+5 5 гласа

Вчера

Вчера беше толкова отдавна, че изобщо не помня какво се е случило. Не помня и защото нищо особено не се е случило. Може би твърде много неща са се случили преди “вчера”, а може би съм престанала да забелязвам малките неща, които се случват. Същото, което се е случило вчера, ще се случи и днес. После ще се случи и утре.

Имам доказателство - вчера в ЕП се проведе една конференция, на която сума важни хора се чудеха и разсъждаваха по темата "Какво знаят младите европейци за тоталитаризма". Навярно и утре ще се проведе подобна конференция, която ще установи, че "младите европейци" нищо не знаят за тоталитаризма, защото едно е да знаеш, друго е да видиш и чуеш, а трето и четвърто е да си го живял... "Вчера" беше едно доста страхливо "вчера" и определено не го харесвах.

От 25 години денят ми започва с чаша кафе. И вчера беше така. Единственото, което се е променило, е новинарската емисия. Всъщност, точно вчера гледах за това, как някъде убили магазинерка за стотинки. После гледах за това, как в Япония хората си помагат и обществената трагедия е преди личната, а случаите на мародерство са ...1 (един, цифром и словом). На времето пеехме „Как ще ги стигнем... американците” , а сега ми се иска да попитам „Ще ги стигнем ли въобще японците”, без изобщо да става дума за задминаване.

И си мисля, че не е въпрос на давност – културата на траки, прабългари и славяни също е стара и висока, не е въпрос и на ценности – защото поотделно всички знаем къде е границата между добро и зло, не е въпрос и на обществено съзнание – защото  поотделно съзнаваме къде точно са недъзите на обществото ни... Всичко опира до простото „Ужасно искам АЗ да оцелея!”. Никой не може да бъде съден за такова желание. Оцеляването явно е самотно занимание. "Днес" също се оказва едно доста наплашено и страхливо "днес" и също не го харесвам.

Вчера се опитвах да оцелея, днес се опитвам същото...а утре се надявам да помогна на някой друг да оцелее. А след периода на оцеляване, се надявам най- сетне да започна да живея. Освен ако не се окаже твърде късно, което напоследък е реалистичен поглед. "Вчера" стадо китове потърсиха брега, за да ми кажат нещо, а ято гургулици се отказа от небесата и падна някъде над Италия. Може би оцеляването не е чак толкова важно...