека да го отпечатим на шапки и тениски. Нека да го покажем пред погледа на всички - на цялото общество. Защото експертите в МОН няма да променят нищо без натиск от обществото. Време е родителите, поне тази част от тях, която все още има някакво гражданско съзнание, да излязат да скандират ЗАЕДНО с учителите. За промяна!
Ще живеем и утре, но промяна ни е нужна днес!
Ела, личи си свободния полъх отвъд океана! Честно казано, когато обявявахме конкурса, изобщо не съм мислила за подобно нещо. Да, надявах се, че най-после обществото ще се раздвижи, ще започне да се вълнува и да дискутира истински, хората да търсят сътрудничество помежду си, за да преодолеем кризата. Това, което предлагаш, е просто фантастично! Ще мислим заедно.
В този дух искам да споделя нещо, което ме накара да се почувствам изключително радостна и горда. Скоро, бродейки из нета, попаднах на невероятно смислена статия за психодрамата. Изчетох я с удоволствие и... отдолу стоеше името на автора и добавка Общност "Предучилищна педагогика" - нямате представа какво изживях, когато осъзнах, че има хора, които се гордеят с това, че са част от тази общност и се инициират в публичното пространство с нея!
Благодаря на всички Ви - различни, светли, истински, благодаря за това, че сте тук и че бъдещето на децата е Ваша болка!
Shelly,
Искрено се надявам, че усилията на всички в тази прекрасна общност няма да останат само "глас в пустиня". Има моменти, когато песимизмът ми надделява. Но само знанието, че съществуват хора, които не са безразлични и безлични, ми е достатъчно, за да повярвам и да се надявам. Успехът на тази инициатива за по-добро образование ще е многократен успех на цялото общество в България!!!
Върнах се към написаното в този пост и по лични причини - малката ми дъщеря след две седмици тръгва в предучилищна група. Като родител се питам направих ли достатъчно, че тя да е по-самостоятелна, за да понесе по-леко тази огромна промяна. Научих ли я да изчаква реда си и да изслушва чуждото мнение? Правилно да изразява с думи чувствата си, а не да удря или да се тръшка на пода?Намерих ли време да отговарям на ВСИЧКИТЕ и` въпроси с търпение; да изслушам всяка нейна история, да прочета точно тази книжка, която тя иска в момента, да не забравя да сложа на хладилника последната и` рисунка...
Като майка също така се надявам, че хората, които ще научат моето малко момиченце да чете и да брои, наистина знаят какво е нужно на едно дете. Надявам се, че в детската градина учителката му ще го обича и ще му даде време да научава нещата със своето собствено темпо, ще му позволи да говори (защото това е, което Ана обича да прави повече от всичко друго :), да задава въпроси и да играе с кубчетата...
...Надявам се също аз да се науча, че няма нищо лошо в това да скачаш в калните локви, когато ти се скача, или да задаваш неудобни въпроси на приятелките на мама...или да рисуваш по стената, защото листът хартия не може да побере въображението ти :).На добър час, миличка! Знам, че всички прекрасни възможности са пред теб, и знам, че ти няма да пропуснеш нито една!
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...