Мила родна картинка
След поредната битка с МОН направо ми се плаче. Всъщност си поплаках. Но това не е толкова важно. Важното е, че Министерството на Образованиет, Младежта и Науката върши перфектно мисията си за откриване на истината пред хората, които си имат взимане даване с него. И тази истина е само една - България не е място за всеки. България е място за хора с много големи сърца (общо-взето до степен на пълна липса на връзка с околния свят) или с много големи джобове и по възможност липса на всякакви скрупули. Всички останали, трябва да си хванем каквото можем в ръце и да се изнесем колкото се може по-бързо. Защото иначе рискуваме да побелеем и остареем със скорост граничеща с медицинско чудо. А точно такива чудеса на никой не му трябват.
И наистина не мога да разбера защо все на мен трябва да ми изчезват отчетите. Как изобщо е възможно да съм толкова голям карък. Или има нещо друго?! Просто не мога да си обясня как е възможно!!! И честно казано не мога да понасям празният поглед в очите на разните работещи там, когато ги попиташ "Е, къде е?". Не само че не знаят, което е възможно все пак. Те НЕ ИСКАТ да разберат. Ама изобщо не искат. А усещането, че не си достоен дори да събудиш искрица интерес в очите им е изключително неприятно. Ми що пък да не съм достойна, достойна съм. Грррррррррррр.
Просто съм изумена как е възможно това. И изоообщо не мога да си предствя как хората успяват да работят с това министерство години наред. Може би аз съм виновна, може би оставяйки документи там излъчвам нещо, което създава черна дупка и поглъща това което им оставям, не знам. Но определено знам, че не искам да го правя повече. Тази страна страва все по-сбъркана за моите представи за живот. Дори не казвам качествен. Просто за живот.
Или ако не се превърнем в "медицинско чудо" и успеем да не се разболеем, то със сигурност подобни случки ужасно ни измарят и така се появява мечтата за самотен остров и желанието да избягаш от цивилизацията:)))) Ти си още на началната права, т.е. решение- бягство от БГ, но и другаде бюрокрацията не е много по различна. На мен например в Германия ми бяха отказали виза.Представи си- аз съм в Германия и остават дни до окончателния срок да се запиша в университета , в който бях приета. Пращам си паспорта по шофъор в БГ (незаконно е ).Майка ми бяга в посолството, в което и обясняват, че нямат отговор от Германия и трябва са чака. И тя чака 3 дни без резултат,но аз нямам време и отивам в университета, от там ме пращат в службата за чужденци, където някакво студенокръвно подобие на жена ме гледа иззад очилата си и ми казва, че замества и не знае къде са ми подадените заявления. Аз от безпомощност и гняв се разплквам и и предлагам аз да и помогна да ги търси- никаква реакция, от там влизам при шефката, която само докато си спомена името вече знаеше, че са ми отказали виза, защото имали съмнения, че искам да емигрирам.....тъй като преди университета съм била с работна виза (става през 2002г.) Аз тотално шокирана от логиката им, обяснявам, че съм от България и се налага да работя, за да си позволя лукса да уча:)))) и тя прояви учудващо разбиране и пусна по факса до София, където са разкарвали майка ми, въпреки, че са знаели за отказа, разрешение за виза. Следващите дни нещата се развиха светкавично и някаква заспала служителка дори ми одари някаква чужда виза на учителка, която не беше за 2, а директно за 5години.Добре, че аз внимавах:))))) Та така е с бюрокрацията- зависи на кой служител ще попаднеш! Днес не са ти намерили документите, пробвай утре- може би ще се окажат точно под носа им:)))
Не знам, аз ще се обадя и утре, но не тая никакви надежди. Просто, там трагедията е пълна.
За съжаление скандалите са за много много краен случай, защото все пак трябва да мина поне още веднъж през тия мили създания. И при положение, че не дават входящи номера, едва ли има нещо по-лесно от това да изчезнат поредните документи. И после е моята дума срещу тяхната.
Не знам, за мен е наистина мистика как така втори отчет се покрива. Хайде, първият го намерихме на чуждо бюро след известно време, ама сега, направили някакви размествания 1 месец и съотвено хората си сменили кабинетите и просто не можеш да ги убедиш, че има смисъл да търсят. А най-лошото е, че нямам нито едно име. Разбирате ли - нито едно!!! Не дават! Никой не се представя, никой дори не ми обърна съществено внимание (колкото да видя името на баджа) докато се опитвах поне малко да ги заинтересувам. Казват ми "звънете еди-къде си" и ми казват само първото име на жената. Искам и от информацията второ - не ми казват. Просто не мога да повярвам. Вероятно трябва в някакъв момент да добия необходимия опит за оправяне в такива ситуации, но ако той е свързан с излизане извън кожата ми, не съм сигурна, че го искам. Просто не е нормално отношенията ти с държавата да се свеждат до такива изпълнения. И това си мислих, понеже вчера бях на сватба на мои съученици (което е и една от причините днес да съм леко прегракнала, та нямаше как да викам много) - ми как може нормален човек да иска да се жени, при положение, че това дава още едно основание да се разправяш с държавни служители. Още един повод да те унижават. Много гадно.Два цитата: "За България е по-добре всички да се изселим" (Дени).
"Хубава страна, за съжаление населена" (братовчед ми, изпълнителен директор на едно от най-големите предприятия в България).
Аз не искам да коментирам - в състояние съм да убивам в подобна ситуация - и ми личи (може би затова не ми се е случвало в България да ми изчезне нещо по подобен начин :))).
Не че такива неща не се случват и другаде, де, Коприва е права. Вчера точно ми се случи подобно нещастие - занесох си картата от фотоапарата с всичките снимки от последната година да ми ги запишат на DVD. Говоря за всичките снимки, които съм правила, и който ме познава, знае, че снимките (като изключим семейството ми) са едно от най-ценните неща, които държа да имам. Накратко - дискът, който получих, някак мистериозно съдържаше 35 снимки, останалите 600 (включително от ходенето ни до Колорадо през ноември) ги нямаше.
Отидох да питам какво става... Само като ме видя един от служителите в Ritz Camera, и му стана ясно, че съм готова да убивам... За добро на всички аз все още не бях изтрила картата си, така че всичко завърши с хепи-енд, извинения и безплатно второ DVD. Не мога да не отдам дължимото на човека от Риц камера, колкото и да бях вбесена, той успя да ми укроти гнева за около 2 минути - след което на мен дори ми стана забавно да говоря с него и да отчитам начините, по които ме манипулирше, за да спра да беснея:
първо се извини, отчитайки моето ниво на ярост (много добър ход, казах си аз, вероятно е женен от дълги години и знае, че ако една жена е ядосана, първо трябва да признаеш чувствата и' - не да ги разбираш, а да признаеш, че тя има право да ги изпитва)
после ме попита откъде съм. А, аз знам малко български, госпожо - знам "приятел" и "ти не си мой приятел" - тук аз вече се усмихнах с крива усмивка и му поправих ударението на думата "приятел"
след това, понеже не исках да го оставя да се измъкне така лесно, го запитах с най-страшния патос в гласа си: а к'во би станало, ако аз си бях изтрила снимките, а???
той пак се извини от свое име и от името на фирмата си, и тук вече аз спрях да bitch-вам, извиних се на свой ред, защото негов колега всъщност беше допуснал грешката...
После си поговорихме нормално, така да се каже, но бях наистина впечатлена - много малко са служителите, които в подобна ситуация биха укротили една опърничава жена така бързо...
Мога само да посъветвам: винаги пазете копия на документите си; и не пропускайте да споменете, че пишете в "един от най-големите блогове в България" - белким заплахата за лоша реклама ги постресне :)
Дени, ти с твоята лъчезарна физиономия нямаш никакъв шанс да бъдеш приемана насериозно. Тренирай лоши, смразяващи кръвта погледи пред огледалото.
А входящ номер е задължителен...или да...
А снимки да ми изчезнат - човек "убивам"...Нещо се случи със снимките на щерката от първия учебен ден есента...Казах на девера, че брат няма да има, ако не ги открие /брат му, равносилно на съпруг ми/ някъде из компа...
Е, всичко завърши с щастлив край...Мъжът ми още е "жив", а това означава, че ги намери..снимките. Има моменти, което не търпят втори дубъл. Такъв беше и този. Първи учебен ден. Има втори, има трети, но първият си е първи...
А дано се открият и "стискам палци" /на ръце, на крака/...
Добрата новина е, че успяха да го намерят. Беше се озовал по странни причини при другия отчет, което явно изобщо не е впечатлило никого и щастливо ги смесили и така. За щастие всички документи бяха на място, подредих ги и ги връчих.
Въпросът е, че за да се стигне до там се наложи да стават грозни сцени и аз да откача от притеснение. И защо? Защото е толкова трудно в един коридор хората да се попитат дали случайно няма някоя осиротяла папка. Друг е въпросът, че ако при мен дойде поща, която не е за мен, ще се постарая да го оповестя по някакъв начин, така че за който е предназначена да си я намери. Но в МОН явно се предполага, че документите са просто хартийки.
Както и да е, очевидно има поука - или връчваш лично, на който трябва или я слагаш в адресиран плик и взимаш името на този който я е взел. Ако може и разписка, въпреки че не знам как точно караш някой да се подпише на неофициален документ. Може би трябва да я пратя с куриер. Естествено излязох аз виновна, което е частично вярно. Друг е въпросът защо се очаква от мен да знам как точно функционира системата на куриерите в МОН, но явно е трябвало.Всъщност се чудя дали ако не се беше намесил шефа ми щяха да се намерят документите.
Що трябва да си мислиш, че се преструваш? Мисли си, че играеш роля - ядосваш се само за пред зрителите, иначе вътрешно си оставаш спокойна и кръвното ти е в нормални граници :).
Не, ако не се беше намесил някой, от когото ги е страх, работа нямаше да се свърши. На това аз му викам Сталинов комплекс* - остатък ни е от светлото минало...
* държавният служител се впечатлява само от висшестоящи началници, които ругаят и крещят поне две степени по-силно от съответния държавен служител. Няма значение, че началникът не е пряк командващ на ДС (държавния служител) - щом е началник, значи трябва думата му да бъде чута.
А за срещата - нямам против :)