Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
И наистина не мога да разбера защо все на мен трябва да ми изчезват отчетите. Как изобщо е възможно да съм толкова голям карък. Или има нещо друго?! Просто не мога да си обясня как е възможно!!! И честно казано не мога да понасям празният поглед в очите на разните работещи там, когато ги попиташ "Е, къде е?". Не само че не знаят, което е възможно все пак. Те НЕ ИСКАТ да разберат. Ама изобщо не искат. А усещането, че не си достоен дори да събудиш искрица интерес в очите им е изключително неприятно. Ми що пък да не съм достойна, достойна съм. Грррррррррррр.
Или ако не се превърнем в "медицинско чудо" и успеем да не се разболеем, то със сигурност подобни случки ужасно ни измарят и така се появява мечтата за самотен остров и желанието да избягаш от цивилизацията:)))) Ти си още на началната права, т.е. решение- бягство от БГ, но и другаде бюрокрацията не е много по различна. На мен например в Германия ми бяха отказали виза.Представи си- аз съм в Германия и остават дни до окончателния срок да се запиша в университета , в който бях приета. Пращам си паспорта по шофъор в БГ (незаконно е ).Майка ми бяга в посолството, в което и обясняват, че нямат отговор от Германия и трябва са чака. И тя чака 3 дни без резултат,но аз нямам време и отивам в университета, от там ме пращат в службата за чужденци, където някакво студенокръвно подобие на жена ме гледа иззад очилата си и ми казва, че замества и не знае къде са ми подадените заявления. Аз от безпомощност и гняв се разплквам и и предлагам аз да и помогна да ги търси- никаква реакция, от там влизам при шефката, която само докато си спомена името вече знаеше, че са ми отказали виза, защото имали съмнения, че искам да емигрирам.....тъй като преди университета съм била с работна виза (става през 2002г.) Аз тотално шокирана от логиката им, обяснявам, че съм от България и се налага да работя, за да си позволя лукса да уча:)))) и тя прояви учудващо разбиране и пусна по факса до София, където са разкарвали майка ми, въпреки, че са знаели за отказа, разрешение за виза. Следващите дни нещата се развиха светкавично и някаква заспала служителка дори ми одари някаква чужда виза на учителка, която не беше за 2, а директно за 5години.Добре, че аз внимавах:))))) Та така е с бюрокрацията- зависи на кой служител ще попаднеш! Днес не са ти намерили документите, пробвай утре- може би ще се окажат точно под носа им:)))
Не знам, аз ще се обадя и утре, но не тая никакви надежди. Просто, там трагедията е пълна.
За съжаление скандалите са за много много краен случай, защото все пак трябва да мина поне още веднъж през тия мили създания. И при положение, че не дават входящи номера, едва ли има нещо по-лесно от това да изчезнат поредните документи. И после е моята дума срещу тяхната.
А входящ номер е задължителен...или да...
А снимки да ми изчезнат - човек "убивам"...Нещо се случи със снимките на щерката от първия учебен ден есента...Казах на девера, че брат няма да има, ако не ги открие /брат му, равносилно на съпруг ми/ някъде из компа...
Е, всичко завърши с щастлив край...Мъжът ми още е "жив", а това означава, че ги намери..снимките. Има моменти, което не търпят втори дубъл. Такъв беше и този. Първи учебен ден. Има втори, има трети, но първият си е първи...
А дано се открият и "стискам палци" /на ръце, на крака/...
Добрата новина е, че успяха да го намерят. Беше се озовал по странни причини при другия отчет, което явно изобщо не е впечатлило никого и щастливо ги смесили и така. За щастие всички документи бяха на място, подредих ги и ги връчих.
Въпросът е, че за да се стигне до там се наложи да стават грозни сцени и аз да откача от притеснение. И защо? Защото е толкова трудно в един коридор хората да се попитат дали случайно няма някоя осиротяла папка. Друг е въпросът, че ако при мен дойде поща, която не е за мен, ще се постарая да го оповестя по някакъв начин, така че за който е предназначена да си я намери. Но в МОН явно се предполага, че документите са просто хартийки.
Всъщност се чудя дали ако не се беше намесил шефа ми щяха да се намерят документите.
Що трябва да си мислиш, че се преструваш? Мисли си, че играеш роля - ядосваш се само за пред зрителите, иначе вътрешно си оставаш спокойна и кръвното ти е в нормални граници :). Не, ако не се беше намесил някой, от когото ги е страх, работа нямаше да се свърши. На това аз му викам Сталинов комплекс* - остатък ни е от светлото минало...
* държавният служител се впечатлява само от висшестоящи началници, които ругаят и крещят поне две степени по-силно от съответния държавен служител. Няма значение, че началникът не е пряк командващ на ДС (държавния служител) - щом е началник, значи трябва думата му да бъде чута.
А за срещата - нямам против :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...