Моят коледен купон
Не знам как е минал вчерашният купон, но искам да ви разкажа за моя.
Трябваше да отида до къщата на баба ми, извън София вчера. Не ми се излизаше, ма изобщо, но нямаше начин. И...почти стигнах.
На една бензиностанция, един мил почти чичко (предполагам че може да мине за соц-ерген) ми каза "Ама не те ли е страх да караш". Предполагам, че имаше предвид "в това време", щото валеше сняг и беше минус нещо и пътя беше, абе знаете.
Трябваше да си взема бележка, ама не. Няма мозък. Стигнах почти до къщата, ама пуст баир, не можах да го кача. Тръгнах да връщам и...миии, да. Изведнъж колата се понаклони. Доста. И какво се оказа-задната ми гума във въздуха, пред моята врата над метър дупка-чудна работа. Ходя там от сигурно 20 години и не знам че направили канавка, сложили тръба под пътя, и то,абе дълбочко станало. Дойде ми блестящата идея да се опитам да я измъкна. В резултат всички гуми бяха на твърдо-ама между тях-дупка. При последния опит, колата стигна около 45 градуса и аз се отказах. За съжаление бях твърде шашната, за да снимам.
И после кво, дойдоха да ме теглят и то стана един цирк. За малко да излюскаме колата в дупката, щото то в един момент изглеждаше неизбежно. Ама слава Богу успяхме да я изтеглим след около час и нещо борба. Е малко, посчупихме бронята, но това беше най-евтината щета възможна.
Та това беше моя пред-коледен купон. Надявам се да нямам и коледен, щото гррр. В един момент дори си беше страшничко. Все пак не съм се обръщала досега. Пък най-гадно беше като трябваше да се откопчая и да изляза през другата врата докато всичко беше наклонено. Така де, ако в тоя момент колата се беше излюскала по гръбче, мисля че щях да преживея доста драматичен момент. Е, размина ми се.
Та така. Просто нямаше как да не го споделя. Такова преживяване. Докато можех да правя толкова други неща по тове време. Еееех. Но сега ми се вижда доста забавно. Така де, щом никой не е пострадал, какво пък.
Трябваше да отида до къщата на баба ми, извън София вчера. Не ми се излизаше, ма изобщо, но нямаше начин. И...почти стигнах.
На една бензиностанция, един мил почти чичко (предполагам че може да мине за соц-ерген) ми каза "Ама не те ли е страх да караш". Предполагам, че имаше предвид "в това време", щото валеше сняг и беше минус нещо и пътя беше, абе знаете.
Трябваше да си взема бележка, ама не. Няма мозък. Стигнах почти до къщата, ама пуст баир, не можах да го кача. Тръгнах да връщам и...миии, да. Изведнъж колата се понаклони. Доста. И какво се оказа-задната ми гума във въздуха, пред моята врата над метър дупка-чудна работа. Ходя там от сигурно 20 години и не знам че направили канавка, сложили тръба под пътя, и то,абе дълбочко станало. Дойде ми блестящата идея да се опитам да я измъкна. В резултат всички гуми бяха на твърдо-ама между тях-дупка. При последния опит, колата стигна около 45 градуса и аз се отказах. За съжаление бях твърде шашната, за да снимам.
И после кво, дойдоха да ме теглят и то стана един цирк. За малко да излюскаме колата в дупката, щото то в един момент изглеждаше неизбежно. Ама слава Богу успяхме да я изтеглим след около час и нещо борба. Е малко, посчупихме бронята, но това беше най-евтината щета възможна.
Та това беше моя пред-коледен купон. Надявам се да нямам и коледен, щото гррр. В един момент дори си беше страшничко. Все пак не съм се обръщала досега. Пък най-гадно беше като трябваше да се откопчая и да изляза през другата врата докато всичко беше наклонено. Така де, ако в тоя момент колата се беше излюскала по гръбче, мисля че щях да преживея доста драматичен момент. Е, размина ми се.
Та така. Просто нямаше как да не го споделя. Такова преживяване. Докато можех да правя толкова други неща по тове време. Еееех. Но сега ми се вижда доста забавно. Така де, щом никой не е пострадал, какво пък.
Иначе няма да има какво да се помни. Караш, минаваш по пътя, пристигаш... Както в още 1000 други случаи...
С двама приятели бяхме ходили да караме колела на Гребната база в Пловдив. Още в началото се оказа, че нещо се е случило на задната ми спирачка и тя почти не държи. Лошото беше, че го разбрах по трудния начин, когато се наложи бързо да спирам... Добре че спазвах дистанция...
Не бях взел инструменти с мен, а и не ми се връщаше обаче, и си казах, че предната спирачка ще свърши работа.
Стигнахме до Гребната, навъртяхме няколко обиколки и на връщане се разделихме.
Малко след това, до една бензиностанция, беше паркирал огромен камион, който задръстваше половината път. Огледах се и колите, идващи с поне 50-60, не ми вдъхнаха увереност да мина покрай камиона през стеснения наполовина път. Затова реших да спра зад него, да мина по тротоара и после да се върна на пътя.
Докато се оглеждах най-спокойно за идващите отзад коли и вече приближавах камиона, натиснах спирачките, включително задната, за да спра малко по-бързо, макар че вече знаех, че задната не държи. И тогава дойде изненадата... Вместо да спра малко по-бързо, подскочих напред, все едно че съм набил нещо по-здраво и от контра!
Нали не държеше бе, спирачко коварна?!
Почти изхвърчах от колелото, но за щастие в момента преди спирането вече бях намалил до към 20 и бях доближил тротоара, та успях да се удържа и да се подпра на един крак с няколко подскока.
Оказа се, че накладката на спирачката е блокирала напълно задното колело. Не носих инструменти, не можах да избутам или откача гумичката намясто. Реших да нося колелото или да го тикам като количка на предна гума, защото задната не можеше да се завърти. После открих, че може да се кара с до 15-20 км/ч, макар че накладката стържеше направо в гумата и тръгването беше трудно...
:-)
Всяко зло за добро :)
Мдам, аз мъкнах торбите и компютъра по-малко от километър в снега, песът ме дърпаше като бесен, но иначе всичко си беше в реда на нещата :) Добре че закъсах там, а не 300 метра по-надолу, щото поне ходих по хоризонтален път в повечето време. Ако трябваше и скапания баир да изкачвам сигурно щях да си взема само кучето и компа и останалото да зарежа :)
А тия истории с колелета са си...то ако се замислиш колелото трябва да е нещо просто. Не да се чупи толкова брутално. Аз май съм карала само един глупав червен ВМХ ама много си го обичах. Докато не се счупи и никой не можа да ми го оправи. Но така или иначе тва колело много ми навреди-още първия ден като ми го купиха се пребих с него брутално :) Но това не намали страстта ми към спускания по чакълени пътища....Въпреки че се изтрещях на асфалта (този път) ако трябва да съм честна.
Мдам. Яко. А тва с камиона-просто си представям ако се беше набил в камиона колко щеше да шокираш шофьора му...Можеше дори и бой да си изкараш за спортта.
И Светлина-чай нямаше. За съжаление. Само студ. Добре че даваха Отвъд Африка по Бтв та ми се стопли душата.
Пък и песът беше мнооого щастлив.
Моето, което всъщност е на брат ми, тежи май около 17 кила, със стоманена рамка. На галено му викам "Москвича", защото в ускорението, скоростите и спирачките си е като джуган, в сравнение с едно друго алуминиево "Порше". :) Това обаче е друга история...
Що се отнася до жестоки счупвания на колела без екстремни натоварвания - преди десетина години кормилото на БМХ-а на един приятел се беше отчупило от рамката по време на завой... После само го заварИха както трябва, и се оправи... :)
За камиона - наистина, но за щастие пътувах към задната част - огромен бял контейнер без шофьор. ;)
А това отчупване на рамката по време на завой, тоооо, никой ли не пострада? Моето най-брутално пребиване беше когато на завой ми се забърка крака с педала и е, бях само за снимка. Жалко, че никой не ме снима, това щеше да е много поучително :)