Ми аз пък не разбирам как обединявате 3 различни култури с различни ценности в два реда и малко и си мислите, че това е истината. Войната не е било някакво събитие Х преди което не е имало нещо и след което всички хора са били еднакви. Руснаците са си руснаци, германците - германци. Русия е огромна страна, която има нужда от много повече от мир и няколко милиарда от САЩ и проблемите и не са се решили само защото нацистите са отблъснати (и няколко десетки милиона руснаци са измряли на фронта и по-късно).
Добър пример имаше в една статия за някаква компания, която се аутсорснала в Русия и се опитала да приложи американския модел там като да стимулират конкуренция. Ми не се получило. Просто защото руснаците нямат същите ценности като американците. Е, с изключение на ултра-богатите предполагам, въпреки че и там нещата са малко странни, защото някъде бях чела че имали средно около 6 деца, някои с по 8. Което ми се вижда малко твърде много, но може и да е моя грешка.
Както и да е, не знам достатъчно за Русия, за да и правя психоанализа. Но има толкова много фактори, които да се включат в уравненията. Примерно корпорациите в САЩ, които са успявали да продават оръжия и какво ли още не на двете страни по време на самата война и чиито корени обикновено са европейски или смесени. Стимулиращият климат, който ЕС е имал за Германия и като мир и като икономика и като пазари. Русия какво е имала - СИВ и болните амбиции на група психопати на върха.
За японците няма да говоря, защото не знам. Единственото което знам е, че хора които държат на убийствата на китове въпреки липсата на пазар и глобалното неодобрение вероятно са достатъчно инати, за да се вдигнат от всяка война.
Та може и трите редчета да звучат забавно, но истината не може да се събере в 3 реда.
Дени, войната ги свърза тях три култури въпреки различните им ценности, нали? Свърши с големи разрушения и невиждани човешки жертви и в трите, нали? Разликата помежду им е, че едната е победител - т.е. евентуално е имала и някаква полза от компенсационния процес, за разлика от другите две - победени. Ей по тези прични "импресията" на Ела не е неоснователна. Независимо колко са различни културите.
А ако вземем да разсъждаваме как и защо, както Дени го прави, аз стигам до следното:
От участващите във войната една държава е излязла без сериозни травми, и това е САЩ. И точно тази държава е направила за Западна Европа плана Маршал. Нещо като сегашните еврофондове. ;) Това е причината победените Западна Германия и Италия (и останалата Западна Европа, естествено) да се възстановят бързо. А ГДР-то като за соц. държава също не беше зле - те бяха "витрината" на социализма, и като такива са били съответно подкрепяни от СССР, макар и без план Маршал.
Японският феномен ми е далечен, но все пак си имам обяснение за него. "Японското чудо" в икономиката е започнало доста по-късно от възстановяването на Европа - нямали са "спонсор" хората! Така че това, което са постигнали, е станало без финансови инжекции и е изцяло тяхно дело - благодарение на традиционната дисциплина, невероятмно трудолюбие и липса на претенции.
СССР също си нямаше спонсор, точно обратното - той беше спонсор на кого ли не. Според стария виц, цялата пара на локомотива на социализма отиваше в свирката.
Имаше една мисъл на Ленин, че съревнованието между социализма и капитализма ще бъде спечелено от този строй, който осигури по-голяма производителност на труда. Е, видяхме кой го направи.
Дени, това е виц.
Колекционирам вече 25 години вицове и афоризми и много се радвам, като открия нещо ново.
Мисля, че вицовете в кратка и развлекателна форма казват много повече от скучни томове събрани съчинения - ерго, имат и възпитателна цел :).
Пролет е и нямам настроение да съм сериозна, затова ето още два вица от колекцията ми (преразказвам по памет)
Японците отишли на посещение във фабрика за кибрит в СССР, където работели 179 човека. Руснаците не спали цяла нощ, излъскали машините и на сутринта посрещнали гостите.
Поканили ги в кабинета на шефа и почнали да обменят опит.
--Колко работници има във вашата кибритена фабрика - попитали руснаците.
--3 - отговорили японците. - А във вашата?
Другарят директор се позамислил, станало му неудобно да признае, че 179 човека вършат същото като 3, и казал:
--Ами четири.
Японците си отишли. И докато пътували до Страната на изгряващото слънце, през цялото време си мислели: "Какво, по дяволите, прави четвъртият човек при тях???"
На посещение за обмяна на опит в руска фабрика идва поредната капиталистическа делегация - немска, да речем....
Работниците пак почистват машините, слагат плакати по стените, организират празнична трапеза...
Гостите пристигат, хапват и си заминават.
Герой на деня е Серьожа, който отнякъде е успял да намери черен хайвер и това неимоверно много е впечатлило гостите, но още повече - колегите му.
--Серьога, откъде намери черен хайвер??? Да не са пуснали в магазина?
--Ами, пуснали са. Да знаете на колко кила рибка цаца трябваше да събера очичките...
Диведи, ама ти сериозно ли говориш?
Искаш да кажеш, че ако някой даде много пари на руснаците, те ще се превърнат в американци (германци...и т.н. ефективно работещи хора?).
Ми то този някой вече им е дал (почти) всичко. Казва се Бог.
Ма то Господ дава, ама в кошара не вкарва...
Поне да се потрудят да го изкопаят от земята това богатство...
Друг е въпросът дали пък руснаците трябва да се превръщат в американци.(въпреки че е ясно че искат)
Оставям
настрани войната и политиката, но наскоро си спорихме с моя ръководител
за начина, по който се прави наука в САЩ. Как постоянно трябва да си
конкурентно-способен и всяка твоя мисъл да е как да изкараш максимално
много пари, от това което правиш. Двамата по-млади в стаята естествено
се възпротивихме на това да живееш за работата си, но той ни каза как
тези хора всъщност са щастливи, с това което правят и ако спрат да го
правят се чувстват нещастни. Чела съм и изказвания на големи американски
учени, които не харесват тази атмосфера на постоянно състезание, т.е.
не сме само ние несъгласни, защото сме мързеливи. От друга страна, ясно е
кое дава най-добри резултати и както и кое гали егото най-добре. Не бих
осъдила техния модел, защото е ясно, че работи и прави много хора
щастливи. Но има хора и които не прави щастливи и които не могат да
дадат най-доброто от себе си чрез него и тези хора нямат избор (не и ако искат да правят наука). А сега се опитват да го натрапят
същия модел и в Европа. И това вече го осъждам. И в този смисъл - ясно
е, че Русия не се е справила с бедността си и изобщо не е подходяща за
пример. Но избора богат робот или беден, но свободен е ясен. Примерно
познатият ми германец в момента живее някъде в Испания с парите,
които изкарва като продава напитки по улиците. Не защото няма възможност
да стане робот, а защото не иска.
Изобщо не защитавам хипитата или комуните. Защитавам правото хората да си изберат как искат да живеят. А колкото до Русия - забравяте какви нечовешки пари (а и хора) са хвърлили руснаците в Студентата война. Забравяте и колко голяма страна е това - вероятно изисква доста финанси, за да я поддържаш цяла. Като виц може и да звучи добре, но не можеш да сравняваш несравними неща. Да не говорим, че САЩ е печелела ОТ войната. Русия само е загубила от нея.
Войната за Германия и Япония свърши 1945 г., докато за Русия продължи до средата на 90-те.Това леко се пропуска по тъча. Някой от вас чувал ли е за Студената война ?
Ген, Студената я преживяхме вече лично. Тя също си е война е не е била "разходка в парка" за никой от участниците. И Русия не беше сама в своя лагер, бих казала. И щети от нея има и от двете страни на желязната завеса. И според мен поне още не може да се прецени как ще звучи сентенцията за възстановяването от нея. но ако след 20-ина години сегашното положение в двата бивши лагера е същото, май ще може да се смени името на войната без да се нарушава верността на твърдението.
Дени - моята вметка е към теб - за щастливите млади хора и за хората-роботи в Америка.
От пет години гледам как младите хора работят здраво в Америка. Имат мотивацията още от гимназията да вземат живота в ръцете си и да вървят напред. За мен трудолюбието е една от най-важните човешки качества и в България то липсва ужасно, особено на младите хора. Аз уважавам младите хора тук заради това качество.
Та, ето какво искам да кажа: децата на по 19 години теглят банков кредит, за да осигурят следването си в колеж (за бакалавърска степен, 4 години). Учат, работят няколко часа дневно допълнително, за да си осигурят учението. Следването струва пари. Верно, после ще носи пари, но първо трябва да си върнеш дълга, натрупан за следването. После ще му мислиш дали изобщо ще можеш да продължиш и за магистратура в университет (още 2 и половина години).
Работиш, учиш, пак работиш - следобяд, вечер, в кафенета, в Макдонадс, в библиотеки, във фитнес зали....Освен това, почти всяко дете/студент се занимава и с някакъв спорт или просто фитнес за здраве. Та, животът често започва от 4.30 сутринта, за да насмогнеш.
Животът е организиран всеки ден до минута - за да може да се справиш с всички неща, които носиш на гърба си.Това мислене не можа да се появи лесно у българите на масово ниво - има редица много трудолюбиви млади хора и у нас, но на тях се гледа по-скоро като на ахмаци. А тук се гледа на това с уважение. Разликата е в мисленето.
Родителите тук много често помагат финансово за следването, но не могат да покрият цялата сума, защото средно една година учение струва около 40,000 долара, а и стипендията често е в размер докъм 5,000 - така че студентът трябва да има заем отгоре... За 4 години, младите хора задлъжняват с около 100 - 150,000, което си е половин къща, а някъде и една цяла.
Така живеят всички хора - не само младите; така живеят и възрастните; така живеят и интелигентните хора в Англия, Швейцария, Франция, дори Швеция, които не искат просто да се напиват от сутрин до вечер, а да направят нещо с живота си. Просто сумите варират в различните страни, според стандарта на живот. Но всеки се грижи да създаде нещо смислено и да има някакъв успех.
В България, младите хора мечтаят да са волни и щастливи. Да не се "заробват" с кредити и учене, щото това "не е живот".
По никакъв начин не искам да те обидя, Дени, защото изпитвам само уважение към теб - но би ли ми казала дали животът ти щеше да е точно същия, ако майка ти не работеше зад граница? Нима тя не ти осигурява помощ, която е чудесна за теб? Какво става, ако мама не работи в чужбина - животът ти би бил малко по-различен, със сигурност. Дори само 150 евро да ти праща месечно ( а тя вероятно праща много повече) - това е неоценима помощ за теб. Не ти броя парите - просто ти давам пример.
Познавам десетки хора в Бг, които безумно се страхуват да не се преработят и мрънкат, че не им стигат парите, но втора работа не хващат. Те не са учили, за да работят "черна" работа... Защото животът бил един и трябвало да се "живее"... Неслучайно българинът е родил невероятния израз "Бия се по гъза да не сера" - това е вид уникална спестовност. Вместо да се помъчи да изкара повече пари, които да му помогнат с разходите - българинът гледа просто да елиминира разходите до минимум, защото скотският живот е за предпочитане пред това да стане "роб". Тази психика я имат и българите зад граница - явно е иманентна нашенска черта.
Това ми беше вметката за младите хора-роботи в Америка, конкуренцията, и свободата. Всеки се простира кой както може. Щом има кой да дава пари даром, може да се кара по-лежерно. Щом няма - сам трябва да решиш какво ще трябва да си позволиш и какво не и, ако не ти харесва резултата, какво да се направи..
Ама беден, но свободен, е една сериозна глупост.
Докато си по-млад и по-здрав звучи супер хипи, после може да стане по-грозничко... Особено пък, ако имаш деца. Отговорността е друга. Всичко може да се случи в живота и да се наложи спасяване със всички средства... Но ние не обичаме да предвиждаме.
Всеки си решава сам как да живее и какво да иска от живота. Но аз предпочитам младите американци пред младите българи, и го казвам ясно.
Проблемът на Русия си е неизживяния докрай феодализъм, затова непрекъснато повтаря епохара на Абсолютизма в последните стотина години.:) Нещо като неизживяно детство.:)
Що се отнася до българчетата, доста от тях работят, докато учат. Проблемът е че преподавателите им хич не одобряват това. Идеята е че студенството не е време за работа, а е време за учене, но само ако има кой да го финансира, затова мама и тате опъват кайша, та чедото да си паразитира недоучено, но образовано. Това е една от пътечките към безработицата на много вишисти след завършване на университета, защото те си търсят работа само по специалността, а няма кой да им я поднесе на тепсия. Казвам го защото много вишистки ми се подиграват, че НЕ работя по специалността, а "робувам" в Гърция за 5-6 евро на час. Е, аз обичам да работя за парички и не се срамувам като имам, срамувам се като ми свършат.
Що се отнася за победените и възстановени страни след войната - ми завиждам им. Те поне са си подредили живота, така че да не им е проблем сметката към ЧЕЗ/ЕОН или някоя друга търгашеска мултинационална компания.
Въпросът е дали наистина не искаме по-хубав живот или свободата да не работим, докато щракаме с пръсти на порно-фолк певици е толкова сладка?:)
Рая и Адa за мениджърите:
-Рай - отдел "Контрол по качеството" е съставен от германци, офис-персонал са англичани, в производствения сектор всички са японци, отдел "Връзки с обществеността" е съставен от французи, team-building-а се ръководи от руснаци.
-Ад - всички служители са българи.
Хм, Таничка, като е толкова хубаво да работиш по 16 часа на ден, защо толкова американки ИЗБИРАТ да бъдат домакини? Странна работа.
За твое сведение, защото явно много те вълнува, не живеем с парите на мама, нейните пари са по-скоро за специални нужди. И парите, с които разполагаме са общо около 800 лв за месец за мен и братовчед ми, т.е. не тънем в някакъв
лукс на гърба на родителките си. И не мисля, че паразитирам.
За щастие, баба ми и дядо ми, както и техните родители, както и техните деца, както и аз самата, сме склонни да правим всичко за образованието и те са направили доста за мен. Въпрос на ценности. Вярно, за някои хора е важно децата им да могат да се издържат и да богатеят, но в нашето семейство това никога не е стояло на дневен ред и се надявам никога да не стои. Защото за мен възможността да учиш и да се образоваш не е нещо свързано с пари. Знанието е най-ценното нещо, което човек може да придобие, независимо дали в университета или като пътува или изживява някакви неща или като работи нещо стимулиращо духа. Затова и ценя всичките си изживявания, дори и гадните. Защото затова сме живи, за да се учим, а не за да работим като мравки денонощно. И като станем на 60 да обикаляме света в смрадливи крузъри и да си вярваме,
че живеем. Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя каквото намеря за добре сега, отколкото да съм наядена и заробена с хиляда заема. Дори и да не мога да си позволя най-новата турбо-косачка, която може да прави кафе докато клати телесата на поредния тюлен.
Като имам деца ще стане грозно? Ми както живея и аз, ще живеят и те. И смятам, че мога да оцелея, както оцеляват стотици млади и не толкова млади учени в България. Смяташ ни за жалки и мързеливи? Ок, твой избор. Но моят шеф днес не беше спал, защото е писал статия цяла нощ. И на мен ми се е случва да работя до никое време, както и на сигурно на 90% от учените в България. Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре. Което обаче е различно от атмосферата на постоянна конкуренция, срещу която роптаех в моето писание.
Както и да е, за мен МОЯТ живот е, за да го живея както АЗ искам. И ще пожертвам това, което аз намеря за добре, а не това което ти или великата американска икономика с огромен дефицит ми казва.
А за заемите ИЗОБЩО не ми говори. За заробването с кредити определено трябва да дадат нобелова награда за икономика на някой мил американец (може и да са дали, не знам). Само че аз така не искам да живея.
Пък за децата-паразити - който каквито си ги отгледа, нали? Диди - изобщо не съм използвала думата "робувам" в такъв смисъл. Не става въпрос да работиш по специалността си, това е някаква глупост. Става въпрос да работиш това което ти харесва. Или което поне ти осигурява живот, който ти харесва или е поне по-приемлив от останалите алтернативи. В крайна сметка става въпрос за избор.
Да не забравяме, че младите булгаристанци са възпитани от предприемачи като различни мутри, прихватизатори, контрабандисти, наркотрафиканти и други типове, подобни на някогашните английски пирати и търговци на опиум. А световните институции смятат, че в тази бандитска територия има работеща пазарна икономика!
denijane wrote :
Хм, Таничка, като е толкова хубаво да работиш по 16 часа на ден, защо толкова американки ИЗБИРАТ да бъдат домакини? Странна работа.
А, знаеш ли колко американски жени избират дферата на бизнеса, науката или обикновената работа. И двете групи жени там движат икономиката - едните, като дават приноса си в сферата на производството и услугите, другите - дроплите, както ги наричам, които потребяват и така стимулират производството.
denijane wrote :За твое сведение, защото явно много те вълнува, не живеем с парите на мама, нейните пари са по-скоро за специални нужди. И парите, с които разполагаме са общо около 800 лв за месец за мен и братовчед ми, т.е. не тънем в някакъв
лукс на гърба на родителките си. И не мисля, че паразитирам.
Много съм любопитен кои са тези специални нужди. Защото примерно ако под това разбираш - в случай на заболяване и др. подобни, тези редки, но специални моменти са много важни. Защото ако нямаш парите за специални нужди от мама, а сама трябва да си ги набавяш малко по-другояче стойт нещата. И ако имаш дете още по-особени стават нещата. Много е лесно без дете. Вервай ми. И с пари от други хора за специални нужди.
denijane wrote :Вярно, за някои хора е важно децата им да могат да се издържат и да богатеят, но в нашето семейство това никога не е стояло на дневен ред и се надявам никога да не стои.
Не виждам защо идентифицираш едното с другото. Ако не си възпитал детето си, след 18-19 години да се издържа само, това значи паразитизъм. Никой не е казал, че непременно трябва да богатее.
denijane wrote :Защото за мен възможността да учиш и да се образоваш не е нещо свързано с пари.
Типично по комунистически. и образованието и науката изискват пари. Никой не можеш да убедиш в противното. Парите не са единствения фактор не често без тях няма добро образование и наука. Говорим за сериозно образование и наука, а не за това, кото ти казваш малко по-надолу - чрез пътуване, изживявания и бля, бля. Ако не изискваха пари, нямаше над 80% от всички иновации в технологиите и науката да се създават в развитите страни.
denijane wrote :Но моят шеф днес не беше спал, защото е писал статия цяла нощ. И на мен ми се е случва да работя до никое време, както и на сигурно на 90% от учените в България. Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре.
Така излиза, че учените в БГ работят толкова много, че дори не спят, а останалите учени по света само спят. Айде стига бе.
Дени, не съм искала да те обидя по никакъв начин - просто дадох пример за майка ти. Това са си ваши собствени сметки, но когато знаеш, че можеш да разчиташ на нещо извън онова, което заработваш с работата си, нещата стават по-ларж винаги :)) Но с всичко написано ме смайваш, определено!, и ме караш да преосмисля уважението си към теб. Доста тарикатска теория.
Браво, но на бас, че оцеляваш с чужди пари - вероятно имаш гадже да те издържа или майка ти праща пари, различни от цитираните от теб - значи тогава си супер, щото ти с твоите не можеш да оцелееш самостоятелно днес в БГ. Ако можеш - значи или заплатата ти е по западен стандарт, или чети по-горе в предшния ми коментар за биенето по гъза и срането.
И не е нужно децата да могат "да богатеят", а да могат да се издържат достойно. Но за теб явно самостоятелността е богатеене. Затова, да се слеем с пролетариата, дето в 5 ч следобед е седнал със салата да ругае тоя мръсен гаден живот...
Безплатно висше образование не е останало в много страни, така че му се радвай още малко.Образованието е "платно" във всички страни, просто някои страни имат по-добри социални програми от други и поемат голяма част от него. Но има и страни, които после артистично фалират, като братска Гърция, да речем, защото там социалните програми са ги мислили мързеливи тарикати с големи мечти и големи джобове. Но това е друг разговор.
Да можеш да се издържаш не е нищо грозно. И не знам защо реагираш така нервно по въпроса. Хората в целия свят се издържат сами и дори помагат на родителите си. Само при нас, българите, родителите трябва цял живот да помагат на децата си, дори и когато децата наближат петдесетте....
И бързам да те успокоя - след няколко години няма да се купи нищо никъде у нас без кредити. Така че, панелките стават златни, защото ще са единствения шанс за дом. Не си мисли, че цените ще станат отново 25,000 долара за голям апартамент в кооперация. Няма как.
Жените тук не ИЗБИРАТ да бъдат домакини - просто мислят приоритетно и си разпределят задълженията със съпрузите. Работи онзи, който има по-големи приходи. Често има бащи, които отглеждат децата си у дома. Децата имат нужда от игри по паркове, а не от клечене до майки с цигари в опушено кафене.
Никоя нация не е идеална, всички иамт кривици. Но мързелът и тарикатското обяснение, че това те правело СВОБОДЕН е тотална кретенщина. Но щом има кой да ти плати тока и най-новото телефонче, за да си караш колата купена от тате - е, ми верно животът е по-хубав, отколкото да се гърбиш сам да спечелиш парите за келешлъците си.
И много ми е интересно как всеки се хвърля със страст да плюе парите като нещо адски гнусно, разбираш ли... А как преживявате без тях?
Как лекувате болни без тях, например? Майка ми се бори с рак две години и половина и това струва на моето лично семейство (Жоро и мен) хиляди и хиляди левове/долари/каквато и парична единица да вземем все са много хиляди. плащане по лекари, купуване на лекарства, защото безплатната медицина у нас е високо "платна". Горди сме, че го направихме за нея. Тя го заслужаваше. Иначе трябваше да кажа по твоята логика - "ами каквото за хилядите други болни, това и за нея"... Така ли?
Всяка операция, всяка манипулация, всяко допълнително лекарство (едно от тях имаше цена 2000 лв, но удължи живота й с близо година), всеки скенер, всичко струва пари. Вие изобщо мислите ли за това? Знаете ли, че онко-пациентите у нас се лекуват с лекарства с изтекъл срок на годност? Толкова изтекъл, че не е дори забавно? Смятате, че здравеопазването верно е безплатно? На Луната ли живеете?
За какъв нормален детски живот си седнала да ми пишеш? Калоян учеше в елитно пловдивско училище, а ги предупреждаваха като си играят да внамават да не се набоцкат на някоя използвана спринцовка в градината на училището, че било "опасно"... Не могат да насмогнат с почистването им - потреблението на спринцовките е по-високо. Цигарите и бирата са ежедневие в училищата.
Много били тъпи американците, нашите били супер умни. Сериозно?
Разбира се,че ще работя по 16 часа на денонощие и ще съм много горда с труда си. Мъжът ми има дори 20-часови работни дни. Щом се налага, така ще бъде. Разбира се, че ще научим и децата ни на това. Някога българите са казали "Залудо работи, залудо не стой". А днес е модерно да си мързелив недоволен тарикат. Да се бъхти мама, ако може, пък аз да развявам байрака на свободата...:))
Казваш: "И като станем на 60 да обикаляме света в смрадливи крузъри и да си
вярваме,
че живеем. Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя
каквото намеря за добре сега, отколкото да съм наядена и заробена с
хиляда заема..."
Живей както си намериш за добре. Работи точно колкото искаш и не се пресилвай. Ако може само да ми обясниш с чии пари пътуваш сега и правиш каквото си поискаш, щото парите ти в БАН, или където там работиш, няма да ти стигнат само да си напазаруваш и да си платиш сметките, евала ще ти кажа! Щото съм убедена, че майка ти много сериозно и неуморно работи жената, за да може ти да хвърляш фойерверки по разни сайтчета! Ега ти смешката!
Да, мързеливи сте и сте тарикати. И това е смешно и жалко.
Аз няма да ти определя колко да работиш. Но нека те успокоя, че нито на 50, нито на 60 ще можеш да правиш каквото си искаш с това мислене. Но ти внезапно ще се осъзнаеш и ще намериш своята любов в лицето на някой испански/английски/френски батко - така направиха повечето боркини за свобода, които съм познавала... Хайде на бас.
Ако не го сториш, обаче, на 60 няма да имаш нищо с това мислене - не само свобода, няма да имаш зъби дори, защото дотогава стоматологията в БГ ще е достигнала западни цени. Но пък ти ще си свободна и няма да имаш кредити.
Е, това е българската мечта! Какво светло бъдеще на свободните хора....
Хайде, ракийката, салатката, чалгата - сложихте ли всичко на масата? Че един живот се живее, да знаете! Наздраве от мен - аз отивам да работя :)))
denijane wrote :
Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре.
Ето защо си една много ограничена в мисленето си комунистка - НЕ,НЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ КАКТО НАМЕРИШ ЗА ДОБРЕ ТИ. Ще работиш, както изисква обществото. След като работиш, към обществена институция, а и в частна - науката обслужва обществото, макар и на първо място да задоволява нуждата на учените. Ако искаш да работиш така, както ти си искаш ще трябва да си дъщеря на милионер. Само така ще имаш абсолютната независимост да правиш в науката каквото си искаш. Но докато харчиш пари на обществото ще работиш и в конкуренция и т.н.
Таничка, ще копирам веднага коментара ти и ще си го запазя на компа. Благодаря ти. Прекрасна дисекция. Дени, мислиш на нивото на комсомолка от началото на 80-те години. Това време, дори и ти не заслужаваш, колкото и да си ми неприятни възгледите ти. И слава Богу, че хора с мислене като теб вече не ни управляват.
Оф, няма да коментирам разходите на семейството си, ок? Шопар - ти не знаеш нищо за мен извън това, което аз съм ти казвала. Така че хайде не коментирай специалните ми нужди. Казала съм с колко пари живеем и то доста точно, защото бях обвинена в някакви неща. Оттам нататък, всеки да си мисли каквото иска. Но няма да се извинявам за това как живея, защото това е моят живот. Щом някой е преценил, че заслужавам някаква финансова помощ заради някакви заслуги, това си е негово или нейно право.
А конкуренцията мен не ме бърка. Бърка ме хората да забравят кои са и какво им е забавно, защото са зомбирани от работа и мания да си купят всяка глупост, която се мерне пред очите им. И както казах, с деца, без деца, все тая. Аз не съм живяла в лукс, но истинските ми нужди са били задоволени. Ще се опитам да процедирам по същия начин и с моите деца. Не смятам да робувам на никого, деца включително. Както казах вчера по друг случай - ако някога кажа "момченце е, ще му стане нещо", бих искала някой да ме нарита. Ама много сериозно. Освен ако не го казвам на шега.
И между другото, шопар, както казах в първия си коментар, чела съм мнения на големи американски учени, които НЕ харесват системата им, въпреки че се справят с нея и са ок с парите. И това са хора, които са ходели по цял свят. Т.е. комсомолското ми мислене може би не е само мое.
Пък вие си лелейте по САЩ. Като ни е толкова акъла, Китай всички ще ни оправи. Кой знае защо ли...
Дени, и докога смяташ да ти плащат заради някакви заслуги други хора. Няма лошо. И извинявай, що не си пробваш късмета с научна работа в друга държава.
denijane wrote :
И между другото, шопар, както казах в първия си коментар, чела съм мнения на големи американски учени, които НЕ харесват системата им, въпреки че се справят с нея и са ок с парите. И това са хора, които са ходели по цял свят. Т.е. комсомолското ми мислене може би не е само мое.
Пък вие си лелейте по САЩ. Като ни е толкова акъла, Китай всички ще ни оправи. Кой знае защо ли...
Ами, Дени те половината учени в САЩ са комунисти. Вземи пример с нещастника Ноам Чомски.
Ми че то всяка заплата е заплащене от едни хора на други заради някакви заслуги, струва ми се. Кой на кого плаща и за какво, стига да е законно, е въпрос на вкус.
А пък пробването в друга държава е според зависи. Не изгарям от желание да стоя тук, макар и не заради парите, а заради скуката. Но това няма нищо общо с дискусията.
Колкото до комунистите в САЩ, не знам, Таничка и Ела да коментират. Не бих ги нарекла комунисти, за всеки случай. Пък и са единици. И в крайна сметка, проблемът не са те, нали?
Току що се сетих за един нов филм - пресен, пресен - последният на Харисън Форд. В него става дума точно за това - за учения, който иска да прави наука, така като той иска и е ограничен от университета, в който работи поради липса на финанси и мощна фармацефтична компания, в която същата научна работа се извършва в конкурентност от няколко екипа. И от всичко това зависи животът на едно конкретно дете и много други също. Филмът е по действителен случай. И в него става сблъсък точно на идеите на Таничка и Дени. Филмът е -
Ми ако се върнем да двата реда, с които всичко започна, - проблемът на системата ни беше не само ниската ефективност на работата ни, а въобще - липсата на всякаква нормална икономическа логика.
Откъдето дойдоха и парадоксите - в България да се внасят чушки и домати!, но за сметка на това да имаме Кремиковци..., или 100 човека да вършат работа колкото за двама,... и още ред неща, за които не ми се пише вече...
Неприятното е само, че не можеш да стоиш толкова време разкрачен... с единия крак стъпил върху желанието касетофонът ти да е Хитачи, а не Алпинист (Дени, ако си била тийнейджър през 80-те и си виждала японски и руски касетофон един до друг, ще разбереш :) ; а другият крак забит непоклатимо в убеждението, че "нема да им рAбота, че да ги права милионери"...
Въпросът не е да не им работиш, за да ги правиш милионери, а двете страни да са равностойни в трудовия договор. Което не мисля, че се случва ако работиш по 80 часа на седмица. Освен ако не ти плащат достатъчно, за да работиш 1 година, следващата да я пропускаш. Което май не се случва.
И както и да е, както казах в началото, явно системата харесва на много хора. Но на доста и не харесва, на мен включително. И то не защото имам проблем с това някой да печели от труда ми. Имам проблем с това да знам повече за колегите си, отколкото за семейството и приятелите си. Имам проблем като дойдат някакви хора в офиса на огромна компания и започнат да убеждават работниците как компанията им е едва ли не майка. Това е гадно.
Аз днес имам събитие! Гладах български филм:"Мисия Лондон" и не ми беше весело....напротив .Както не ми е весело и в Западна Европа да спомена, че съм българка....Така че за гордите от изходът на ситуацията(войната), препоръчвам по- подробно наблюдение върху реализма на загубилата войната Германия и положението на милионите руснаци, просещи немско поданство:))
Руският модел не работи. Не работеше и никога не е работил както трябва. Смисълът на грешките е да се учим от тях. Щом не харесвате немските, японските, американските начини - дайте ваш начин как да се живее/работи. Но така, че да има полза и за отделния човек, и за обществото. Щото той и обирджията на банки работи, де :).
Нобеловата награда ви е в кърпа вързана...
Дени, в коментара по-горе не коментирам твой думи, просто казах, че ми се подиграват хората от моето обкръжение, че работя в гръцки ресторант за 5-6 евро на час, а не в българско офисче за по 200лв на месец, примерно. Освен това казвам, че доста български ученици и студенти работят, но на това не се гледа с добро око. Аз смятам, че желанието на младите да се трудят е похвално и не трябва да се напада или критикува.
denijane wrote :Имам проблем като дойдат някакви хора в офиса на огромна компания и започнат да убеждават работниците как компанията им е едва ли не майка. Това е гадно.
По-добре дае майка, отколкото мащеха както най-често се случва тук. По-добре да е майка.
Диди, тия дето ти се подиграват за глупаци. Дори няма смисъл да се коментират. Те същите биха ти се подигравали и в България за повечето средно-статистически работи.
А за желанието на българските студенти да се трудят - за съжаление си напълно права, преподавателите не гледат с добро око на това и според мен с право. Не защото е лошо да се трудиш, а защото в България трудене за студентите рядко е работа в макдоналдс или някоя администрация за по няколко часа. Мои колеги са работели и това винаги е значело твърдо не идване на лекции. А примерно в нашата специалност това просто обезмисля следването. Братовчед ми също работи за 1 година докато учеше, в мтел, и едвам успя да си вземе изпитите. Да не говорим, че ги цедяха като лимони. Вече не работи там. Гадно му е без пари, но пък иначе няма шанс да мине интервю за неговата специалност. А все пак това му е целта. Иначе, не знам къде може да се работи за по 4 часа и да се изкарват пари.
Ела - за руския модел изобщо не говорим. Поне аз - не. Но доколко американският модел работи е друг въпрос. Неслучайно обичам да споменавам Китай. Не знам дали си давате сметка колко лесно те могат да ни накарат всички да паднем на колене. Не го правят, засега, но никой не трябва да има такава власт. А те имат. И я имат точно, защото американският модел не работи. Защото ако един модел работи, то държавата не би трябвало да има трилиони дефицит, нали? Пък сега, че средно-статистическия американец си печели добре, ми хубаво. Но не е по-реално, отколкото ситуацията в Гърция.
Хахаха, точно като във филма "Мисия Лондон": Докато се бият двама българи си крещят:
"Мразя българите!", "И аз ги мразя!"
Голям срам.....Но пък ще го изтърпя, никой не ми е виновен,че съм си избрала да се родя българка! Не сме мързеливи, напротив, но да работиш в БГ е изтощително и немотивирищо, предвид възнаграждението, а да си предприемач се искат здрави нерви или нелицеприятни качества и връзки, за да издържиш на променящи се и нагласени закони и гладна бюрокрация...
Няма и как да се възстановят, защото те са проекция на миналото на тоталитарните държави, което е еманация на злото.
Добър пример имаше в една статия за някаква компания, която се аутсорснала в Русия и се опитала да приложи американския модел там като да стимулират конкуренция. Ми не се получило. Просто защото руснаците нямат същите ценности като американците. Е, с изключение на ултра-богатите предполагам, въпреки че и там нещата са малко странни, защото някъде бях чела че имали средно около 6 деца, някои с по 8. Което ми се вижда малко твърде много, но може и да е моя грешка.
Както и да е, не знам достатъчно за Русия, за да и правя психоанализа. Но има толкова много фактори, които да се включат в уравненията. Примерно корпорациите в САЩ, които са успявали да продават оръжия и какво ли още не на двете страни по време на самата война и чиито корени обикновено са европейски или смесени. Стимулиращият климат, който ЕС е имал за Германия и като мир и като икономика и като пазари. Русия какво е имала - СИВ и болните амбиции на група психопати на върха.
За японците няма да говоря, защото не знам. Единственото което знам е, че хора които държат на убийствата на китове въпреки липсата на пазар и глобалното неодобрение вероятно са достатъчно инати, за да се вдигнат от всяка война.
Та може и трите редчета да звучат забавно, но истината не може да се събере в 3 реда.
Имаше една мисъл на Ленин, че съревнованието между социализма и капитализма ще бъде спечелено от този строй, който осигури по-голяма производителност на труда. Е, видяхме кой го направи.
Благодаря ви за коментарите.
Дени, това е виц.
Колекционирам вече 25 години вицове и афоризми и много се радвам, като открия нещо ново.
Мисля, че вицовете в кратка и развлекателна форма казват много повече от скучни томове събрани съчинения - ерго, имат и възпитателна цел :).
Пролет е и нямам настроение да съм сериозна, затова ето още два вица от колекцията ми (преразказвам по памет)
Японците отишли на посещение във фабрика за кибрит в СССР, където работели 179 човека. Руснаците не спали цяла нощ, излъскали машините и на сутринта посрещнали гостите.
Поканили ги в кабинета на шефа и почнали да обменят опит.
--Колко работници има във вашата кибритена фабрика - попитали руснаците.
--3 - отговорили японците. - А във вашата?
Другарят директор се позамислил, станало му неудобно да признае, че 179 човека вършат същото като 3, и казал:
--Ами четири.
Японците си отишли. И докато пътували до Страната на изгряващото слънце, през цялото време си мислели: "Какво, по дяволите, прави четвъртият човек при тях???"
На посещение за обмяна на опит в руска фабрика идва поредната капиталистическа делегация - немска, да речем....
Работниците пак почистват машините, слагат плакати по стените, организират празнична трапеза...
Гостите пристигат, хапват и си заминават.
Герой на деня е Серьожа, който отнякъде е успял да намери черен хайвер и това неимоверно много е впечатлило гостите, но още повече - колегите му.
--Серьога, откъде намери черен хайвер??? Да не са пуснали в магазина?
--Ами, пуснали са. Да знаете на колко кила рибка цаца трябваше да събера очичките...
Диведи, ама ти сериозно ли говориш?
Искаш да кажеш, че ако някой даде много пари на руснаците, те ще се превърнат в американци (германци...и т.н. ефективно работещи хора?).
Ми то този някой вече им е дал (почти) всичко. Казва се Бог.
Ма то Господ дава, ама в кошара не вкарва...
Поне да се потрудят да го изкопаят от земята това богатство...
Оставям настрани войната и политиката, но наскоро си спорихме с моя ръководител за начина, по който се прави наука в САЩ. Как постоянно трябва да си конкурентно-способен и всяка твоя мисъл да е как да изкараш максимално много пари, от това което правиш. Двамата по-млади в стаята естествено се възпротивихме на това да живееш за работата си, но той ни каза как тези хора всъщност са щастливи, с това което правят и ако спрат да го правят се чувстват нещастни. Чела съм и изказвания на големи американски учени, които не харесват тази атмосфера на постоянно състезание, т.е. не сме само ние несъгласни, защото сме мързеливи. От друга страна, ясно е кое дава най-добри резултати и както и кое гали егото най-добре. Не бих осъдила техния модел, защото е ясно, че работи и прави много хора щастливи. Но има хора и които не прави щастливи и които не могат да дадат най-доброто от себе си чрез него и тези хора нямат избор (не и ако искат да правят наука). А сега се опитват да го натрапят същия модел и в Европа. И това вече го осъждам. И в този смисъл - ясно е, че Русия не се е справила с бедността си и изобщо не е подходяща за пример. Но избора богат робот или беден, но свободен е ясен. Примерно познатият ми германец в момента живее някъде в Испания с парите, които изкарва като продава напитки по улиците. Не защото няма възможност да стане робот, а защото не иска.
Изобщо не защитавам хипитата или комуните. Защитавам правото хората да си изберат как искат да живеят. А колкото до Русия - забравяте какви нечовешки пари (а и хора) са хвърлили руснаците в Студентата война. Забравяте и колко голяма страна е това - вероятно изисква доста финанси, за да я поддържаш цяла. Като виц може и да звучи добре, но не можеш да сравняваш несравними неща. Да не говорим, че САЩ е печелела ОТ войната. Русия само е загубила от нея.От пет години гледам как младите хора работят здраво в Америка. Имат мотивацията още от гимназията да вземат живота в ръцете си и да вървят напред. За мен трудолюбието е една от най-важните човешки качества и в България то липсва ужасно, особено на младите хора. Аз уважавам младите хора тук заради това качество.
Та, ето какво искам да кажа: децата на по 19 години теглят банков кредит, за да осигурят следването си в колеж (за бакалавърска степен, 4 години). Учат, работят няколко часа дневно допълнително, за да си осигурят учението. Следването струва пари. Верно, после ще носи пари, но първо трябва да си върнеш дълга, натрупан за следването. После ще му мислиш дали изобщо ще можеш да продължиш и за магистратура в университет (още 2 и половина години).
Работиш, учиш, пак работиш - следобяд, вечер, в кафенета, в Макдонадс, в библиотеки, във фитнес зали....Освен това, почти всяко дете/студент се занимава и с някакъв спорт или просто фитнес за здраве. Та, животът често започва от 4.30 сутринта, за да насмогнеш.
Животът е организиран всеки ден до минута - за да може да се справиш с всички неща, които носиш на гърба си.Това мислене не можа да се появи лесно у българите на масово ниво - има редица много трудолюбиви млади хора и у нас, но на тях се гледа по-скоро като на ахмаци. А тук се гледа на това с уважение. Разликата е в мисленето.
Родителите тук много често помагат финансово за следването, но не могат да покрият цялата сума, защото средно една година учение струва около 40,000 долара, а и стипендията често е в размер докъм 5,000 - така че студентът трябва да има заем отгоре... За 4 години, младите хора задлъжняват с около 100 - 150,000, което си е половин къща, а някъде и една цяла.
Така живеят всички хора - не само младите; така живеят и възрастните; така живеят и интелигентните хора в Англия, Швейцария, Франция, дори Швеция, които не искат просто да се напиват от сутрин до вечер, а да направят нещо с живота си. Просто сумите варират в различните страни, според стандарта на живот. Но всеки се грижи да създаде нещо смислено и да има някакъв успех.
В България, младите хора мечтаят да са волни и щастливи. Да не се "заробват" с кредити и учене, щото това "не е живот".
По никакъв начин не искам да те обидя, Дени, защото изпитвам само уважение към теб - но би ли ми казала дали животът ти щеше да е точно същия, ако майка ти не работеше зад граница? Нима тя не ти осигурява помощ, която е чудесна за теб? Какво става, ако мама не работи в чужбина - животът ти би бил малко по-различен, със сигурност. Дори само 150 евро да ти праща месечно ( а тя вероятно праща много повече) - това е неоценима помощ за теб. Не ти броя парите - просто ти давам пример.
Познавам десетки хора в Бг, които безумно се страхуват да не се преработят и мрънкат, че не им стигат парите, но втора работа не хващат. Те не са учили, за да работят "черна" работа... Защото животът бил един и трябвало да се "живее"... Неслучайно българинът е родил невероятния израз "Бия се по гъза да не сера" - това е вид уникална спестовност. Вместо да се помъчи да изкара повече пари, които да му помогнат с разходите - българинът гледа просто да елиминира разходите до минимум, защото скотският живот е за предпочитане пред това да стане "роб". Тази психика я имат и българите зад граница - явно е иманентна нашенска черта.
Това ми беше вметката за младите хора-роботи в Америка, конкуренцията, и свободата. Всеки се простира кой както може. Щом има кой да дава пари даром, може да се кара по-лежерно. Щом няма - сам трябва да решиш какво ще трябва да си позволиш и какво не и, ако не ти харесва резултата, какво да се направи..
Ама беден, но свободен, е една сериозна глупост.
Докато си по-млад и по-здрав звучи супер хипи, после може да стане по-грозничко... Особено пък, ако имаш деца. Отговорността е друга. Всичко може да се случи в живота и да се наложи спасяване със всички средства... Но ние не обичаме да предвиждаме.
Всеки си решава сам как да живее и какво да иска от живота. Но аз предпочитам младите американци пред младите българи, и го казвам ясно.
Що се отнася до българчетата, доста от тях работят, докато учат. Проблемът е че преподавателите им хич не одобряват това. Идеята е че студенството не е време за работа, а е време за учене, но само ако има кой да го финансира, затова мама и тате опъват кайша, та чедото да си паразитира недоучено, но образовано. Това е една от пътечките към безработицата на много вишисти след завършване на университета, защото те си търсят работа само по специалността, а няма кой да им я поднесе на тепсия. Казвам го защото много вишистки ми се подиграват, че НЕ работя по специалността, а "робувам" в Гърция за 5-6 евро на час. Е, аз обичам да работя за парички и не се срамувам като имам, срамувам се като ми свършат.
Що се отнася за победените и възстановени страни след войната - ми завиждам им. Те поне са си подредили живота, така че да не им е проблем сметката към ЧЕЗ/ЕОН или някоя друга търгашеска мултинационална компания.
Въпросът е дали наистина не искаме по-хубав живот или свободата да не работим, докато щракаме с пръсти на порно-фолк певици е толкова сладка?:)
-Рай - отдел "Контрол по качеството" е съставен от германци, офис-персонал са англичани, в производствения сектор всички са японци, отдел "Връзки с обществеността" е съставен от французи, team-building-а се ръководи от руснаци.
-Ад - всички служители са българи.
За твое сведение, защото явно много те вълнува, не живеем с парите на мама, нейните пари са по-скоро за специални нужди. И парите, с които разполагаме са общо около 800 лв за месец за мен и братовчед ми, т.е. не тънем в някакъв лукс на гърба на родителките си. И не мисля, че паразитирам.
За щастие, баба ми и дядо ми, както и техните родители, както и техните деца, както и аз самата, сме склонни да правим всичко за образованието и те са направили доста за мен. Въпрос на ценности. Вярно, за някои хора е важно децата им да могат да се издържат и да богатеят, но в нашето семейство това никога не е стояло на дневен ред и се надявам никога да не стои. Защото за мен възможността да учиш и да се образоваш не е нещо свързано с пари. Знанието е най-ценното нещо, което човек може да придобие, независимо дали в университета или като пътува или изживява някакви неща или като работи нещо стимулиращо духа. Затова и ценя всичките си изживявания, дори и гадните. Защото затова сме живи, за да се учим, а не за да работим като мравки денонощно. И като станем на 60 да обикаляме света в смрадливи крузъри и да си вярваме, че живеем. Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя каквото намеря за добре сега, отколкото да съм наядена и заробена с хиляда заема. Дори и да не мога да си позволя най-новата турбо-косачка, която може да прави кафе докато клати телесата на поредния тюлен.
Като имам деца ще стане грозно? Ми както живея и аз, ще живеят и те. И смятам, че мога да оцелея, както оцеляват стотици млади и не толкова млади учени в България. Смяташ ни за жалки и мързеливи? Ок, твой избор. Но моят шеф днес не беше спал, защото е писал статия цяла нощ. И на мен ми се е случва да работя до никое време, както и на сигурно на 90% от учените в България. Ние не сме мързеливи, просто искаме да работим както ние намерим за добре. Което обаче е различно от атмосферата на постоянна конкуренция, срещу която роптаех в моето писание.
Както и да е, за мен МОЯТ живот е, за да го живея както АЗ искам. И ще пожертвам това, което аз намеря за добре, а не това което ти или великата американска икономика с огромен дефицит ми казва.А за заемите ИЗОБЩО не ми говори. За заробването с кредити определено трябва да дадат нобелова награда за икономика на някой мил американец (може и да са дали, не знам). Само че аз така не искам да живея.
Пък за децата-паразити - който каквито си ги отгледа, нали? Диди - изобщо не съм използвала думата "робувам" в такъв смисъл. Не става въпрос да работиш по специалността си, това е някаква глупост. Става въпрос да работиш това което ти харесва. Или което поне ти осигурява живот, който ти харесва или е поне по-приемлив от останалите алтернативи. В крайна сметка става въпрос за избор.А, знаеш ли колко американски жени избират дферата на бизнеса, науката или обикновената работа. И двете групи жени там движат икономиката - едните, като дават приноса си в сферата на производството и услугите, другите - дроплите, както ги наричам, които потребяват и така стимулират производството.
Много съм любопитен кои са тези специални нужди. Защото примерно ако под това разбираш - в случай на заболяване и др. подобни, тези редки, но специални моменти са много важни. Защото ако нямаш парите за специални нужди от мама, а сама трябва да си ги набавяш малко по-другояче стойт нещата. И ако имаш дете още по-особени стават нещата. Много е лесно без дете. Вервай ми. И с пари от други хора за специални нужди.
Не виждам защо идентифицираш едното с другото. Ако не си възпитал детето си, след 18-19 години да се издържа само, това значи паразитизъм. Никой не е казал, че непременно трябва да богатее.
Типично по комунистически. и образованието и науката изискват пари. Никой не можеш да убедиш в противното. Парите не са единствения фактор не често без тях няма добро образование и наука. Говорим за сериозно образование и наука, а не за това, кото ти казваш малко по-надолу - чрез пътуване, изживявания и бля, бля. Ако не изискваха пари, нямаше над 80% от всички иновации в технологиите и науката да се създават в развитите страни.
Интересно ако си гладна, откъде ще намериш пари за пътуване.
Така излиза, че учените в БГ работят толкова много, че дори не спят, а останалите учени по света само спят. Айде стига бе.
...едно-две деца променят всички житейски уравнения, които преди си решавал с лекота...
Браво, но на бас, че оцеляваш с чужди пари - вероятно имаш гадже да те издържа или майка ти праща пари, различни от цитираните от теб - значи тогава си супер, щото ти с твоите не можеш да оцелееш самостоятелно днес в БГ. Ако можеш - значи или заплатата ти е по западен стандарт, или чети по-горе в предшния ми коментар за биенето по гъза и срането.
И не е нужно децата да могат "да богатеят", а да могат да се издържат достойно. Но за теб явно самостоятелността е богатеене. Затова, да се слеем с пролетариата, дето в 5 ч следобед е седнал със салата да ругае тоя мръсен гаден живот...
Безплатно висше образование не е останало в много страни, така че му се радвай още малко.Образованието е "платно" във всички страни, просто някои страни имат по-добри социални програми от други и поемат голяма част от него. Но има и страни, които после артистично фалират, като братска Гърция, да речем, защото там социалните програми са ги мислили мързеливи тарикати с големи мечти и големи джобове. Но това е друг разговор.
Да можеш да се издържаш не е нищо грозно. И не знам защо реагираш така нервно по въпроса. Хората в целия свят се издържат сами и дори помагат на родителите си. Само при нас, българите, родителите трябва цял живот да помагат на децата си, дори и когато децата наближат петдесетте....
И бързам да те успокоя - след няколко години няма да се купи нищо никъде у нас без кредити. Така че, панелките стават златни, защото ще са единствения шанс за дом. Не си мисли, че цените ще станат отново 25,000 долара за голям апартамент в кооперация. Няма как.
Жените тук не ИЗБИРАТ да бъдат домакини - просто мислят приоритетно и си разпределят задълженията със съпрузите. Работи онзи, който има по-големи приходи. Често има бащи, които отглеждат децата си у дома. Децата имат нужда от игри по паркове, а не от клечене до майки с цигари в опушено кафене.
Никоя нация не е идеална, всички иамт кривици. Но мързелът и тарикатското обяснение, че това те правело СВОБОДЕН е тотална кретенщина. Но щом има кой да ти плати тока и най-новото телефонче, за да си караш колата купена от тате - е, ми верно животът е по-хубав, отколкото да се гърбиш сам да спечелиш парите за келешлъците си.
И много ми е интересно как всеки се хвърля със страст да плюе парите като нещо адски гнусно, разбираш ли... А как преживявате без тях?
Как лекувате болни без тях, например? Майка ми се бори с рак две години и половина и това струва на моето лично семейство (Жоро и мен) хиляди и хиляди левове/долари/каквато и парична единица да вземем все са много хиляди. плащане по лекари, купуване на лекарства, защото безплатната медицина у нас е високо "платна". Горди сме, че го направихме за нея. Тя го заслужаваше. Иначе трябваше да кажа по твоята логика - "ами каквото за хилядите други болни, това и за нея"... Така ли?
Всяка операция, всяка манипулация, всяко допълнително лекарство (едно от тях имаше цена 2000 лв, но удължи живота й с близо година), всеки скенер, всичко струва пари. Вие изобщо мислите ли за това? Знаете ли, че онко-пациентите у нас се лекуват с лекарства с изтекъл срок на годност? Толкова изтекъл, че не е дори забавно? Смятате, че здравеопазването верно е безплатно? На Луната ли живеете?
За какъв нормален детски живот си седнала да ми пишеш? Калоян учеше в елитно пловдивско училище, а ги предупреждаваха като си играят да внамават да не се набоцкат на някоя използвана спринцовка в градината на училището, че било "опасно"... Не могат да насмогнат с почистването им - потреблението на спринцовките е по-високо. Цигарите и бирата са ежедневие в училищата.
Много били тъпи американците, нашите били супер умни. Сериозно?
Разбира се,че ще работя по 16 часа на денонощие и ще съм много горда с труда си. Мъжът ми има дори 20-часови работни дни. Щом се налага, така ще бъде. Разбира се, че ще научим и децата ни на това. Някога българите са казали "Залудо работи, залудо не стой". А днес е модерно да си мързелив недоволен тарикат. Да се бъхти мама, ако може, пък аз да развявам байрака на свободата...:))
Казваш: "И като станем на 60 да обикаляме света в смрадливи крузъри и да си вярваме, че живеем. Ми предпочитам да съм гладна и да пътувам и да си правя каквото намеря за добре сега, отколкото да съм наядена и заробена с хиляда заема..."
Живей както си намериш за добре. Работи точно колкото искаш и не се пресилвай. Ако може само да ми обясниш с чии пари пътуваш сега и правиш каквото си поискаш, щото парите ти в БАН, или където там работиш, няма да ти стигнат само да си напазаруваш и да си платиш сметките, евала ще ти кажа! Щото съм убедена, че майка ти много сериозно и неуморно работи жената, за да може ти да хвърляш фойерверки по разни сайтчета! Ега ти смешката!
Да, мързеливи сте и сте тарикати. И това е смешно и жалко.
Аз няма да ти определя колко да работиш. Но нека те успокоя, че нито на 50, нито на 60 ще можеш да правиш каквото си искаш с това мислене. Но ти внезапно ще се осъзнаеш и ще намериш своята любов в лицето на някой испански/английски/френски батко - така направиха повечето боркини за свобода, които съм познавала... Хайде на бас.
Ако не го сториш, обаче, на 60 няма да имаш нищо с това мислене - не само свобода, няма да имаш зъби дори, защото дотогава стоматологията в БГ ще е достигнала западни цени. Но пък ти ще си свободна и няма да имаш кредити.
Е, това е българската мечта! Какво светло бъдеще на свободните хора....
Хайде, ракийката, салатката, чалгата - сложихте ли всичко на масата? Че един живот се живее, да знаете! Наздраве от мен - аз отивам да работя :)))
Ето защо си една много ограничена в мисленето си комунистка - НЕ,НЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ КАКТО НАМЕРИШ ЗА ДОБРЕ ТИ. Ще работиш, както изисква обществото. След като работиш, към обществена институция, а и в частна - науката обслужва обществото, макар и на първо място да задоволява нуждата на учените. Ако искаш да работиш така, както ти си искаш ще трябва да си дъщеря на милионер. Само така ще имаш абсолютната независимост да правиш в науката каквото си искаш. Но докато харчиш пари на обществото ще работиш и в конкуренция и т.н.
А конкуренцията мен не ме бърка. Бърка ме хората да забравят кои са и какво им е забавно, защото са зомбирани от работа и мания да си купят всяка глупост, която се мерне пред очите им. И както казах, с деца, без деца, все тая. Аз не съм живяла в лукс, но истинските ми нужди са били задоволени. Ще се опитам да процедирам по същия начин и с моите деца. Не смятам да робувам на никого, деца включително. Както казах вчера по друг случай - ако някога кажа "момченце е, ще му стане нещо", бих искала някой да ме нарита. Ама много сериозно. Освен ако не го казвам на шега.
Пък вие си лелейте по САЩ. Като ни е толкова акъла, Китай всички ще ни оправи. Кой знае защо ли...
Ами, Дени те половината учени в САЩ са комунисти. Вземи пример с нещастника Ноам Чомски.
А пък пробването в друга държава е според зависи. Не изгарям от желание да стоя тук, макар и не заради парите, а заради скуката. Но това няма нищо общо с дискусията.
Колкото до комунистите в САЩ, не знам, Таничка и Ела да коментират. Не бих ги нарекла комунисти, за всеки случай. Пък и са единици. И в крайна сметка, проблемът не са те, нали?"Изгубилите войната Германия и Япония отдавна са се възстановили от поражението, и само спечелилата Русия още не може да се възстанови от победата..."
без разговорът и сложих интуитивно +
Ми ако се върнем да двата реда, с които всичко започна, - проблемът на системата ни беше не само ниската ефективност на работата ни, а въобще - липсата на всякаква нормална икономическа логика.
Неприятното е само, че не можеш да стоиш толкова време разкрачен... с единия крак стъпил върху желанието касетофонът ти да е Хитачи, а не Алпинист (Дени, ако си била тийнейджър през 80-те и си виждала японски и руски касетофон един до друг, ще разбереш :) ; а другият крак забит непоклатимо в убеждението, че "нема да им рAбота, че да ги права милионери"...Откъдето дойдоха и парадоксите - в България да се внасят чушки и домати!, но за сметка на това да имаме Кремиковци..., или 100 човека да вършат работа колкото за двама,... и още ред неща, за които не ми се пише вече...
И както и да е, както казах в началото, явно системата харесва на много хора. Но на доста и не харесва, на мен включително. И то не защото имам проблем с това някой да печели от труда ми. Имам проблем с това да знам повече за колегите си, отколкото за семейството и приятелите си. Имам проблем като дойдат някакви хора в офиса на огромна компания и започнат да убеждават работниците как компанията им е едва ли не майка. Това е гадно.
Към всички, които изразиха несъгласие с мен:
Руският модел не работи. Не работеше и никога не е работил както трябва. Смисълът на грешките е да се учим от тях. Щом не харесвате немските, японските, американските начини - дайте ваш начин как да се живее/работи. Но така, че да има полза и за отделния човек, и за обществото. Щото той и обирджията на банки работи, де :).
Нобеловата награда ви е в кърпа вързана...
По-добре дае майка, отколкото мащеха както най-често се случва тук. По-добре да е майка.
А за желанието на българските студенти да се трудят - за съжаление си напълно права, преподавателите не гледат с добро око на това и според мен с право. Не защото е лошо да се трудиш, а защото в България трудене за студентите рядко е работа в макдоналдс или някоя администрация за по няколко часа. Мои колеги са работели и това винаги е значело твърдо не идване на лекции. А примерно в нашата специалност това просто обезмисля следването. Братовчед ми също работи за 1 година докато учеше, в мтел, и едвам успя да си вземе изпитите. Да не говорим, че ги цедяха като лимони. Вече не работи там. Гадно му е без пари, но пък иначе няма шанс да мине интервю за неговата специалност. А все пак това му е целта. Иначе, не знам къде може да се работи за по 4 часа и да се изкарват пари.
Ела - за руския модел изобщо не говорим. Поне аз - не. Но доколко американският модел работи е друг въпрос. Неслучайно обичам да споменавам Китай. Не знам дали си давате сметка колко лесно те могат да ни накарат всички да паднем на колене. Не го правят, засега, но никой не трябва да има такава власт. А те имат. И я имат точно, защото американският модел не работи. Защото ако един модел работи, то държавата не би трябвало да има трилиони дефицит, нали? Пък сега, че средно-статистическия американец си печели добре, ми хубаво. Но не е по-реално, отколкото ситуацията в Гърция."Мразя българите!", "И аз ги мразя!"
Голям срам.....Но пък ще го изтърпя, никой не ми е виновен,че съм си избрала да се родя българка! Не сме мързеливи, напротив, но да работиш в БГ е изтощително и немотивирищо, предвид възнаграждението, а да си предприемач се искат здрави нерви или нелицеприятни качества и връзки, за да издържиш на променящи се и нагласени закони и гладна бюрокрация...