Пирова победа

 Няма и как да се възстановят, защото те са проекция на миналото на тоталитарните държави, което е еманация на злото.

Та може и трите редчета да звучат забавно, но истината не може да се събере в 3 реда.

Благодаря ви за коментарите.

Дени, това е виц.
Колекционирам вече 25 години вицове и афоризми и много се радвам, като открия нещо ново.
Мисля, че вицовете в кратка и развлекателна форма казват много повече от скучни томове събрани съчинения - ерго, имат и възпитателна цел :).

Пролет е и нямам настроение да съм сериозна, затова ето още два вица от колекцията ми (преразказвам по памет)

Японците отишли на посещение във фабрика за кибрит в СССР, където работели 179 човека. Руснаците не спали цяла нощ, излъскали машините и на сутринта посрещнали гостите.
Поканили ги в кабинета на шефа и почнали да обменят опит.
--Колко работници има във вашата кибритена фабрика - попитали руснаците.
--3 - отговорили японците. - А във вашата?
Другарят директор се позамислил, станало му неудобно да признае, че 179 човека вършат същото като 3, и казал:
--Ами четири.
Японците си отишли. И докато пътували до Страната на изгряващото слънце, през цялото време си мислели: "Какво, по дяволите, прави четвъртият човек при тях???" 

На посещение за обмяна на опит в руска фабрика идва поредната капиталистическа делегация - немска, да речем....
Работниците пак почистват машините, слагат плакати по стените, организират празнична трапеза...
Гостите пристигат, хапват и си заминават.
Герой на деня е Серьожа, който отнякъде е успял да намери черен хайвер и това неимоверно много е впечатлило гостите, но още повече - колегите му.
--Серьога, откъде намери черен хайвер??? Да не са пуснали в магазина?
--Ами, пуснали са. Да знаете на колко кила рибка цаца трябваше да събера очичките...

Диведи, ама ти сериозно ли говориш?
Искаш да кажеш, че ако някой даде много пари на руснаците, те ще се превърнат в американци (германци...и т.н. ефективно работещи хора?).
Ми то този някой вече им е дал (почти) всичко. Казва се Бог.

Ма то Господ дава, ама в кошара не вкарва...
Поне да се потрудят да го изкопаят от земята това богатство...

Оставям настрани войната и политиката, но наскоро си спорихме с моя ръководител за начина, по който се прави наука в САЩ. Как постоянно трябва да си конкурентно-способен и всяка твоя мисъл да е как да изкараш максимално много пари, от това което правиш. Двамата по-млади в стаята естествено се възпротивихме на това да живееш за работата си, но той ни каза как тези хора всъщност са щастливи, с това което правят и ако спрат да го правят се чувстват нещастни. Чела съм и изказвания на големи американски учени, които не харесват тази атмосфера на постоянно състезание, т.е. не сме само ние несъгласни, защото сме мързеливи. От друга страна, ясно е кое дава най-добри резултати и както и кое гали егото най-добре. Не бих осъдила техния модел, защото е ясно, че работи и прави много хора щастливи. Но има хора и които не прави щастливи и които не могат да дадат най-доброто от себе си чрез него и тези хора нямат избор (не и ако искат да правят наука). А сега се опитват да го натрапят същия модел и в Европа. И това вече го осъждам. И в този смисъл - ясно е, че Русия не се е справила с бедността си и изобщо не е подходяща за пример. Но избора богат робот или беден, но свободен е ясен. Примерно познатият ми германец в момента живее някъде в Испания с парите, които изкарва като продава напитки по улиците. Не защото няма възможност да стане робот, а защото  не иска.

От пет години гледам как младите хора работят здраво в Америка. Имат мотивацията още от гимназията да вземат живота в ръцете си и да вървят напред. За мен трудолюбието е една от най-важните човешки качества и в България то липсва ужасно, особено на младите хора. Аз уважавам младите хора тук заради това качество.

Та, ето какво искам да кажа: децата на по 19 години теглят банков кредит, за да осигурят следването си в колеж (за бакалавърска степен, 4 години). Учат, работят няколко часа дневно допълнително, за да си осигурят учението. Следването струва пари. Верно, после ще носи пари, но първо трябва да си върнеш дълга, натрупан за следването. После ще му мислиш дали изобщо ще можеш да продължиш и за магистратура в университет (още 2 и половина години).

Работиш, учиш, пак работиш - следобяд, вечер, в кафенета, в Макдонадс, в библиотеки, във фитнес зали....Освен това, почти всяко дете/студент се занимава и с някакъв спорт или просто фитнес за здраве. Та, животът често започва от 4.30 сутринта, за да насмогнеш.

Животът е организиран всеки ден до минута - за да може да се справиш с всички неща, които носиш на гърба си.Това мислене не можа да се появи лесно у българите на масово ниво - има редица много трудолюбиви млади хора и у нас, но на тях се гледа по-скоро като на ахмаци. А тук се гледа на това с уважение. Разликата е в мисленето.

Родителите тук много често помагат финансово за следването, но не могат да покрият цялата сума, защото средно една година учение струва около 40,000 долара, а и стипендията често е в размер докъм 5,000 - така че студентът трябва да има заем отгоре... За 4 години, младите хора задлъжняват с около 100 - 150,000, което си е половин къща, а някъде и една цяла.

Така живеят всички хора - не само младите; така живеят и възрастните; така живеят и интелигентните хора в Англия, Швейцария, Франция, дори Швеция, които не искат просто да се напиват от сутрин до вечер, а да направят нещо с живота си. Просто сумите варират в различните страни, според стандарта на живот. Но всеки се грижи да създаде нещо смислено и да има някакъв успех.

В България, младите хора мечтаят да са волни и щастливи. Да не се "заробват" с кредити и учене, щото това "не е живот".

По никакъв начин не искам да те обидя, Дени, защото изпитвам само уважение към теб - но би ли ми казала дали животът ти щеше да е точно същия, ако майка ти не работеше зад граница? Нима тя не ти осигурява помощ, която е чудесна за теб? Какво става, ако мама не работи в чужбина - животът ти би бил малко по-различен, със сигурност. Дори само 150 евро да ти праща месечно ( а тя вероятно праща много повече) - това е неоценима помощ за теб. Не ти броя парите - просто ти давам пример.

Познавам десетки хора в Бг, които безумно се страхуват да не се преработят и мрънкат, че не им стигат парите, но втора работа не хващат. Те не са учили, за да работят "черна" работа... Защото животът бил един и трябвало да се "живее"... Неслучайно българинът е родил невероятния израз "Бия се по гъза да не сера" - това е вид уникална спестовност. Вместо да се помъчи да изкара повече пари, които да му помогнат с разходите - българинът гледа просто да елиминира разходите до минимум, защото скотският живот е за предпочитане пред това да стане "роб". Тази психика я имат и българите зад граница - явно е иманентна нашенска черта.

Това ми беше вметката за младите хора-роботи в Америка, конкуренцията, и свободата. Всеки се простира кой както може. Щом има кой да дава пари даром, може да се кара по-лежерно. Щом няма - сам трябва да решиш какво ще трябва да си позволиш и какво не и, ако не ти харесва резултата, какво да се направи..

Ама беден, но свободен, е една сериозна глупост.

Докато си по-млад и по-здрав звучи супер хипи, после може да стане по-грозничко... Особено пък, ако имаш деца. Отговорността е друга. Всичко може да се случи в живота и да се наложи спасяване със всички средства... Но ние не обичаме да предвиждаме.

Всеки си решава сам как да живее и какво да иска от живота. Но аз предпочитам младите американци пред младите българи, и го казвам ясно.

 Що се отнася до българчетата, доста от тях работят, докато учат. Проблемът е че преподавателите им хич не одобряват това. Идеята е че студенството не е време за работа, а е време за учене, но само ако има кой да го финансира, затова мама и тате опъват кайша, та чедото да си паразитира недоучено, но образовано. Това е една от пътечките към безработицата на много вишисти след завършване на университета, защото те си търсят работа само по специалността, а няма кой да им я поднесе на тепсия. Казвам го защото много вишистки ми се подиграват, че НЕ работя по специалността, а "робувам" в Гърция за 5-6 евро на час. Е, аз обичам да работя за парички и не се срамувам като имам, срамувам се като ми свършат.

 Що се отнася за победените и възстановени страни след войната - ми завиждам им. Те поне са си подредили живота, така че да не им е проблем сметката към ЧЕЗ/ЕОН или някоя друга търгашеска мултинационална компания.

 Въпросът е дали наистина не искаме по-хубав живот или свободата да не работим, докато щракаме с пръсти на порно-фолк певици е толкова сладка?:)

За твое сведение, защото явно много те вълнува, не живеем с парите на мама, нейните пари са по-скоро за специални нужди. И парите, с които разполагаме са общо около 800 лв за месец за мен и братовчед ми, т.е. не тънем в някакъв лукс на гърба на родителките си. И не мисля, че паразитирам.

За щастие, баба ми и дядо ми, както и техните родители, както и техните деца, както и аз самата, сме склонни да правим всичко за образованието и те са направили доста за мен. Въпрос на ценности. Вярно, за някои хора е важно децата им да могат да се издържат и да богатеят, но в нашето семейство това никога не е стояло на дневен ред и се надявам никога да не стои. Защото за мен възможността да учиш и да се образоваш не е нещо свързано с пари. Знанието е най-ценното нещо, което човек може да придобие, независимо дали в университета или като пътува или изживява някакви неща или като работи нещо стимулиращо духа. Затова и ценя всичките си изживявания, дори и гадните. Защото затова сме живи, за да се учим, а не за да работим като мравки денонощно. И като станем на 60 да обикаляме света в смрадливи крузъри и да си вярваме, че живеем. Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя каквото намеря за добре сега, отколкото да съм наядена и заробена с хиляда заема. Дори и да не мога да си позволя най-новата турбо-косачка, която може да прави  кафе докато клати телесата на поредния тюлен.

Като имам деца ще стане грозно? Ми както живея и аз, ще живеят и те. И смятам, че мога да оцелея, както оцеляват стотици млади и не толкова млади учени в България. Смяташ ни за жалки и мързеливи? Ок, твой избор. Но моят шеф днес не беше спал, защото е писал статия цяла нощ. И на мен ми се е случва да работя до никое време, както и на сигурно на 90% от учените в България. Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре. Което обаче е различно от атмосферата на постоянна конкуренция, срещу която роптаех в моето писание.

А за заемите ИЗОБЩО не ми говори. За заробването с кредити определено трябва да дадат нобелова награда за икономика на някой мил американец (може и да са дали, не знам). Само че аз така не искам да живея.

denijane wrote :
Хм, Таничка, като е толкова хубаво да работиш по 16 часа на ден, защо толкова американки ИЗБИРАТ да бъдат домакини? Странна работа.

 А, знаеш ли колко американски жени избират дферата на бизнеса, науката или обикновената работа. И двете групи жени там движат икономиката - едните, като дават приноса си в сферата на производството и услугите, другите - дроплите, както ги наричам, които потребяват и така стимулират производството.

denijane wrote :За твое сведение, защото явно много те вълнува, не живеем с парите на мама, нейните пари са по-скоро за специални нужди. И парите, с които разполагаме са общо около 800 лв за месец за мен и братовчед ми, т.е. не тънем в някакъв лукс на гърба на родителките си. И не мисля, че паразитирам.

 Много съм любопитен кои са тези специални нужди. Защото примерно ако под това разбираш - в случай на заболяване и др. подобни, тези редки, но специални моменти са много важни. Защото ако нямаш парите за специални нужди от мама, а сама трябва да си ги набавяш малко по-другояче стойт нещата. И ако имаш дете още по-особени стават нещата. Много е лесно без дете. Вервай ми. И с пари от други хора за специални нужди.

denijane wrote :Вярно, за някои хора е важно децата им да могат да се издържат и да богатеят, но в нашето семейство това никога не е стояло на дневен ред и се надявам никога да не стои.

Не виждам защо идентифицираш едното с другото. Ако не си възпитал детето си, след 18-19 години да се издържа само, това значи паразитизъм. Никой не е казал, че непременно трябва да богатее. 

denijane wrote :Защото за мен възможността да учиш и да се образоваш не е нещо свързано с пари.

 Типично по комунистически. и образованието и науката изискват пари. Никой не можеш да убедиш в противното. Парите не са единствения фактор не често без тях няма добро образование и наука. Говорим за сериозно образование и наука, а не за това, кото ти казваш малко по-надолу - чрез пътуване, изживявания и бля, бля. Ако не изискваха пари, нямаше над 80% от всички иновации в технологиите и науката да се създават в развитите страни.

denijane wrote :Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя каквото намеря за добре сега...

 Интересно ако си гладна, откъде ще намериш пари за пътуване.

denijane wrote :Но моят шеф днес не беше спал, защото е писал статия цяла нощ. И на мен ми се е случва да работя до никое време, както и на сигурно на 90% от учените в България. Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре.

 Така излиза, че учените в БГ работят толкова много, че дори не спят, а останалите учени по света само спят. Айде стига бе.

...едно-две деца променят всички житейски   уравнения, които преди си решавал с лекота...

И не е нужно децата да могат "да богатеят", а да могат да се издържат достойно. Но за теб явно самостоятелността е богатеене. Затова, да се слеем с пролетариата, дето в 5 ч следобед е седнал със салата да ругае тоя мръсен гаден живот...

Безплатно висше образование не е останало в много страни, така че му се радвай още малко.Образованието е "платно" във всички страни, просто някои страни имат по-добри социални програми от други и поемат голяма част от него. Но има и страни, които после артистично фалират, като братска Гърция, да речем, защото там социалните програми са ги мислили мързеливи тарикати с големи мечти и големи джобове. Но това е друг разговор.

Да можеш да се издържаш не е нищо грозно. И не знам защо реагираш така нервно по въпроса. Хората в целия свят се издържат сами и дори помагат на родителите си. Само при нас, българите, родителите трябва цял живот да помагат на децата си, дори и когато децата наближат петдесетте....

И бързам да те успокоя - след няколко години няма да се купи нищо никъде у нас без кредити. Така че, панелките стават златни, защото ще са единствения шанс за дом. Не си мисли, че цените ще станат отново 25,000 долара за голям апартамент в кооперация. Няма как.

Жените тук не ИЗБИРАТ да бъдат домакини - просто мислят приоритетно и си разпределят задълженията със съпрузите. Работи онзи, който има по-големи приходи. Често има бащи, които отглеждат децата си у дома. Децата имат нужда от игри по паркове, а не от клечене до майки с цигари в опушено кафене.

Никоя нация не е идеална, всички иамт кривици. Но мързелът и тарикатското обяснение, че това те правело СВОБОДЕН е тотална кретенщина. Но щом има кой да ти плати тока и най-новото телефонче, за да си караш колата купена от тате - е, ми верно животът е по-хубав, отколкото да се гърбиш сам да спечелиш парите за келешлъците си.

И много ми е интересно как всеки се хвърля със страст да плюе парите като нещо адски гнусно, разбираш ли... А как преживявате без тях?

Как лекувате болни без тях, например?  Майка ми се бори с рак две години и половина и това струва на моето лично семейство (Жоро и мен) хиляди и хиляди левове/долари/каквато и парична единица да вземем все са много хиляди. плащане по лекари, купуване на лекарства, защото безплатната медицина у нас е високо "платна". Горди сме, че го направихме за нея. Тя го заслужаваше. Иначе трябваше да кажа по твоята логика - "ами каквото за хилядите други болни, това и за нея"... Така ли?

Всяка операция, всяка манипулация, всяко допълнително лекарство (едно от тях имаше цена 2000 лв, но удължи живота й с близо година), всеки скенер, всичко струва пари. Вие изобщо мислите ли за това? Знаете ли, че онко-пациентите у нас се лекуват с лекарства с изтекъл срок на годност? Толкова изтекъл, че не е дори забавно? Смятате, че здравеопазването верно е безплатно? На Луната ли живеете?

За какъв нормален детски живот си седнала да ми пишеш? Калоян учеше в елитно пловдивско училище, а ги предупреждаваха като си играят да внамават да не се набоцкат на някоя използвана спринцовка в градината на училището, че било "опасно"... Не могат да насмогнат с почистването им - потреблението на спринцовките е по-високо. Цигарите и бирата са ежедневие в училищата.

Много били тъпи американците, нашите били супер умни. Сериозно?

Разбира се,че ще работя по 16 часа на денонощие и ще съм много горда с труда си. Мъжът ми има дори 20-часови работни дни. Щом се налага, така ще бъде. Разбира се, че ще научим и децата ни на това. Някога българите са казали "Залудо работи, залудо не стой". А днес е модерно да си мързелив недоволен тарикат. Да се бъхти мама, ако може, пък аз да развявам байрака на свободата...:))

Казваш: "И като станем на 60 да обикаляме света в смрадливи крузъри и да си вярваме, че живеем. Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя каквото намеря за добре сега, отколкото да съм наядена и заробена с хиляда заема..."

Живей както си намериш за добре. Работи точно колкото искаш и не се пресилвай. Ако може само да ми обясниш с чии пари пътуваш сега и правиш каквото си поискаш, щото парите ти в БАН, или където там работиш, няма да ти стигнат само да си напазаруваш и да си платиш сметките, евала ще ти кажа! Щото съм убедена, че  майка ти много сериозно и неуморно работи жената, за да може ти да хвърляш фойерверки по разни сайтчета! Ега ти смешката!

Да, мързеливи сте и сте тарикати. И това е смешно и жалко.

Аз няма да ти определя колко да работиш. Но нека те успокоя, че нито на 50, нито на 60 ще можеш да правиш каквото си искаш с това мислене. Но ти внезапно ще се осъзнаеш и ще намериш своята любов в лицето на някой испански/английски/френски батко - така направиха повечето боркини за свобода, които съм познавала... Хайде на бас.

Ако не го сториш, обаче, на 60 няма да имаш нищо с това мислене - не само свобода, няма да имаш зъби дори, защото дотогава стоматологията в БГ ще е достигнала западни цени. Но пък ти ще си свободна и няма да имаш кредити.

Е, това е българската мечта! Какво светло бъдеще на свободните хора....

Хайде, ракийката, салатката, чалгата - сложихте ли всичко на масата? Че един живот се живее, да знаете! Наздраве от мен - аз отивам да работя :)))

denijane wrote :
Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре.

 Ето защо си една много ограничена в мисленето си комунистка - НЕ,НЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ КАКТО НАМЕРИШ ЗА ДОБРЕ ТИ. Ще работиш, както изисква обществото. След като работиш, към обществена институция, а и в частна - науката обслужва обществото, макар и на първо място да задоволява нуждата на учените. Ако искаш да работиш така, както ти си искаш ще трябва да си дъщеря на милионер. Само така ще имаш абсолютната независимост да правиш в науката каквото си искаш. Но докато харчиш пари на обществото ще работиш и в конкуренция и т.н.

А конкуренцията мен не ме бърка. Бърка ме хората да забравят кои са и какво им е забавно, защото са зомбирани от работа и мания да си купят всяка глупост, която се мерне пред очите им. И както казах, с деца, без деца, все тая. Аз не съм живяла в лукс, но истинските ми нужди са били задоволени. Ще се опитам да процедирам по същия начин и с моите деца. Не смятам да робувам на никого, деца включително. Както казах вчера по друг случай - ако някога кажа "момченце е, ще му стане нещо", бих искала някой да ме нарита. Ама много сериозно. Освен ако не го казвам на шега.

Пък вие си лелейте по САЩ. Като ни е толкова акъла, Китай всички ще ни оправи. Кой знае защо ли...

denijane wrote :
И между другото, шопар, както казах в първия си коментар, чела съм мнения на големи американски учени, които НЕ харесват системата им, въпреки че се справят с нея и са ок с парите. И това са хора, които са ходели по цял свят. Т.е. комсомолското ми мислене може би не е само мое.

Пък вие си лелейте по САЩ. Като ни е толкова акъла, Китай всички ще ни оправи. Кой знае защо ли...

 Ами, Дени те половината учени в САЩ са комунисти. Вземи пример с нещастника Ноам Чомски.

А пък пробването в друга държава е според зависи. Не изгарям от желание да стоя тук, макар и не заради парите, а заради скуката. Но това няма нищо общо с дискусията.

"Изгубилите войната Германия и Япония отдавна са се възстановили от поражението, и само спечелилата Русия още  не може да се възстанови от победата..."

 без разговорът и сложих интуитивно +

Ми ако се върнем да двата реда, с които всичко започна, - проблемът на системата ни беше не само ниската ефективност на работата ни, а въобще - липсата на всякаква нормална икономическа логика.
Откъдето дойдоха и парадоксите - в България да се внасят чушки и домати!, но за сметка на това да имаме Кремиковци..., или 100 човека да вършат работа колкото за  двама,... и още ред неща, за които не ми се пише вече...

И както и да е, както казах в началото, явно системата харесва на много хора. Но на доста и не харесва, на мен включително. И то не защото имам проблем с това някой да печели от труда ми. Имам проблем с това да знам повече за колегите си, отколкото за семейството и приятелите си. Имам проблем като дойдат някакви хора в офиса на огромна компания и започнат да убеждават работниците как компанията им е едва ли не майка. Това е гадно.

Към всички, които изразиха несъгласие с мен:

Руският модел не работи. Не работеше и никога не е работил както трябва. Смисълът на грешките е да се учим от тях. Щом не харесвате немските, японските, американските начини - дайте  ваш начин как да се живее/работи. Но така, че да има полза и за отделния човек, и за обществото. Щото той и обирджията на банки работи, де :).
Нобеловата награда ви е в кърпа вързана...

denijane wrote :Имам проблем като дойдат някакви хора в офиса на огромна компания и започнат да убеждават работниците как компанията им е едва ли не майка. Това е гадно.

 По-добре дае майка, отколкото мащеха както най-често се случва тук. По-добре да е майка.

А за желанието на българските студенти да се трудят - за съжаление си напълно права, преподавателите не гледат с добро око на това и според мен с право. Не защото е лошо да се трудиш, а защото в България трудене за студентите рядко е работа в макдоналдс или някоя администрация за по няколко часа. Мои колеги са работели и това винаги е значело твърдо не идване на лекции. А примерно в нашата специалност това просто обезмисля следването. Братовчед ми също работи за 1 година докато учеше, в мтел, и едвам успя да си вземе изпитите. Да не говорим, че ги цедяха като лимони. Вече не работи там. Гадно му е без пари, но пък иначе няма шанс да мине интервю за неговата специалност. А все пак това му е целта. Иначе, не знам къде може да се работи за по 4 часа и да се изкарват пари. 

"Мразя българите!", "И аз ги мразя!"

 Голям срам.....Но пък ще го изтърпя, никой не ми е виновен,че съм си избрала да се родя българка! Не сме мързеливи, напротив, но да работиш в БГ е изтощително и немотивирищо, предвид възнаграждението, а да си предприемач се искат здрави нерви или нелицеприятни качества и връзки, за да издържиш на променящи се и нагласени закони и гладна бюрокрация...

Моногамията според мен не противоречи на идеята за конкуренция :).
Просто женската си избира партньора сред многото конкуриращи се мъжки екземпляри - и ако е сигурна в избора си, защо да не е моногамна :)?

Общо взето има разнообразие, не е като да няма. Пък при хората - ми зависи до какво води изборът на дружка, има достатъчно примери на жени и мъже, които напълно се занемаряват след брака. Което няма как да е в полза на конкурентния принцип - все пак целта е да избереш най-доброто и ако това най-добро вече не е добро, да си намериш по-добро. И винаги да се стремиш да си най-доброто на пазара за твоята половинка. Ма това не звучи много романтично :)

Вие сте свидна рожба на социализма, отгледана през 70-те години, ако:

сте виждали снимката на Тодор Живков със студентска шапка;
чувайки думата “тюрбан“ се сещате за Людмила Живкова;
знаете, че София е град, в който всичко има;
разбирате смисъла на словосъчетанията “загниващ строй“, “зрял социализъм“ и “елементи на волунтаризъм и субективизъм“;
знаете абревиатурите КОРЕКОМ, ТЕКСИМ, ТАБСО, СИВ, КДС, ДКМС, АБПКФ и АОНСУ;
помните Овчарчето Калитко, Митко Палаузов и Ленко;
сещате се имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов и Ламбо Теолов;
знаете вицове за Тодор Живков и Брежнев;
поне веднъж сте виждали мумията на Георги Димитров;
поне веднъж сте давали пари за борещите се братски народи на Азия и Африка;
поне веднъж на открити партийни събрания сте гласувал протестни телеграми против американците, без да знаете за какво точно протестирате;
иначе безобидната фраза “на летището той беше посрещнат от …” и до сега предизвиква у вас асоциации с целуващи се старци, след което ви нагонва прозявка;
помните дивната лексика на в. “Работническо дело” от ония години: “Сепаратистката сделка на Кемп-Дейвид”, “Фарисеите от Белия дом”, “Ян Смит – палачът на Родезия”, “Долу ръцете от Никарагуа”, “Две партии – една цел” и “Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество”;
намирали сте за напълно нормално заплати и жилища да се “дават”, а за лека кола да се “чака ред”;
понятията “пуснали са“ и “дефицит“ все още ви звучат мило и родно; словосъчетанието “гирлянда от рула тоалетна хартия” не буди у вас смях;
откакто се помните, в съседство с вашия блок има някакъв строеж, който така и си е останал незавършен,
книжарниците са скучно място, защото половината литература там е партийна; “Паралели” е суперсписание, а “Антени” – направо дисидентски вестник;
убедени сте, че знаете руски език по рождение;
книга със свещено езотерично знание – за вас това е бил оня страхотен каталог, който вуйчо ви е донесъл от Западна Германия (в него все още няма компютри); “Некерман” и “Квеле” са ви показвали нагледно как изглежда Раят;
съжалявали сте, че на баща ви не му стигат връзките, за да се уреди на работа в Либия или Мозамбик за 300 долара на месец;
чичко Филипов е бил част от семейството ви; Кеворк и Гарелов са предизвиквали възторг у баща ви, а Анахид Тачева/Цонева – злъчната критика на майка ви;
баба ви на село е вземала пенсия 27 лв и редовно ви е снабдявала с мръвка, ракия и вино;
майка ви все още пази в гардероба си полски и гедерейски модни списания;
пращали са ви на фурната за типов хляб от 13 ст.;
чакали сте в събота на голяма опашка за бял ръчен хляб;
помните трамвайните билети по 6 ст., бозатата от 4 ст., бонбоните-ролки от 2 ст., самоделната дъвка от чам-сакъз и българската дъвка, която не се дъвчеше;
били сте горди, че знаете разликата между чуинг гъм и бабъл гъм;
яли сте салам “Кучешка радост” и “Камчия”;
луканката е била скъп деликатес, който родителие ви са купували по мъничко – на празници, за гости или за вас;
купували сте руска салата, завита в амбалажна хартия;
знаели сте два вида шунка – наша и вносна в консервни кутии (страшно вкусна!) , три вида ракия, два вида коняк, два вида кашкавал и два вида сирене;
100 вида колбаси и 200 вида сирена е нещо абсолютно невъзможно;
дънки “Райфъл” и китайски кецове през лятото, а през зимата – овчи кожух, са били за вас супермодно и елегантно облекло;
шили сте си панталони и сафари от български дънков плат, обърнат наопаки; “Плейбой” е било за вас хард-порно списание;
най-забраненият филм е “Емануела“;
Челентано е най-добрият певец на всички времена, “Лед Зепелин” – най-добрата група в Европа, а “Бони Ем” – в САЩ;
“Распутин” е герой от едноименната песен на “Бони Ем”;
поне един от вашите близки приятели е бил хевиметалист, а друг – брейкър; помните Майкъл Джексън още негър и Лили Иванова – сравнително млада;
по стените на асансьора в блока ви е имало драсканици KISS и AC/DC;
никога не сте можели да запомните цялото име на групата “Крийдънс”, нито сте разбирали какво значи то;
така и не сте можели да проумеете защо Дийн Рийд от САЩ е отишъл да живее в ГДР;
възхищавали сте се от прическата на Анджела Дейвис;
екскурзията до Чехословакия или ГДР е била едно от най-впечатляващите събития в живота ви;
помните, че за да отидете в коя да е чужбина, е трябвало да имате и изходна виза; слушали сте със затаен дъх диверсионни западни радиостанции;
Полският център в София е средище на Западната култура – там, ако човек добре се поразрови из списанията, може да намери снимки от филми с голи жени; “Макдоналдс” за вас е страхотен първокласен ресторант;
бананите и пицата са храна за боговете;
не сте виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи, а после сте установили с разочарование, че са пълен боклук;
намирали сте за съвсем нормално руският ви касетофон да прави касетите ви на салата;
VEF е бил за вас голям транзисторен приемник;
с удивление сте разбрали, че освен “Грундиг“ и “Сони“ има още много други добри марки;
цветният телевизор, електронният часовник-певец и най-вече видеомагнетофонът са били върховните чудеса на техниката;
поне веднъж сте ходили на гости, за да гледате видео;
в “Кореком” за пръв път сте видели странни битови уреди с неизвестно за вас предназначение;
мечтаели сте си, че когато порастнете, ще си купувате стока само в “Кореком“;
за вас най-страхотният магазин след “Кореком” е бил оказионният;
Ладата е била символ на престиж;
И досега подозирате, че кока-колата отначало наистина е била алкохолна напитка, но после са я развалили;
единственият начи да се пие Нескафе е като предварително се бърка до припадък с три капки вода;
за вас уискито си остава универсален заместител на ракията и се пие с ракиени мезета;
по принцип пиете каквото има, когато има, колкото има и докато има;
първите ви цигари с филтър са били “Трезор”, “Ком” и “Луна”,
слагали сте български цигари в празни кутии от “HB” и “Кент”, за да го дадете баровец;
ваденките, лепенките и постерите са били суперценности за вас;
Сърбия е била символ на Запада;
тайно сте завиждали на поляците за куража им;
чувайки думата “уестърн“ се сещате за Гойко Митич;
индианец номер едно за вас си остава пак Гойко Митич;
знаете кои са Щирлиц и робинята Изаура;
хубав дезодорант – това е три часа чакане на опашка за два флакона “Рексона“; никога не сте изхвърляли празните опаковки от вносна козметика, а сте ги пазили за битови украшения, демонстриращи западен стандарт;
доларите са една такава блага валута, за която може и в милицията да попаднете; сменили сте поне една нова кулинарна книга на майка си за опърпано криминале на Агата Кристи;
в новогодишната нощ мъжествено сте се борили с дрямката, за да дочакате в 2 часа по телевизията “западната естрада” – ТВ балета на ГДР, Карел Гот и италианците; ровейки се на тавана, случайно намирате стари плочи на Емил Димитров и Адамо и, изпадайки в умиление, се чудите откъде да вземете грамофон, за да ги чуете;
смятали сте “комсомолската” сватба за най-достойния и нееснафски начин да отпразнувате бракосъчетанието си (после сте разбрали, че много сте се минали);
и досега ви е приятно да вземете в ръка молив „Кохинор“ или чертожен прибор “Ротринг”;
и досега изпитвате неудобство, когато си купувате презервативи;
думата “мутра“ за вас все още е била синоним на едро и глуповато лице;
отдавна сте сметнали на колко години ще бъдете през 2000 г. и не сте се надявали да доживеете до такава преклонна възраст;

Но останалите неща са много забавни. Като не си ги изживял де :)