Метаморфоза

               
                                                              На угасналото ми слънчице
Душице моя, никой не разбра как „Странният” се превърна за отрицателно  време в „Тъжният „ или Отчаяният”.
Клуба, благодарение на „Осемте джуджета” отдавна не работи. Никой няма да го види на любимата му маса. Ако познатите му го срещнеха едва ли щяха да го познаят.
На устните не играеше познатата иронични усмивка. Сините му очи плуваха в тъга и мъка. Ако някой се осмелеше да го погледна по дълго в очите, щеше да забележи голямата обич   към теб Любов моя. Нищо, че внезапно се пресели  в друго измерение.
 За съжаление, човекът си отива, но чувствата към него остават в близките му.
Душице моя хиляди пъти съм те виждал как бързаш да се прибереш у нас. Сега съжалявам за пропуснатите мигове, в които сме можели да бъдем заедно. Да , писал съм много неща за теб – но едно е да го напишеш, съвсем друго е да го преживееш. Да знаеш второто как боли.
Душице моя, винаги ще те обичам и ще ми липсваш.