Начало
Начало
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Всички
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
Върнете се към BgLOG
|
Профил
|
Публикации
За мен
Анатоли Маринов
Общности
Поезия
Дабъл проза- 2P
Любов
Островът на пороч...
BgLOG
Литература
Сапунени мехури
Домашни любимци
Музика
Веселие
Туризъм
Вестник
Екология
Приятелство
Филми
Етикети
болка
вода
вятър
дъжд
жени
кратки
лични
луна
любов
мечта
микроби
море
настроения на душата
нещата които се случват
пеперуди
приказка
слънце
страх
сърце
тъга
всички ключови думи
Моите RSS
Моите публикации
Моите коментари
0
0 гласа
Човекът в бяло
17 февруари 2018, 20:53
0 коментара
,
177 прочита
Седя си до прозореца в едно от любимите ми заведения в града ни. Сърбам си виенското кафе, с насладата на османлия, мечтаещ да превземе града на който е кръстено кафето ми.
Изведнъж усещам, че несъзнателно от време на време поглеждам през прозореца, с надеждата да мярна едно бяло каскетче и бял блейзър, разбира се и самият им собственик.
Забързан я за библиотеката, я към старият римски път или запътен да помогне на всеки, който има нужда от помощ.
Знам, че повече няма да го видя никога, защото в края на миналата година тръгна на последното си най – дълго пътуване. Предполагам, че му се е видяло такова, въпреки краткото време за което го измина.
Казват, че в такива моменти живота ти преминава пред очите ти като кинолента. Питаш се дали в определени моменти си взел най- правилното решение, а след години установяваш,че каквото и да си решил тогава на по късен етап от живота си ще съжаляваш за направения избор.
Замина си тихо човекът в бяло. Тихо,така както живя, така както помагаше на приятели без да очаква някакви благодарности.
Благодаря ти Влади и за последният урок който ми даде – Как човек трябва да си иде, с достойнство, без да се оплаква от съдбата си и от решенията на Ония отгоре.
Прости ми, че не можах да те изпратя в последното ти пътешествие. Надявам се, че вече садиш цветя в Рая и им се радваш как цъфтят.
Понеже не се смятам за писател ще завърша с част от едно стихотворение на Андрей Германов:
„Небето звездно се открива, светлее
А къде е краят?
И докъде лъчът отива? Къде е, питам
где е краят?
Все нейде свършва се безкраят. Да, но
какво оттам започва?
Мълча и свят ми се завива. Немея.
Всъщност, где е краят?
Потърси още в сайта
Коментари
Приятели
manka
Teri
DF
Павлина
valiordanov
Още...