Споделено: за американското училище

Напоследък се заговори отново за шестгодишните първокласници и за промени в учебното съдържание.
Работила съм в системата на средното образование,
виждам, че много колеги се вълнуват от промените и като учители, и като родители, и като българи.
 Като родител на първокласник, в момента мога да сравнявам нашата с американската система.
На дъщеря ми и се наложи да тръгне в първи клас на шест години(аз самата, работила в българско училище, и помнейки, че разликите между 6 и 7-годишните ми ученици съществуваха до 9 клас поне, не бях особено очарована от това).    
Освен всичко друго, тя не знаеше добре английски, което затрудняваше адаптирането и.
Нямам за цел да правя детайлно сравнение между двете образователни системи. Особено като знам колко лошо мнение имат много мои познати за "тъпите американци". Трудно се променят стереотипи и лични мнения.
Мога само да посоча личните ми впечатления  от учебната програма в първи клас на едно обикновено американско училище.

На първо място се откроява нивото на трудност. Това, което се учи, е съобразено с възрастта на децата; отделя се достатъчно време за усвояването на всяко ново понятие(което автоматично намалява тревожността у децата и повишава успеваемостта). За да изпреваря коментарите, че така всеки тъпак може да стане отличник--моля обърнете внимание на казаното в скобите. Ако едно дете не се страхува от неразбираемите уроци, ако чувства, че не го пришпорват  и обстрелват с нови и още по-неразбираеми понятия, преди да е осъзнало старите--това дете ще изпитва най-естественото чувство за едно дете. Радост. Радост от това, че всеки ден научава( и запомня!) нещо ново; от факта, че е насърчено от непрекъснатата подкрепа на учителя си (тук трябва да бръкна с пръст в раната-- предполагам не съобщавам нещо ново-- заплатата на този учител многократно го мотивира да е насърчителен)...

...И чрез радостта от  наученото това дете всеки един ден ще иска да показва най-доброто, на което е способно.
Защото и тук, както навсякъде по света, малките мъничета са влюбени в началния си учител.


На второ място се откроява практичността. Като че ли не се търси самоцелното "знание заради самото знание". Всеки нов факт се обвързва с вече наученото, например урокът за мерните единици се прилага веднага, когато детето иде в магазина. Домашното му е да установи  колко ябълки, лимони и т.н. средно има в 1 паунд (около 1/2 килограм).
Може да се предположи, че на следващата година, когато има пак подобно домашно, ще трябва да установи чрез умножение колко ще струват тия плодове. 
Дотук детето ще е усвоило не само умножението и няколко мерни единици, които лесно запомня заради визуалната представа, но и нещо много практично--с колко пари колко броя от дадена стока ще може да купи.

Децата са насърчавани да търсят различни начини на решение, да приемат чуждото мнение с уважение. Това се налага от самото естество на тукашното училище--където повечето деца са РАЗЛИЧНИ-по произход, по цвят на кожата, религия, финансово положение, но са ЕДНАКВО граждани на страната си. Това не е пропаганда, а реалната политика на държавата. Миналата година учителка беше уволнена 10 минути след излъчването на телевизионен репортаж, който доказваше, че е направила расистка забележка срещу свой ученик от мексикански произход.

Нека дам пример от практиката--как протече запознаването на класа на дъщеря ми с един от видовете птици--пингвините.
Бях малко учудена в началото, когато разбрах, типично по нашенски се запитах--защо точно пингвини пък?
Практичност е водещото в избора--в Чикаго има Аквариум...И след като един месец децата учиха, чертаха таблици, сравняваха ръста/теглото на всеки различен вид пингвин със своите собствени ръст и тегло, за да могат да добият нагледна представа...дойде Големият ден. Госпожата, децата и моя милост като представител на родителския комитет посетихме Аквариума. И там децата не само видяха пингвини, но и в разговор с грижещите се за тях биолози можаха да покажат какво са правили последния месец в училище.
Ефикасно--преговор, нагледно обучение и проверка на работата на учителя в едно!


Дадох този пример не заради пингвините, а заради подхода. Не е толкова важно коя птица ще се изучава, а какъв метод ще дадем в ръцете на децата за изучаване и сравняване на различните видове птици.

Това важи за всичко останало...

Не твърдя, че американската система няма недостатъци. Питам се само едно--толкова ли е трудно в българското училище да се въведе това, което работи при другите? Толкова ли е ценно това, което имаме, че така неистово се боим да го променим?


Аз споделих...
Стреляйте...