Моят коледен купон

Лелеееееееее - дано баба ти ти е направила после един хубав чай...

Твоето приключение ми напомни за едно мое поучително преживяване с колело наскоро, от което се отървах без наранявания, и след първоначалното стресиране ми беше станало забавно, че ми се е случило нещо необичайно. :-)

Иначе няма да има какво да се помни. Караш, минаваш по пътя, пристигаш... Както в още 1000 други случаи...


С двама приятели бяхме ходили да караме колела на Гребната база в Пловдив. Още в началото се оказа, че нещо се е случило на задната ми спирачка и тя почти не държи. Лошото беше, че го разбрах по трудния начин, когато се наложи бързо да спирам... Добре че спазвах дистанция...

Не бях взел инструменти с мен, а и не ми се връщаше обаче, и си казах, че предната спирачка ще свърши работа.

Стигнахме до Гребната, навъртяхме няколко обиколки и на връщане се разделихме.

Малко след това, до една бензиностанция, беше паркирал огромен камион, който задръстваше половината път. Огледах се и колите, идващи с поне 50-60, не ми вдъхнаха увереност да мина покрай камиона през стеснения наполовина път. Затова реших да спра зад него, да мина по тротоара и после да се върна на пътя.

Докато се оглеждах най-спокойно за идващите отзад коли и вече приближавах камиона, натиснах спирачките, включително задната, за да спра малко по-бързо, макар че вече знаех, че задната не държи. И тогава дойде изненадата... Вместо да спра малко по-бързо, подскочих напред, все едно че съм набил нещо по-здраво и от контра!

Нали не държеше бе, спирачко коварна?!

Почти изхвърчах от колелото, но за щастие в момента преди спирането вече бях намалил до към 20 и бях доближил тротоара, та успях да се удържа и да се подпра на един крак с няколко подскока.

Оказа се, че накладката на спирачката е блокирала напълно задното колело. Не носих инструменти, не можах да избутам или откача гумичката намясто. Реших да нося колелото или да го тикам като количка на предна гума, защото задната не можеше да се завърти. После открих, че може да се кара с до 15-20 км/ч, макар че накладката стържеше направо в гумата и тръгването беше трудно...

:-)

Ох и аз така с един мой стар Балкан, от тези тежките с рамките. Това беше май преди около 15 години (леле как върви времето!). Реших да ходя до центъра и там да се мотая. Навръщане минавах през Борисовата градина, която тогава се наричаше "Парк на свободата". По едно време натиснах контра и тя блокира. Задното колело не можеше да се движи по никакъв начин. Имах си ключ, но не успях да развинтя двигателният механизъм в задната джанта. Пробвах и да си помогна с камък, за да го развия, но не успях. Така го мъкнах колелото на рамо до Младост. Не съм много сигурен, дали не се качих в автобус, това не ми е толкова ясен спомен, но самата случка я помня и до днес :)
Всяко зло за добро :)

Хаха, което само доказва теорията ми, че ако няма жертви, всяка драма остава само весел спомен :)

Мдам, аз мъкнах торбите и компютъра по-малко от километър в снега, песът ме дърпаше като бесен, но иначе всичко си беше в реда на нещата :) Добре че закъсах там, а не 300 метра по-надолу, щото поне ходих по хоризонтален път в повечето време. Ако трябваше и скапания баир да изкачвам сигурно щях да си взема само кучето и компа и останалото да зарежа :)

А тия истории с колелета са си...то ако се замислиш колелото трябва да е нещо просто. Не да се чупи толкова брутално. Аз май съм карала само един глупав червен ВМХ ама много си го обичах. Докато не се счупи и никой не можа да ми го оправи. Но така или иначе тва колело много ми навреди-още първия ден като ми го купиха се пребих с него брутално :) Но това не намали страстта ми към спускания по чакълени пътища....Въпреки че се изтрещях на асфалта (този път) ако трябва да съм честна.

Мдам. Яко. А тва с камиона-просто си представям ако се беше набил в камиона колко щеше да шокираш шофьора му...Можеше дори и бой да си изкараш за спортта.
И Светлина-чай нямаше. За съжаление. Само студ. Добре че даваха Отвъд Африка по Бтв та ми се стопли душата.
Пък и песът беше мнооого щастлив.

Хи-хи, Тери, значи добре съм дошъл в клуба. ;-)

Моето, което всъщност е на брат ми, тежи май около 17 кила, със стоманена рамка. На галено му викам  "Москвича", защото в ускорението, скоростите и спирачките си е като джуган, в сравнение с едно друго алуминиево "Порше". :) Това обаче е друга история...

Що се отнася до жестоки счупвания на колела без екстремни натоварвания - преди десетина години кормилото на БМХ-а на един приятел се беше отчупило от рамката по време на  завой... После само го заварИха както трябва, и се оправи... :)

За камиона - наистина, но за щастие пътувах към задната част - огромен бял контейнер без шофьор. ;)

17 килограма??? Брей...Аз това нямаше да го нося, просто щях да го зарежа и така... :)

А това отчупване на рамката по време на завой, тоооо, никой ли не пострада? Моето най-брутално пребиване беше когато на завой ми се забърка крака с педала и е, бях само за снимка. Жалко, че никой не ме снима, това щеше да е много поучително :)